Още от деня: Златната палма в Кан - художествен избор или пророчество

Докато хора от цяла Франция заляха Париж, за да кажат "не" на закона за гей браковете и "да" на традицията, по на юг - в Кан прочутият кинофестивал увенча 66-тото си издание със Златна палма за филм за любовта на две жени. Съвпадението от само себи си се набива на очи, но дали изборът на журито начело със Стивън Спилбърг се влияе или иска да влияе на дебата във Франция и в световен мащаб. Както обикновено в изкуството отговорът не е еднозначен - вижте повече.

150 хиляди - според полицията, един милион - според организаторите - така или иначе огромно море от хора, дошли от цялата страна за пореден път, заля Париж, за да отрече вече прокарания закон за еднополовите бракове.

"Най-естественото нещо е едно дете да има майка и баща. Това е природен закон. Не разбирам защо едно дете да няма право на баща и майка. Всички осиновени деца, които познавам, търсят корените си."

"За мен е важно да не се предаваме, да покажем, че правата на детето са важни. Този закон не бива да се допълва, дори трябва да бъде изтеглен. Ако един ден в парламента дойде друго мнозинство, веднага ще започнем натиск и няма да се откажем, докато законът не се премахне."

Разбира се, в настроенията на консервативно мислещите точки се опитват да набират крайнодесните на Жан Мари Льо Пен и по-твърдото крило в Съюза за Народно движение - партията, останала без ясен лидер след оттегялнето на Саркози и без обща позиция по гей браковете и осиновяванията.

В тази обстановка журито в Кан отрича пряка връзка с избора си за най-добър филм, но със сигурност хвърля камък в мътните води. От пъстрата палитра качествени ленти Спилбърг и екипът му се спряха на тричасов френски разказ за любов между тийнейджърка и по-възрастна жена, представена с незавоалирани секссцени.

Стивън Спилбърг, председател на журито: "Бяхме безкрайно запленени от яркото изпълнение на тези две удивителни актриси и целия състав, особено от начина, по който режисьорът наблюдава актьорите си, как просто оставя героите да дишат. Паузите бяха толкова важни, колкото и това, което казват, което не казват. Ние всички просто установихме, че това е една дълбока любов, а дали ще се появи на екран в САЩ или не - за избора ни не е било критерий. Не сме мислили как ще излезе на екран, просто наистина се зарадвахме, че някой е имал куража да разкаже историята по този начин."

Животът на Адел едва ли ще се разпространява лесно, особено в САЩ. В Кан самата 19-годишна актриса призна как се е почувствала, когато за първи път видяла окончателната версия на официалната прожекция.

Адел Егзакопулос: "Дори аз много се смутих по време на секссцените, баща ми беше в залата. Но това не е важно, те са интегрална част от любовната история. Това е животът и е красиво."

Филмът не е за гей проблематиката, а за красотата и чувствеността, казва и режисьорът Абделатиф Кешиш. Даниел Отьой - единственият французин в журито, пожела да не се прави връзка с дебата във Франция. Но посланието - да се погледне отвъд стряскащото и различното - е отправено.

Тиери Фремо, артистичен директор на фестивала: "Много се радвам, че точно когато във Франция се води голяма битка за, както казваме, брак за всички, имаме и филм, разказващ за любовната страст между двама души от един и същи пол. Този филм е замислен преди две години, така че артистите, както винаги пишат бъдещето. Според мен всеки, който е против еднополовите бракове или против любовта на двама души от един и същи пол, трябва да гледа филма."

Ще се сбъдне ли поредното пророчество на киното. Ако лакмусът в момента е Франция, там 72 на сто от хората смятат, че е време протестите срещу закона да престанат.