За ракетата и пилотите поразили "Охматдит" и "миротворческата" обиколка на Орбан

Мир на куково лято

От какъвто и ъгъл да го погледнем, излиза че лятото е изключително подходящо за две неща – за почивка и за водене на война. Сухо е, топло е и на човешкият мозък не му е до дългосрочни планове, а непрекъснато подтиква зареденото с енергия тяло към действие. Друг е въпросът дали целта на тези действия е забавление, удоволствие или смъртта на друго човешко същество. Дали тя ще бъде постигната чрез изстрел от упор или чрез ракета изстреляна по детска болница от стотици километри разстояние реално не е от такова значение. Смъртта си е смърт, тя е еднаква за всички, най-вече защото винаги поставя точка на нечии идеи, намерения и надежди.

Започвам по този малко странен начин, защото през последните десетина дни станахме свидетели на такова безпрецедентно по своите мащаби говорене за мир каквото тези от нас, които помнят комунизма, вероятно не бяха чували от времето на Студената Война. То не бяха конференции, пресконференции, интервюта, официални приятелски посещения и срещи на най-високо равнище. Всички твърдяха, че са за мир, а дълбоко в себе си никой не вярваше в него и затова разговорите се въртяха най-вече около това как да се намери още оръжие или поне пари за закупуването му. Реално погледнато, думичката „мир“ в наши дни се е превърнала в онзи примамлива стръв на върха на рибарската кукичка, която позволява на прагматиците и тарикатите да постигат своето или да се сдобият с по-изгодни позиции при договарянето на поредната сделка. Визирам най-вече Виктор Орбан, но при малко по-задълбочено замисляне списъкът може да бъде продължен и с други имена.

Унгарският премиер, който по ирония на съдбата през следващите шест месеца ще е нещо като полуофициален предводител на ЕС заради ротационното председателство на съюза, направи безпрецедентно от гледна тока на летателни часове световно турне, на което биха завидели и най-големите звезди на шоубизнеса. Дестинациите включваха кацане в Киев, в Москва, в Пекин и във Вашингтон, плюс частна среща в американската столица с друг известен хитрец и играч - Ердоган. И за десерт – кратка отбивка до Флорида, в прохладната резиденция на Тръмп. И докато срещата на унгареца със Зеленски си бе направо наложителна с оглед многото наболели проблеми във взаимоотношенията между двете съседни държави, а присъствието му на срещата на върха на НАТО си бе направо задължително, то разговорите му с Путин, Си Дзинпин, Ердоган и Тръмп от много далеч си намирисват на алъш-вериш, за чиито резултати предстои да научим в обозримо бъдеще. Защото, реално погледнато, демократичният свят няма нужда от частни миротворци пристигнали на крака при авторитарни лидери, а от повече решителност и единство. А и отстрани визитата на Орбан в Москва и Пекин изглежда като демонстрация на точно обратното. За непредубедения консуматор на новини по света, който не си дава зор много-много да се задълбочава в детайлите и нюансите, едно такова посещение изглежда като ясен знак, че обединена Европа е склонна да изслуша и даже частично да възприеме гледната точка на Путин и Си Дзинпин по най-наболелите проблеми, и то в момент когато противоречията между демократичния свят и неформалните съюзници Китай и Русия са достигнали критичната точка. А това въобще не е така. И не случайно Зеленски заяви, че сегашна Унгария е невъзможен посредник при евентуални бъдещи мирни преговори, а водещи европейски политици разсипаха от критики силния мъж в Будапеща.

В края на краищата, каква бе целта на тази толкова продължителна и със сигурност изтощаваща дипломатическа обиколка на унгарския премиер? Далеч съм от мисълта, че поемайки на път Орбан се е качил в правителствения самолет изпълнен с користни мисли и коварни планове. Винаги съм смятал, че политиците които успяват да се задържат твърде дълго в светлината на прожекторите постепенно се сливат с образа с който те се опитват да се представят пред медиите и реално губят собствената си идентичност. Стига се до едно странно раздвоение на личността, при което в едно и също тяло живеят богоизбраният месия и играчът-тарикат. Въпросът е в кой момент коя от двете половинки надделява и какво обществото издигнало въпросния политик на върха печели от това.

Орбан идеалистът едва ли е бил толкова наивен да смята, че дипломатическите му усиля ще доведат до някакво помръдване от мъртвата точка, в която войната се намира в момента. Орбан тарикатът, обаче, така си е направил сметката, че в продължение на две седмици светът ще говори най-вече за него. А това е такава безплатна реклама, която си заслужава хилядите тонове авиационно гориво изразходвани от самолета му от миналия вторник насам. С разтегливите си изказвания се опита да се хареса на всички, а ролята му на вестоносец на посланията на Путин и Си Дзинпин със сигурност ще му донесат някои определени облаги за в бъдеще. Например, изгоден дългосрочен договор за много милиарди. Същевременно, унгарският премиер се стреми да не увеличава твърде много разрива между него и отявлените противници на сегашния режим в Кремъл. По неговият си завоалиран начин осъди публично руската атака срещу детската болница в Киев, а след това кротичко подписа декларацията за бъдещото приемане на Украйна в НАТО. И не на последно място, Орбан успя да си свери часовника с тези, които очевидно ще продължават да бъдат още дълго на власт (Путин, Си Дзинпин и Ердоган), както и с тези които вероятно ще се върнат пак в нея (Тръмп). Тази информация от първа ръка ще е изключително нужна при планирането на новата стратегия на все още действащият унгарски премиер, защото у дома все по-силно му диша във врата значително по-младият му бивш съпартиец Петер Модяр и партията му Тиса. Засега Модяр не е в състояние да си позволи такова лъскаво световно турне като на своя опонент, но ненадейното му пристигане в Киев само два дни след чудовищната руска ракетна атака, когато той донесе хуманитарна помощ и парично дарение, показва каква би била новата външна политика на Будапеща в случай, че там бъде избран друг премиер. А това няма как да не притеснява опитен играч като Орбан, още повече че на изборите за Европарламент преди месец резултатите на неговата партия за пръв път от много време паднаха под психологическата 50% бариера. А буквално преди часове долетя новината, че съдът е потвърдил победата в изборите на досегашния кмет на унгарската столица, либералът Гергей Карачон пред подкрепяния от Орбан кандидат Давид Витези. В крайна сметка, може би ще се окаже, че шумно отразеното и най-вече много добре дирижирано външнополитическо турне на Виктор Орбан е било не толкова заради мира в Украйна, а най-вече заради задържането на власт у дома.

Най-обикновен Путинизъм. Епизод пореден

Седмица от атаката срещу детската болница "Охматдит" отзвукът от нея все още е толкова голям, че едва ли скоро темата ще излезе от обръщение. "Охматдит", макар и доста трудна за произнасяне и запомняне, ще остане в историята на руско-украинската война наравно с Буча и Мариупол като символ на безсмислено и свръхбрутално насилие. И най-вече като поредното шокиращо откровение за същността на путинския режим.

Първият въпрос на който аз се опитах да намеря отговор е защо все пак руската атака се оказа толкова разрушителна? Тези от вас които следят войната по-отблизо вероятно си спомнят, че от много време насам, може би от пролетта на 2023 г, а може би и от преди това, всички руски въздушни атака срещу цели в украинската столица завършваха с неуспех. Впечатлението че небето над Киев е „непробиваемо“ допълнително се засили, когато на стража бе поставена първата система ПВО система „Пейтриът“ дарена от САЩ. Тя бе съчетана с други доста ефикасни системи, като норвежко-американската NASAMS. В резултат на това в продължение на повече от година всичко, което летеше към Киев бе сваляно веднага. Ако имаше някакви жертви и разрушения, то те бяха минимални се дължаха на паднали от високо парчета на поразените руски ракети.

Но руснаците нееднократно са демонстрирали, че при нанасянето на въздушните удари никога не действат по шаблон, подхождат разнообразно и всеки път се стремят да изненадат украинската защита. На 8 юли те най-после успяха, най-вече защото този път ракетите им долетяха буквално като пакет, няколко накуп, а не идваха една по една, на големи интервали една от друга, както бе досега. Украинските батареи свалиха първата, но секунди след нея пристигна втора, а веднага след нея поне още две. С други думи, ПВО-то на Киев се оказа претоварено и физически неспособно да се справи с толкова много работа едновременно. За капак на всичко, руснаците максимално използваха временното объркване в украинския противовъздушен щит и около обед нанесоха повторен удар, промъквайки още ракети през образувалата се „дупка“ в него.

Означава ли това, че „непробиваемостта“ на щита над Киев вече е в миналото и че оттук насетне украинската столица ще бъде тероризирана отново и отново? Категорично не, но изводът който направиха всички експерти по темата е, че противоракетната отбрана на Киев вече може да се счита за недостатъчна и много е важно тя експресно да бъде наситена с още ПВО-системи. И затова никак не е случаен фактът, че на срещата на НАТО във Вашингтон тази седмица именно те бяха една от централните теми за разговор и бе решено, че ЗСУ (украинските въоръжени сили) ще получат цели четири „Пейтриът“, една NASAMS, както и няколко по-малки. Преди време Зеленски бе заявил че за да може страната му да бъде постигне поне някакъв базов минимум на защита срещу руските терористични въздушни атаки тя трябва да разполага с поне седем „Пейтриът“, а от екипа му допълниха че за пълно покритие на Украйна ще са нужни цели двайсет и осем. Тогава ЗСУ разполагаха само с две, така че седем си звучаха направо научнофанастично, но ето че в близко бъдеще се очертава украинците да оперират с цели осем „Патриота“. Като знаем колко упорит и настоятелен човек е Зеленски, няма да се учудя ако след време на стража на украинското небе наистина бъдат използвани дори 28 от многократно доказалите ефективността си американски ПВО системи.

Няма как да подмина с лека ръка и поредния руски фейк – че болницата е била поразена от украинска ПВО ракета. Най-упорито се тръбеше, че била NASAMS. Но се появиха се и твърдения, че става дума и за парчета на „Пейтриът“. Украинските служби и медии веднага контрираха всичко това и показваха видео и фотодоказателства, че става въпрос за руска крилата ракета Х-101. Допускам че някои от вас не ги приемат напълно безусловно, а други даже ги отхвърлят. Затова в случая ще се опра на твърдата логика на фактите и цифрите.

За какво се използват ПВО ракетите? За да свалят други ракети, както и всякакви летящи обекти – самолети, дронове, хеликоптери и т.н. Нищо от това, което хвърчи във въздуха не е толкова силно бронирано, за да се налага да бъде поразявано с някакъв много мощен взрив. Точно обратното – всички летящи обекти се правят от възможно най-леки сплави и материали. Затова оръжията разработени да ги унищожават се открояват със скорост и точност, но никога не са заредени с голямо количество експлозив. За да бъда по-конкретен, по-долу привеждам данни за мощността на бойните глави на западните ПВО системи намиращи се на въоръжение на ЗСУ:

- Пейтриът: Бойната глава е с тегло около 90 кг, съдържа около 50 кг експлозив.

- NASAMS: Бойната глава е с тегло около 12 кг, съдържа около 3 кг експлозив.

- SAMP/T: Бойната глава е с тегло около 68 кг, съдържа около 30 кг експлозив.

- IRIS-T: Бойната глава е с тегло около 30 кг, съдържа около 10 кг експлозив.

Затова мен никой не може да ме убеди, че трите килограма взривно вещество на NASAMS и даже 50-те кг съдържащи се в главата на „Пейтриът“ могат да сринат половината от голяма, сеизмично устойчива сграда. При това не бива да забравяме и още една особеност на модерните западни ПВО ракети – те имат опция за самоунищожаване контролирана от земята. А и самата версия на московската пропаганда, че това е била съзнателна провокация на Киев с цел дискредитиране на руската армия звучи безкрайно кухо и наивно. Агресорите до момента са извършили толкова много престъпления, че две поколения напред няма да са достатъчни да ги разследват всичките.

За разлика от ПВО-ракетите, крилатата руска Х-101 е специално разработена за поразяване на най-разнообразни цели. От войски разположени на открити пространства, до солидни сгради с висока якост и даже подземни бункери и щабове. Бойната й глава е заредена с експлозив от порядъка на 400-450 кг, а миналия месец украински аналитици разпространиха информация, че най-вероятно руснаците са започнали да използват и вариант с две бойни глави, което би трябвало да означава около 800 кг т.нар. „полезен товар“.

Когато се говори за съвременни ракети милиони долари всяка, не бива да се забравя и още една тяхна важна особеност – те са високоточни. Преведено на езика на цифрите, конкретно в случая с Х-101 означава не повече от 10-20 м отклонение от зададените й предварително координати. С други думи – ако не е било това крило на болничния комплекс е щяло да бъде някое друго. Така че всякакви твърдения на глашатаите на Mосква, че целта на атаката е бил някакъв си важен щаб на ЗСУ звучат пропагандно кухо. Случайно и ли не (най-вероятно не) през същия ден, при повторната руска ракетна атака срещу Киев, бе поразен и големият медицински център „Адонис“ където загинаха 7 души. При толкова много „случайности“ няма как човек да не се замисли дали не става въпрос за поредната руска терористична кампания за сплашване на украинското население, този път чрез систематични удари срещу медицинските учреждения.

Показната атака на Путин срещу здравните заведения ще има много по-сериозни и дългосрочни последствия за режима му отколкото ви се струва на пръв поглед. Първо, запознати с материята украински военни експерти вече намекнаха, че за неопределен период от време може да се очаква „известно намаляване“ на броя на руснаците взимани в плен на бойното поле. Особено „неразбиране“ щяло да бъде проявявано към тези които първоначално не проявявали голям ентусиазъм за капитулация. Второ, ще наблюдаваме още по-интензивни атаки на ЗСУ срещу индустриални и инфраструктурни обекти на територията на РФ. Третото и четвъртото вие вече си го знаете – значително усилване на ПВО-то на Киев с модерни системи и гласувано единодушно решение за предстоящо приемане на Украйна в НАТО. Последното пък за пореден път потвърждава тезата ми, че в черепната кутия на диктатора има твърде много празно място. Само преди месец, след безумната си атака срещу Харков, той си „издейства“ разрешение от страна на западните партньори на Киев да се използват техни оръжия срещу цели на територията на РФ. Сега последваха категоричните решения на конференцията във Вашингтон, а ми се струва че предстои да се пресече още една от нар. червени линии – да се даде разрешение на Украйна да атакува с ракети ATACMS военните летища на територията на Русия. Защото именно от летище, макар и доста отдалечено, излетяха бомбрадировачите изстреляли фаталните ракети.

Последствия, за някои летални, ще има и за преките извършители на чудовищното деяние – руските пилоти. И не само защото няма давност за военни престъпления. Практически веднага разследващи екипи на Главно Разузнавателно Управление (ГРУ) в Киев разкриха имената, както на командирите от 22-ра тежка бомбардировъчна авиационна дивизия на РФ, така и имената на всички пилоти. Впоследствие се оказа, че с тях по чата се е свързал един от офицерите на дивизията и буквално е предал другарите си. Според въпросния „осъзнал се“ офицер, той и колегите му редовно се ужасявали като разбирали впоследствие какви реално са били много от целите спускани им „отгоре“. Възможно е и да е наистина така. Защото екипажите на тежките бомбардировачи в известен смисъл са само безгласни изпълнители. Маршрутът и крайната дестинация на чудовищните ракети са предварително зададени, от тях единствено се очаква да докарат самолета до пускова позиция и да натиснат съответното копче за изстрелване. Твърде вероятно е чрез разкритията си „разкаялият се“ руски пилот да се е опитал да си гарантира и някакъв имунитет, защото откакто войната избухна, ГРУ показа, че не се церемонят с тези, които по някакъв начин са замесени в престъпления. Килърите вече изпратиха на онзи свят Дугина, Татарски и Кива, а Прилепин до края на живота си ще е инвалид. Със сигурност е вдигнат мерникът и на някои военни, а тяхната кариера в армията няма да е вечна и рано или късно те ще трябва да излязат „на светло“ в цивилния живот. А това значи до края на живота си да се оглеждат тревожно във всички посоки. Ако преди това не ги прилапа Международният съд в Хага, разбира се.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News