Вноската във фонд "Пенсии" нараства, но от 2026 година - с три процентни пункта
Министерството на финансите публикува проекта на държавен бюджет за следващата година. В него очаквано е заложено увеличение на акцизите за алкохол и цигари, еднократна данъчна амнистия за лихвите по дължими, но неплатени данъци. Предвижда се също така еднократно начисляване на данък от 15% на данъци, които не са били декларирани. В тази категория обаче не могат да бъдат декларирани данъци от престъпна дейност или тероризъм.
В бюджета не е заложено облагане на свръхпечалбите на банките, както се очакваше. В преходните и заключителните разпоредби обаче е описано подробното обединяване на данъчната администрация с митниците под шапката на Националната агенция за приходите.
Актуализирана е и средносрочната бюджетна прогноза. В нея е заложено приходите да се движат в рамките на между 39,9 – 43,0% от БВП. Същата низходяща тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от БВП са в диапазона 42,0 – 46,0%. Прогнозата е за периода от 2025 до 2028 година. Направено е изключение, тъй като прогнозите са тригодишни по принцип, но заради забавеното публикуване заради изборите на закона от финансовото министерство са увеличили срока на прогнозата.
"Дефицитът на сектор "Държавно управление“ е в размер съответно на 3,0 на сто от БВП за 2025 г., 2,9 на сто от БВП за 2026 г., 3,0 на сто от БВП за 2027 и 2,9 на сто от БВП за 2028 г. Това салдо се постига въпреки значителния ефект от отразяването в разходната част на очакваните доставки в сектора на отбраната за периода 2025 – 2028 г., при вече отчетени касови разходи през предходни години. При тези стойности на дефицита на сектор „Държавно управление“ ще бъде изпълнен критерият за фискална устойчивост за присъединяване на България към еврозоната", обясняват от финансовото министерство.
Предвидено е приходите за следващата година да възлизат на 92,5 млрд. лева, а разходите - 98,9 млрд. лева. Бюджетният дефицит ще е 6,4 млрд. лева.
Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма за 2025 е дефицит от 3 на сто от БВП, в рамките на който се осигуряват разходните политики, вкл. изменения в тях, базирани на решения от 2024 г., със съответните приходни мерки.
За 2026 г. дефицитът е в размер на 3,6 на сто от БВП, в резултат основно от приключването на периода за реализация на Плана за възстановяване и устойчивост, като при запазване на приходните и разходните политики за следващите две години (2027 и 2028 г.) дефицитът рязко намалява, съответно до 2,4 и 2,1 на сто от БВП.
Предложени данъчни мерки за повишаване на приходите:
Осигурителната политика за периода 2025 – 2028 г. предвижда за 2025 г. да се запази размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО на нивото от 2024 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица. Промяна обаче ще има от 2026 година.
Считано от 1 януари 2026 г., се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 3 процентни пункта, а считано от 1 януари 2027 г., се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава за 2025 г. на 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период. Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители също се увеличава за 2025 г. на 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период.
Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период съответно за 2025 г. на 4 130 лв., за 2026 г. на 4 430 лв., за 2027 г. – 4 730 лв. и за 2028 г. – 5 030 лв.
През следващите четири години държавният дълг се очаква да се увеличи до 81,1 млрд. лева или 32,8% от БВП. За 2025 година същият показател ще бъде в размер на 59,8 млрд. лева или 27,8% от БВП. Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в размер на 4,5 млрд. лв. В тази сума се включват основно парите за гарантиране на пенсионната система у нас.
Според изчисленията на министерството на финансите, растежът на икономиката ще бъде 2,8% за догодина и до 3 на сто през 2026 година.
"В периода 2027 – 2028 г. растежът на БВП ще се забави до 2% поради изчерпване на положителния ефект от
инвестициите по ПВУ, забавяне в растежа на потреблението на домакинствата в синхрон с това на доходите и забавяне на нарастването на износа в съответствие с външното търсене", показват прогнозите на финансовото ведомство.
Средногодишната инфлация ще продължи да се забавя от 2,4% през 2025 г. до 2% през 2028 г. по линия най-вече на очакваната низходяща динамика при международните цени. Отрицателният принос на енергийните стоки постепенно ще намалява към края напрогнозния хоризонт.
Разходни политики. Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за
периода 2025 – 2028 г., са както следва:
Други разходни мерки, които влияят върху общия размер на разходите:
За периода 2025 – 2028 г. се предвижда продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като е определен размерът на финансирането за 2025 г. Инвестиционна политика В зависимост от ограничения бюджетен ресурс и извършената от ПРБ приоритизация са обособени основните стратегически инвестиционни
проекти, които са включени в „Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2025 – 2028 г.“ – приложение към проекта на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 г., като срокът на програмата е съобразен с изготвянето на Националния фискално- структурен план на Република България за периода 2025 – 2028 г.