ИЗВЕСТИЯ

Моите новини

ЗАПАЗЕНИ

Списание "Любословие" в историческия град Смирна

bnt avatar logo от Весела Смилец
A+ A-
Чете се за: 01:13 мин.
У нас

Как старите българи са живели като европейци по времето на Османската империя в най-източното пристанище на Средиземноморския басейн - Измир или Смирна, старото име на града.

списание любословие историческия град смирна
Как старите българи са живели като европейци по времето на Османската империя в най-източното пристанище на Средиземноморския басейн - Измир или Смирна, старото име на града.

В третия по големина град на Турция знаят, че тук през 1842 г. излиза първият брой на първото българско списание "Любословие", което се приема, че поставя началото на българската журналистика. Край водата винаги има повече живот, далече от властта винаги се раждат повече размирни идеи. В хановете на стара Смирна, днешен Измир - на няколкостотин километра от Високата порта, тежки търговци са се надвиквали с комити с горещи глави. В двора на градския музей макет показва как е изглеждал деловият център на брега.

"Ясно е, че е имало българско движение за освобождение, създаването на комитети по Балканите е обсъждано тук сред хората в кафенето на хотел Мессерет, в кафето на улица Френк - заведения, които били по подобие на западните" - обясни д-р Октай Гьокдемир, директор на Градския архив и музей на Измир.

Днес историците не могат да посочат мястото на печатницата, в която възрожденският книжовник Константин Фотинов издава първото българско списание "Любословие". Не се знае и къде точно се е намирало създаденото от него смесено елино-българско училище, в което той е преподавал по модерната Бел-Ланкастърска метода. В градските книги обаче е записано, че българите се установили в гръцките махали.

"След освобождаването на Измир от гръцката окупация през 1922 г. възниква огромен пожар - траял пет дни - долните махали били изпепелени. Затова нямаме данни. Но знаем, че българите живеели близо до брега - на първа и втора линия или кордони, както ги наричаме ние, в къщи с еркерен етаж" - разказва д-р Октай Гьокдемир.

Българската колония през 19 век наброявала около 500 души. Като останалите немюсюлмани в града те се занимавали предимно с посредническа и търговска дейност. С мюсюлманите около Кадифе кале имали общ икономически и социален живот. Днес до старата крепост са се настанили кюрди. Но никой никому не пречи. Духът на свободния град на Бяло море продължава да нарушава заповедите.

Под погледа на духовния водач Мевляна Руми и неговия стих - ела и пак ела... какъвто и да си!

ТОП 24

Най-четени

Product image
Новини Чуй новините Спорт На живо Аудио: На живо
Абонирай ме за най-важните новини?