Национален план за повишаване на ефективността на държавния контрол и подобряване на пътната безопасност координира Министерството на транспорта и съобщенията, съобщиха от ведомството.
Целта е изграждането на единна система за обмяна на информация в реално време, която да използва в максимална степен съществуващите технологични възможности. Така ще бъде постигат оптимален контрол с изпреварващи превантивни действия, които да доведат до дисциплиниращ ефект върху шофьорите на пътя и намаляване на пътния травматизъм.
„Премиерът възложи да направим план за конкретни действия до края на август“, заяви министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев. По думите му основната задача е в кратки срокове да бъде изготвен общ план с конкретни мерки, анализ на действащото законодателство и предложения за необходимите нормативни промени, както и да бъдат предвидени необходимите финансови средства за тяхното изпълнение.
По инициатива на министъра в Националното тол управление се проведе работна среща, в която участваха министрите на вътрешните работи Иван Демерджиев, на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, заместник-министърът на транспорта и съобщенията Христина Велинова, заместник-министърът на правосъдието Ива Кечева, както и представители на Агенция „Пътна инфраструктура“, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“.
Министър Пеев подчерта, че България разполага с огромен обем информация за движението по пътищата. „Има достатъчно данни, но няма координация между институциите как да ги ползват“, посочи той и допълни, че контролът върху движението в момента е разпокъсан между различни администрации.
Беше припомнено, че в момента Националното тол управление обменя с МВР единствено информация за средната скорост, а разполага с 272 контролни точки в цялата страна, от които 100 са оборудвани с вградени кантари. Чрез тях се наблюдават близо 600 000 тежкотоварни превозни средства, а системата събира значителен обем информация за трафика, натоварването на пътната инфраструктура и нарушенията.
Целта е данните да бъдат предоставяни в реално време и на останалите компетентни институции, включително МВР, Агенция „Митници“, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и Националната агенция за приходите.
Материалите се съхраняват в продължение на една година и могат да бъдат предоставяни практически незабавно. „По-лошо от липсата на данни е да имаш много и да не знаеш какво да правиш с тях“, каза Георги Пеев. В същото време информацията от толкамерите може да достига до контролните органи в рамките на три секунди, което ще позволи значително по-бърза реакция и по-ефективен контрол.
Беше посочено още, че държавата губи около 40 млн. лева годишно от некоректни превозвачи, движещи се със скрити регистрационни номера.
Сред обсъдените мерки е и създаването на рисков профил за всяко тежкотоварно превозно средство, базиран на информацията, събирана от ТОЛ системата, както и използването на вече изготвения анализ за фактическото износване на пътната инфраструктура.
Обсъдено е било да бъдат предвидени и необходимите инвестиции, включително за разширяване на системата от контролни кантари.
Чуй новините
Подкаст
