Фестивал на мамалигата в Нова Черна

Първият фестивал на мамалигата събра в силистренското село Нова Черна майстори от Румъния и от добруджанския край. Традиционното за северната ни съседка ястие от царевично брашно е запазено в бита на новочерненци, тъй като техните родове преди години са живели в Румъния.

Мамалигата или качамакът, както го наричат по-на юг у нас, се вареше на мегдана в специално котле. Този майстор от румънското село Кирнодж
знае рецептата от баба си:

"Това е една специфична рецепта, която е още от 1750 г. Вари се с прясно мляко, след това се правят топки, слага се сирене и след това се пекат на скара."

Жените от Нова Черна пък приготвят мамалигата на фурна.

Гергина Парпалова: "Мамалига, която се прави гъста и се реже с конец и се яде с кисело мляко, със сирене, с маджун, с пръжки от месо".

Преплитането на традициите на българи и румънци се крие в историята. По силата на Крайовската спогодба от 1940 г., която налага Румъния да
върне на България Южна Добруджа, е станал обмен на населението. Така хората от румънското село Черна се преселват в българското Турксмил,
което преименуват в Нова Черна.

Домитра Петрика – библиотекар в с. Черна, Румъния: "Някои са се чувствали българи, други румънци, но са си обичали селото, имало е много драми от това, че трябва да го напуснат."

Калинка Михайлова: "Когато родителите ми се преселват в България, са дошли с традициите и съм горда с това, че съм откърмена с тях и се старая да ги предавам и на децата си."

Радка Стефанова – библиотекр в читалището в с. Нова Черна: "На този фестивал, виждате, представяме песни, хора, стих, слово, храна -
така, както е било във времето, когато са живели нашите родители в Румъния."

Пъстротата на българския фолклор представиха формации от шест силистренски и две русенски села.