САЩ и Русия започват разговори за ситуацията около Украйна на 10 януари

САЩ и Русия започват разговори за ситуацията около Украйна на 10 януари в Женева, съобщиха от руското външно министерство.

НАТО и Москва ще заседават на 12 януари в Брюксел. Руската страна поиска правнообвързващи гаранции, че Алиансът няма да се разширява на Изток, а според НАТО всяка страна има право да избира собствения си път.

Експерти предупредиха, че кризата около Украйна и в Черно море пряко застрашава националната сигурност на България.

Истински дипломатически маратон в средата на януари. На 10-и в Женева, на 12-и - в Брюксел и на 13-и във Виена САЩ, НАТО и Русия трябва да намерят път за дипломатическо разрешаване на кризата по украинската граница.

"Оставаме в готовност за смислен диалог с Русия, който трябва да бъде базиран на основните принципи на европейската сигурност. Ние защитаваме правото на Украйна да избира своя път. Ерата на сфери на влияние приключи", каза Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО.

Руската страна настоява за правни гаранции за своята сигурност и в два проектодоговора към САЩ и НАТО предложи: фактическо изтегляне на силите на Алианса по границите от 1997 г., неразширяване на Изток и отказ от прием на Украйна, забрана за военни действия в Украйна и Източна Европа.

"В разговорите ще търсим твърди правни гаранции от САЩ за руската сигурност, а именно - НАТО да не се придвижва на изток и оръжейни системи, които ни застрашават, да не бъдат разполагани в близост до нашите граници", заяви Мария Захарова, говорител на МВнР на Русия.

На руските искания НАТО да се изтегли по линията от 97-а западните съюзници отговориха, че остават твърдо ангажирани със суверенитета и териториалната цялост на Украйна. А според експерти идеята за изтеглянето на НАТО е в разрез с всички международни норми за колективна сигурност.

НАТО предприе няколко вълни на разширяване: през 1999 г. се присъединиха Полша, Чехия и Унгария. През 2004 г. - Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения, Румъния и България. През 2009 г. - Хърватия и Албания. През 2017 г. - Черна гора, а през 2020 г. - Република Северна Македония.

Според експерти, кризата на украинската граница е поредната в Черноморския регион, която пряко засяга и България.

"След интервенцията 2008 г. на територията на Грузия от страна на Русия, след завземането на Крим, след провокирането на ситуацията в Източна Украйна - това нарастване на руските въоръжени сили в близост до украинската граница естествено провокира безпокойството на НАТО", коментира Йордан Божилов от "Софийски форум за сигурност".

България трябва да бъде солидарна и да участва във всички действия по укрепване на отбранителния потенциал на НАТО на изток.

"Рисковете произтичат от това, че в тази ситуация, както важните мерки за възпиране, тоест ротационно разполагане на сили на Алианса, повече разходи за отбрана, 100% окомплектоване на бойните подразделения, въвеждане на нова техника и прекъсване на зависимостта от Русия - всички тези въпроси остават като че ли на заден план", заяви Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната (2014 г.).

България вече поиска елемент от Военноморското командване на Алианса, а за евентуално подсилване присъствието на НАТО у нас заради кризата по границата на Украйна военният министър и премиерът се разминаха в оценките.