Пламен Христов: Без постоянство нищо не може да се постигне в спорта

Пламен Христов е деветкратен шампион на България с екипа на волейболния ЦСКА и е една от най-емблематичните фигури в клуба.

Водещ разпределител, както на „армейците“, така и на националния ни отбор, с който също постига редица значими успехи. В момента Пламен Христов е треньор на ВК Черно море.

Христов говори в рубриката „Червените волейболни сърца на България“ на ВК ЦСКА.

- Господин Христов, как започна за вас приказката с ЦСКА?

– Започнах да тренирам в ЦСКА още като дете, бях в пети клас. Помня, че абсолютно всичко ми правеше впечатление, нивото бе изключително високо, бързо намерих добри приятели, атмосферата беше страхотна. Имах и доста успехи в детските години. Един хубав период за мен бе това.

- Колко време ви отне да пробиете до мъжкия отбор?

– Първите ми мачове започнаха при Милко Караиванов. Тогава съм бил младша възраст, втора година. Влизах само за сервис, почти не играех. Лека полека стана прехода към мъжете, преди да започна да играя като разпределител. Милко Караиванов, Димитър Каров, Златанов, Иван Сеферинов, минал съм през доста треньори. Имал съм късмет, че всичките са били много добри и всеки един от тях ми е дал много.

- От всичките треньори има ли такъв за който може да кажете, че е оставил най-трайна следа у вас?

– Да, това без съмнение е Васил Симов. След като влезнах при мъжете, започнах да играя именно при него. Бях и с националния отбор при него на европейското първенство в Берлин, когато станахме трети. Тогава аз бях втори разпределител със Стоян Гунчев. Човекът, който ме шлифова и ми даде много, за да се развия, на когото съм наистина много благодарен, е покойният Васил Симов.

- Можете ли да споделите по-емблематични мачове в кариерата си в ЦСКА?

– Трудно е, защото те са много. В ЦСКА бяха събрани най-добрите волейболисти в България, в онзи период. Както в ЦСКА, повечето играеха и за националния отбор. Почти всека година бяхме във финалната четворката на Шампионската лига, както се води сега. Имаше сезони в които от 32 мача имахме 32 победи. Не мога да кажа конкретен мач. Просто най-доброто се събираше при нас, а който не ставаше – отиваше в другите отбори, без да ми се сърдят.

- При толкова много успехи, златни медали, победи, имал ли сте и по-трудни моменти в клуба? Такива с контузии или периоди, в които да не играете?

– Да, не са били много, но съм имал. През 1987 година имах сериозна контузия. Имам операция на окото. Тогава се наложи след операцията да не играя шест месеца. Но се върнах и отново си проправих път до титулярния състав. Все пак в ЦСКА се работеше много сериозно и без да положиш труд, няма как да стане, само заради едното име.

- Какво е необходимо, за да премине човек през такава контузия и да играе отново на най-високо ниво?

– Основното е характер. Задължително е и човек да има талант, разбира се. Но спортът е постоянство. Всички компоненти – характер, желание, труд, талант, себераздаване, правят един спортист добър.

- Защо станахте разпределител? Дирижирането на отбора е много трудна задача…

– Първо бях четворка, посрещач. Имам и награда за най-добър нападател на първенство във Варна или Добрич, не си спомням точно. Но ми беше скучно. Просто исках да съм постоянно в играта, всяка топка да минава през мен. Имах мечта втора топка да минава през мен и лека по-лека мечтата започна да се случва. И мечтата ме насочи към поста разпределител. Това беше моят пост. Разпределителят наистина дирижира играта на отбора.

- Толкова години в клуба доста приятелства сте имали. Кои са останали най-трайни?

– С всички поддържам връзка. Със Сашо Попов, Борислав Кьосев… С всички, с които съм играл, сме си останали приятели. Поддържаме връзка, за съжаление някои и починаха.

- ЦСКА е клуб с богата история. Колко е трудно да се носи отговорност при „армейците“?

– Трудно е. Изискванията там винаги са били големи. Клубът ЦСКА си е ЦСКА. И като традиции и като качество. Като професионализъм най-вече. Изгражда се през годините, в спорта трябва време. Постоянство във времето.

- Накъде поехте след ЦСКА?

– В чужбина. В Гърция, Австрия, Франция. След това, като напреднаха годините, играх в Левски, Нефтохимик, Черно море, сега съм и треньор на клуба. Една година бях и в Разлог. Постепенно започнах да се занимавам с треньорство.

- Лесно ли се получи този преход от игра към треньор?

– Премина плавно, защото започнах да помагам на Христо Илиев в националния отбор. От него научих много. И след това започнах сам. В Левски, Русе, Добрич, Черно море, в чужбина – национален отбор мъже на Азербайджан, АЕК, Дунав.

- Какво бихте казали на днешните волейболисти на ЦСКА? И какъв съвет бихте им дал?

– Първо да им пожелая да са здрави. А съвет – да са постоянни. Без постоянство в спорта нищо не може да се постигне.

- Докога според вас ЦСКА ще води толкова тежка борба за базите на клуба?

– Тя държавата отдавна е абдикирала от спорта. Но в частност с ЦСКА, Сашо Попов прави много, за да спаси клуба и базата, която е необходима. Малката зала („Армеец“), която взеха, се отрази на школата. Но се надявам рано или късно да се получи това, което трябва, за да може ЦСКА да се развива успешно още дълги години.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok