Съсловните здравни организации: НЗОК работи като търговец, изпълнява ролята на счетоводство

Тези, които се грижат за здравето на гражданите, трябва солидарно да участват в отговорността за вземане на решения в сферата на здравеопазването. Ние сме решили да скъсаме с командния начин на управление на всички сфери, включително и тази на здравеопазването. Ние сме тук, за да кажем, че независимо какво се е случило, истината за обществото е, че трябва да има истински диалог. Това заяви на пресконференция председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.

От своя страна председателят на Българския фармацевтичен съюз (БФС) проф. Асена Сербезова каза, че е необходимо повече доверие, повече комуникация и балансиране на системата, защото в нея има лекари, фармацевти, дентисти, специалисти по медицински грижи и др.

„Когато поставим интересите на пациента в центъра на системата и управляващите комуникират адекватно с тях, не пренебрегвайки нуждите им, тогава здравеопазването е модерно. Водили сме хиляди, хиляди разговори, проследявали сме юридически практики в областта на здравеопазването, гледали сме добрите практики. Аз ще погледна от ракурса на фармацевтите. Защо сме тук? Мотото на БЛС – ние го припознаваме. Искаме повече доверие, ясна комуникация и достойно място в системата на здравеопазването. На предни пресконференции – този месец беше доста интензивен от страна на новини. Благодарим ви, че ни отразявате. Проблемите на лекарите и фармацевтите се превръщат в проблеми на пациентите“, обясни проф. Сербезова.

По думите ѝ през годините централна е била ролята на българския лекар и като че ли фармацевтите са били оставени на заден план. Професорът обърна внимание на факта, че вчера беше подписан Меморандум между Надзорния съвет на НЗОК и БФС. Според нея обаче до подписването на този документ не се е стигнало по нормален начин.

„Какво означава този меморандум? Той се подписва с цел сътрудничество и разбирателство. В него заложихме финансова подкрепа за фармацевтите. Трябва да бъде направена промяна в Наредба 10, да бъде заложено в бюджета. Ние търсим нормативно решение. Предстоят вътрешни дискусии, размисъл и т.н. Благодарни сме на президента за тази искра, която беше необходима, за да се случат нещата. Настояваме да бъдем чути като експерти, защото сме учили и практикували дълги години. Ние сме партньори и в крайна сметка всичко, което правим е да се подобри достъпът до медицински грижи и до лекарства за пациентите. Имаме нужда от доверие и комуникация“, уточни експертът.

Главният секретар на БФС Димитър Маринов пък допълни, че въпросният Меморандум представлява едно писмено намерение. В него са описани няколко ангажимента от страна на Надзорния съвет на НЗОК и БФС. Има написано намерение да се промени конкретно Наредба 10 и да се заложат едни контроли вътре. Това ще има изключително значение за лекарите, пациентите и фармацевтите. Идеята е възможността за грешки да отпадне. Когато пациентът отиде в аптеката, фармацевтът да не проверява какво е написал лекаря и това да доведе до незаплащане на рецептите от касата.

„Искам да подчертая, че с експертите в НЗОК работим прекрасно, включително с управителя на НЗОК. Миналата година се наложиха много бързи промени в инструкции, указания и т.н. В началото нещата тръгнаха тромаво, но после имаше интензивен диалог и комуникация. Тази година този диалог беше леко изкривен. Но с подписването на този меморандум смятаме, че нещата са изчистени и занапред ще работим добре“, категоричен беше Маринов.

Д-р Гаджев от Българския зъболекарски съюз от своя страна подчерта, че философията в момента на управлението на здравеопазването е на един много погрешен вариант.

„Касата, зад която се крият всички други институции, изведнъж се явява институцията, която управлява здравеопазването. Но тя не си е сменила своята философия – че тя работи като търговец. Вече няма нищо общо, че тя е представител на народа и на парите на народа. Тя в момента изпълнява ролята на счетоводство на МС и на МЗ. При положение, че в документите на касата е записано, че тя купува услуги, крайно време е да се спре с това“, посочи специалистът.

Според него докато философията на НЗОК не се промени, нещата няма да отиват на добре. По думите му имаме нужда от едно принципно решение за управляване на медицината в кризисната ситуация, в която се намира България в момента. Лекарят изложи тезата, че съсловните организации не са някакви профсъюзни или организации по интереси, те са организации с делегирани права, за да могат да се самоуправляват и от морална гледна точка. Специалистът изтъкна, че медицината е много сложно и важно за обществото събитие. Съсловните организации са създадени в целия свят с делегирани права. Те трябва да бъдат в основата на управлението на държавно ниво на медицината.

Председателят на БЛС на свой ред заяви, че НЗОК се е превърнала в един административен орган, една разплащателна агенция в последните години.

„Може би това даде усещането на ръководството на Касата, че може да се отърве от Съсловните организации. Ние трябва да бъдем чувани, когато се вземат решения. Надзорният съвет на НЗОК се събра за спешно заседание, взе две решения, които не бяха изобщо обсъждани. И двете решения всяха смут в обществото“, припомни д-р Маджаров.

Милка Василева, председател на Българската асоциация на специалистите по здравни грижи, отбеляза, че важността и целостта на медицинската общност е изключително важна за здравето и благоденствието на българските граждани.

„Ако ние не сме равнопоставени партньори при вземане на решения за здравеопазването, всъщност страдат българските граждани. Ние като организация не сме страна по договарянето на Националния рамков договор. Не сме удовлетворени от цените на клиничните пътеки. Без комуникация не може да се постигне какъвто и да е консенсус по какъвто и да е проблем. Това е хроничен проблем на българското управление въобще. От години обяснявам, че в системата липсват 30 000 медицински сестри. Само за последната година са изчезнали 2500 медицински сестри. Това са колеги, навършили пенсионна възраст и са напуснали системата – част от тях са напуснали страната. Няма как да сме безучастни, когато управлението на системата не е на нужното ниво, за да задържи кадрите в България. Ние сме притеснени от прекаленото натоварване на медицинските специалисти в лечебните заведения. Няма кой да се грижи за пациентите на леглата в болниците“, алармира Василева.

По думите ѝ ако няма правилна и нормална комуникация между всички участващи страни в процеса на здравеопазване, нещата ще стават все по-лоши. Тя формулира необходимостта от всеобща солидарност между работещите в здравната сфера, защото живеем в преломни времена и различията би следвало да бъдат преодолени.

Снимки: Десислава Кулелиева, БНТ