За Бахмут, за новия Бахмут и стратегическите ходове на Украйна

Размяна на удари

Сравненията на войната със схватка, двубой, боксов мач и всякаква друга физическа активност изискваща контакт със съперника са правени многократно и реално са омръзнали до втръсване. И въпреки всичко, изтичащата седмица от войната в Украйна повече от всякога наподобява именно на ожесточен и динамичен сблъсък с бърза размяна на удари от двете страни. А най-интересното май бе, че този сблъсък сякаш се мултиплицира и се провеждаше едновременно на няколко ринга, повечето от който в страни доста далеч от бойното поле. И във всички тях Киев и Москва бяха замесени по един доста странен и същевременно любопитен начин. Имаше горещи боеве, макар и за кратко и в Нагорни Карабах, и дори в далечен Судан, за където се твърди, че украинските специални служби са атакували с дронове камикадзе части на поддържаните от Москва милиции. В Европа се разгоря дипломатическа и институционална война за украинското зърно, а Украйна и Полша някак си погребаха любовта, която бе избуяла помежду им през последните години и се върнаха към едни доста по-познати взаимоотношения, които се базират най-вече на взаимна подозрителност, словесни закани и изваждане на показ на наранено его.

Цел: руският флот. Тема с продължение.

Едно от нещата, което гарантира крайния успех на всяко начинание е постоянството. Както и упорството. В ЗСУ (украинските въоръжени сили) явно ги имат в излишък, защото и тази седмица станахме свидетели на серия от удари по обекти в Крим, най-вече такива свързани с флота на Путин. Прави впечатление и че в Киев работят доста последователно и явно следват някакъв план. Например, употребиха месец и даже два, за да ликвидират руската противовъздушна отбрана на западния бряг на полуострова и сега вече той прилича на разграден двор през който прелитат всякакви дронове и ракети. И резултатите не закъсняха.

За разлика от миналата седмица, този път приоритети на ЗСУ бяха не кораби, а цели на сушата. В сряда и четвъртък бяха атакувани от въздуха различни руски военни обекти, най-вече казарми и складове, както и радарни инсталации. Кулминацията бе в четвъртък, когато с изстреляна от самолет ракета „Сторм Шадоу“ бе взривен един от основните командни пунктове на руския черноморски флот до Севастопол. През нощта срещу четвъртък, пък, бе нанесен още по-силен удар – този път срещу кримското летище Саки, основна авиобаза на флотската авиация.

Използвани са били украински дронове камикадзе, както и ракети „Нептун“. По непотвърдени окончателни данни са унищожени до 12 самолета, както и система за ПВО. Ако информацията се потвърди поне частично, то това ще бъде най-голямата едновременна загуба на авиационна техника за Русия от началото на т.нар. Специална военна операция.

Нищо от гореизброеното, обаче, не може даже близко да се сравнява с това това което се случи в Севастопол в петък по обед. Тогава посред бял ден поне две ракети “Storm Shadow” последователно се врязаха в разположената в центъра на града голяма бяла сграда на щаба на черноморския флот.

Поне един тон експлозив пренасян в бойните глави на крилатите ракети предизвикаха такъв пожар, че часове по-късно той все още не бе потушен. Разбира се, не се е разминало без жертви, като засега циркулират слухове че сред загиналите е даже командващият флота.

Този страховит удар на Украйна със сигурност ще има дълготраен ефект. Първо, не е известно колко руски офицери и други специалисти са платили с живота заради поредната дупка в „ПВО-то на Москва“. Това пък би трябвало сериозно да затрудни управлението на флота поне за известно време. Второ, въпросната сграда, в която се намира щабът е обект на гордост сред мнозина местни патриоти картинката как от нея се точат гъсти облаци черен дим вече трайно е запечатан в съзнанието на милиони - тежък удар върху морала им.

Атаките на Крим следват до този момент някаква схема. Първо, за да объркат максимално руското ПВО, СЗУ изпращат десетки дронове. След това изстрелват ракети-примамки за ракетите на руските системи, а накрая политат и истинските крилати ракети натъпкани с половин тон взрив най-малко. Но този път към обичайната последователност бяха добавени и мерки за заглушаване на руския интернет и блокирането на интернет трафика.

На фронта – пак същото, но подобно

На сухопътния украински фронт пак от същото, в обичайните дози. Както предположих миналият път, ЗСУ освободиха още едно село южно от почти несъществуващия Бахмут – Клишчивка и си осигуриха сериозна пукнатина в руската отбрана там. Но не очаквам да станем свидетели на бърз пробив, защото руснаците отчаяно хвърлят в боя всичко, което им попадне под ръка, подобно на екипаж на потъващ кораб, който всячески се опитва да запуши пробойна. Другото, което ми дава основание да мисля така е, че вече трети месец украинците не успяват да направят пробив северно от Бахмут, където войските на Путин са се окопали на височините около водохранилището при Берхивка. А без пробив от двете страни (т.нар. „клещи“) няма как да се постигне пълно обкръжение. Но дали това всъщност е целта на украинското главно командване? Спомнете си защо толкова упорито ЗСУ защитаваха Бахмут в продължение на почти десет месеца! Тогава целта беше да обезкървят агресора и най-вече най-боеспособното му тогава формирование ЧВК „Вагнер“. И постигнаха задачата си. В крайна сметка „Вагнер“ претърпя такива колосални загуби (говори се за над 20 хиляди убити), че след като окончателно превзе града през май, се изтегли от бойното поле и се самоликвидира. (Или я ликвидираха „от горе“, ако така ви харесва повече.)

Нещо подобно наблюдаваме и в момента. Ако помните, позициите на наемниците на Пригожин бяха заети от подразделения на въздушно-десантните войски (ВДВ) - елитна пехота, която може да действа еднакво добре както в отбрана, така и в настъпление. Твърди се, че в района на Бахмут сега действат около половината от активните ВДВ подразделения на агресора – до две дивизии и три самостоятелни бригади. Другата половина се намират в Запорожието, отчаяно опитвайки се да спрат ЗСУ край Работино и Вербове.

Те реално са циментът, който служи за спойка на останалите не толкова качествени руски части - затворници, наборници, чеченци, милициите на ЛНР и ДНР, и т.н. и така предотвратява разпадането на фронтовата линия. Спокойно може да се каже, че ако го няма „циментът“ от елитни десантчици отново ще наблюдаваме срамни сцени на масово бягство на нашествениците, както през есента на миналата година в района на Харков. В Киев са наясно с това и ежедневно се стремят да извадят от строя колкото се може повече от тях. С артилерия, с касетни боеприпаси, с дронове, с танкове, в близък бой – въобще с всичко което имат в арсенала си. И тази ежедневна настойчивост вече дава своите кървави „плодове“ – във вторник авторитетният Институт за изучаване на войната (ISW) обяви, че край Бахмут освен разгромента минала седмица руска 72-ра мотострелкова бригада, тежки загуби са претърпели и две гвардейски ВДВ бригади – 31-а и 83-а. За капак на всичко, стана ясно че в началото на седмицата е бил убит и командирът на 31-а бригада, полковник Кондаршкин.

В четвъртък, по време на посещението си в Ню Йорк, в интервю за големите западни медии, президентът Зеленски заяви уверено, че „ще деокупираме Бахмут“, а също че „ще освободим още два града“. Това бе доста интересно изказване от всякаква гледна точка, защото най-после имаме някакви реално оповестени украински планове за непосредствените цели на контранастъплението.

От друга страна, не е прието по време на война да се разкриват публично, при това от толкова високо място, детайли по стратегията. Затова не бива да изключваме и вероятността, това да е своеобразен капан за Путин. В края на краищата Бахмут бе единствената му победа през тази година и единственият що годен значим успех. Сега Зеленски заплашва да отнеме и нея, а честолюбивият Путин няма как да остави без внимание хвърлената му в лицето ръкавица. И затова ще направи всичко възможно, за да задържи най-ценната си придобивка. Дори цената на хиляди животи и загробването на някой от най-добрите му войски – въздушнодесантните.

Що се отнася до другите два града, чиито имена Зеленски отказа да назове, то там кръгът на вероятните цели на ЗСУ въобще не би трябвало да е голям. Със сигурност може да се твърди, че единият от тях е Токмак, един от най-важните логистични центрове на окупаторите в Запорожието. В момента ЗСУ са се доближили приблизително на 20-ина километра от него. Вторият, пък, би трябвало да е Мелитопол, който се намира на югозапад от Токмак. И двата, особено Мелитопол, са твърде големи като площ, инфраструктура и население, за да бъдат изоставени проста така от руснаците. Напротив, близостта им до Азовско море ги превръща в ключови крепости за войските на Путин и от това кой ще ги владее на-вероятно ще реши и изхода на войната. И тук стратегическата важност на Бахмут отново излиза на преден план – атакувайки в района непосредствено до града, украинците приковават елитните руски ВДВ войски, за да бе бъдат прехвърлени другаде. В района на застрашения Токмак, например.

Иначе ЗСУ продължават бавно и методично, подобно на трудолюбиви миньори, да „дълбаят“ отбраната на руснаците по пътя за Токмак. Те вече достигнаха покрайнините на едно от най-големите села – Вербове. А още по-важно за крайният успех е широкият пробив в главната руска отбранителна линия известна също и като линията „Суровикин“. Руснаците там в момента срещат огромни трудности при формирането на стабилна защита, най-вече защото не разполагат с достатъчно мъже, които да поставят в окопите. Като оставим настрана гъстите минни полета и други препятствия, както и убийственият заградителен огън на тяхната артилерия, фронтът им в Запорожието в момента се крепи най-вече на неголеми отбранителни групи, които към момента са разположени доста точно и компетентно - по думите на генерал Александр Тарнавский, командващ украинските войски в Запорожието. Комплиментът си е комплимент, а когато е адресиран към врага това може да предизвика само уважение.

Тарнавский също така твърди, че именно ефективната руска отбрана е принудила ЗСУ да преминат към тактиката на действие със свръхмалки щурмови групи (8-10 човека). Очаква се това да даде резултат както по отношение на снижаването на собствените загуби, така и по отношение на водене на бойните действия през предстоящия есенно-зимен период, когато разкаляните полета ще станат непреодолими препятствия за тежката военна техника.

Междувременно, постоянно пристига информация за увеличаващите се руски загуби във войната, най-вече заради модерните западни оръжия. При това за агресорите вече няма сигурност нито в тила, нито на фронта. На особена „почит“ сред ЗСУ са щабовете и командитните пунктове на руснаците – в началото на седмицата първо бе улучен щабът на 7 гвардейска въздушно-десантна дивизия, а малко по-късно имаше директно попадение в щаба на 58-а армия. Пострадалите са десетки, а сред ранените е и командирът на руската 58-а армия.

На този фон няколко доста интересни новини изплуваха сякаш ненадейно в руското медийно пространство. Ще ги предам без коментар.

Първата от тях гласи, че министерството на труда на РФ е поръчало 230 хиляди удостоверения за семействата на военнослужещите загинали в Украйна. Втората е от трудовата борса – от там съобщават, че в най-близко бъдеще недостигът на мъже във възраст от 30 до 39 години ще стигне 30%. Третата е от авторитетен екип анализатори – те се изчислили, че средната продължителност на живота на един мобилизиран руснак е около 4.5 месеца, а 20% от тях живеят не повече от два. И накрая още една интересна информация или просто слух, който виси във въздуха от доста време насам – Путин е отчаян и готви нова мобилизация. Този път ще се опита да набере милион.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok