Събитията на 2022: Как войната в Украйна очерта разделителни линии между политическите сили у нас

Войната в Украйна очерта новите разделителни линии между политическите сили у нас. Сблъсъци възникнаха както между управляващи и опозиция, така и между управляващи и управляващи.

"Това е абсолютно недопустимо. В 21-ви век в Европа да летят стратегически бомбардировачи, ракети с удари по суверенна държава", заяви президентът Румен Радев в утрото на 24 февруари, часове след началото на руската инвазия в Украйна.

Ето и част от реакциите на политиците в първите дни след началото на войната:

"Осъждаме остро, остро действията на Руската федерация", категоричен беше тогавашният министър-председател Кирил Петков.

"Война в 21 век - чудовищна война, с ракети, танкове", реагира председателят на ГЕРБ Бойко Борисов.

"В комшията гори. Ние сме съседи, не може да се правим, че нищо не се случва", изтъкна Мустафа Карадайъ - председател на ДПС.

"Всяка помощ за Украйна ще получи нашата пълна подкрепа, но оръжия - не", каза тогава Кристиан Вигенин от БСП.

"Имаме ли ние интерес да участваме в този конфликт? И какво печелим? Нищо!", заяви председателят на "Възраждане" Костадин Костадинов.

На политическия фронт у нас се чертаеха червени линии, издигаха се барикади от думи и летяха снаряди с обвинения и нападки.

Министърът на отбраната Стефан Янев не нарече войната "война" и се раздели с поста си.

"Неслучайно цитирах президента Путин и той каза, че това е специална операция", каза той в първия ден от руската инвазия.

"Трябва да казваме истината такава, каквато е", реагира министър-председателят Кирил Петков.

"Аз не съм твой министър, нито съм бил, нито ще бъда", отговори Стефан Янев след като стана ясно, че напуска поста.

Междувременно 47-ото Народно събрание осъди агресията на Русия с декларация. Украйна, обаче, очакваше и военна помощ.

Военна помощ за Украйна

Управляващата коалицията се раздели - "за" и "против" санкции срещу Русия, "за" и "против" да се изпраща оръжие на Киев.

"Ние не можем да направим нещо друго, освен да предоставим наред с хуманитарната, финансовата помощ и военна - военно-техническа помощ", заяви Атанас Славов - депутат от ПГ на "Демократична България".

"България не трябва да доставя оръжия и боеприпаси в Украйна", категорична беше вицепремиерът и лидер на БСП Корнелия Нинова.

Украинският външен министър Дмитро Кулеба дойде у нас, за да поиска военна помощ.

"Тези, които не ни помагат, те помагат на Русия", каза той в София.

"Категорично "не" на предоставянето на военна помощ за Украйна. Това означава стъпка към въвличането на България в този конфликт", беше позицията на президента Румен Радев.

Вицепремиерът Асен Василев определи позицията на държавния глава като позорна.

Спорът за военната помощ се развиваше на фона на твърденията, че България вече изнася оръжия за Украйна, но през трети страни. Тогавашният вицепремиер и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова категорично отричаше това, определяйки го като фалшива новина.

В края на годината 48-ият парламент сложи точка на спора, започнал в 47-ото Народно събрание, и реши: България дава военна помощ на Украйна.

"Възпирането на господаря на Кремъл е въпрос на отговорност", заяви съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов.

"Правите коалиция на войната, която да въвлече България като страна в конфликта", не отстъпваше лидерът на БСП Корнелия Нинова.

"Тежко въоръжение няма как да бъде дадено на този етап", уточни служебният министър на отбраната Димитър Стоянов.

А медии, близки до силите за териториална отбрана на Украйна, оповестиха: украински подразделения са оборудвани с български оръжия.

Спрените газови доставки

Две седмици след началото на войната Русия ни сложи в списъка с неприятелските държави.

"Какво има Русия - има петрол и газ, и има оръжия. Прилича на бензиностанция с ракети", каза българският премиер Кирил Петков.

България не изпълни ултиматума на Кремъл да плаща с рубли за газ. Русия ни го спря. Премиерът Кирил Петков определи действията на Москва като шантаж за използване на извъндоговорен план за плащане в рубли.

Бивши и настоящи управляващи започнаха да се сочат с пръст - ще може ли България да доставя газ от другаде.

"Да се твърди, че нямаме трасета да доставяме газ, извън тези, по които доставяме руски газ, е смешно", заяви тогава вицепремиерът и финансов министър Асен Василев.

"Първанов започна, аз довърших - азерска газ си тече", изтъкваше председателят на ГЕРБ Бойко Борисов.

България в крайна сметка завърши газовата връзка с Гърция. При пускането в експлоатация на интерконектора президентът Румен Радев обяви, че така страната ни ще получи реална диверсификация.

Заради войната цените тръгнаха нагоре. Първо със среднощни опашки по бензиностанциите. Кабинетът "Петков" обвини ГЕРБ във всяване на паника.

"Някой лъже в момента и прави паника. Младежката организация на ГЕРБ", посочи премиерът Кирил Петков.

"Денят, в който започва войната - в 2.00 часа през нощта правят сделки с газ и печелят милиони на гърба на хората", контрира председателят на ГЕРБ Бойко Борисов.

Държавата започна да се запасява със зърно, което също породи спорове между кабинета "Петков" и ГЕРБ. За ден олиото стана най-търсената стока, а държавата подгони спекулантите.

Бизнесът започна да се задъхва заради високите сметки.

"...фили" срещу "...фоби"

"Промяната" срещу "Възраждане" - основният политически сблъсък заради войната.

"В момента нямаме някой, който да защити българите заради вас и вашата предателска, отцеругателска и майкопродавническа политика", каза председателят на "Възраждане" Костадин Костадинов.

"Вие защо, като сте такъв мъж, не сте там в момента в Одеса?", попита го Кирил Петков.

Заради разделението на "фили" и "фоби" възникна напрежение дори на честванията на националния празник 3 март на връх Шипка, където премиерът Петков беше освиркан.

"Нас не ни е страх от омразата", каза тогава той.

В края на април министър-председателят Кирил Петков отиде в Украйна с двама от коалиционните партньори, но без БСП.

"Друго е, когато видиш един блок като в "Младост", който е направен на пух и прах от ракети", разказа тогава Кирил Петков.

"Намираме се в притихналия ад - аз така го определям", допълни Станислав Балабанов - депутат от ПГ на "Има такъв народ".

"Говорихме за установяване на взаимодействие за ремонт на украинска военна техника в български заводи", заяви от своя страна украинският президент Володимир Зеленски.

Дипломацията беше на ръба. Добрият тон - нарушен... многократно от руската посланичка у нас.

"Ако ние управлявахме в момента, госпожа Митрофанова щеше да е обявена за персона нон грата и щеше да си е тръгнала много отдавна", заяви Даниел Митов - депутат от ГЕРБ-СДС.

"Всички чужди граждани, които работят срещу интересите на България, ще бъдат отзовани", предупреди и премиерът Кирил Петков.

България изгони първо двама, после 10, а през юни - още 70 дипломати и служители на руското посолство. Това се превърна в нов повод за раздор между доскорошните коалиционни партньори.

"Ние не можем да отстъпим от това решение и това е въпрос на национален интерес", беше позицията на съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов.

Национален интерес - думи с безспорно значение, но с различно тълкуване по време на война.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube