Съдът на ЕС допусна иск срещу влизането на България в еврозоната?

Общият съд на Европейския съюз е допуснал за разглеждане искова молба, оспорваща приемането на България в еврозоната, планирано за 1 януари 2026 г. Това става ясно от публикувано от бившия депутат Румен Гечев определение на съда от 28 ноември 2025 г.

Искът беше внесен от две организации – „Възраждане“ и сдружение „Дойран 2025“. Според тях решението на Съвета на ЕС, с което се отваря пътят за приемането на България в еврозоната, е взето в нарушение на основни разпоредби на европейските договори. В жалбата се твърди, че решенията не са съобразени с част от констатациите в последния доклад за конвергенция на Европейската централна банка, касаещи инфлацията, устойчивостта на цените и независимостта на централната банка.

Допускането на иска е процедурна стъпка и не означава, че съдът се произнася срещу въвеждането на еврото. То единствено дава ход на делото и позволява на жалбоподателите и институциите да представят аргументите си.

Юристи коментират, че подобни искания много рядко се уважават, а шансовете за реално спиране на еврозоната се оценяват като ниски. Дори при бърз процес е малко вероятно съдебната фаза да приключи преди 1 януари 2026 г.

Българското правителство към момента не коментира официално съдебното производство, но експерти, участвали в процеса по въвеждане на еврото, посочват, че страната вече е получила политическо одобрение и че Съветът на ЕС е потвърдил изпълнението на критериите през 2025 г.

От Европейската комисия заявяват, че приемането на България в еврозоната е взето на база на „обективни оценки и изпълнение на изискванията по Договора“.

Съдът ще разгледа иска по същество през следващите месеци. Делото може да продължи дълго, включително след официалната дата за въвеждане на еврото. Това означава, че България би могла да премине към новата валута, докато съдебният спор още тече.

Очаква се становище на Съвета на ЕС, Европейската комисия и Европейската централна банка, които са ответници в производството. Експерти подчертават, че до момента в практиката на съда няма случай, в който вече взето решение за разширяване на еврозоната да е отменено.