Две години от освобождаването на медицинските сестри в Либия

На този ден преди две години вкуса на свободата усетиха петте български медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и Валентина Сиропуло, доктор Здравко Георгиев и палестинският лекар д-р Ашраф ал Хаджудж. След като над 8 години бяха в либийските затвори по подозрение за заразяването с вируса на СПИН на стотици либийски деца, всички те успяха да се завърнат в България.

Валя Червеняшка: "Първата година след освобождаването, когато наближаваше, сънувах много кошмари. Сега вече не сънувам."

След мъченията и дългия простой в затворите в Либия Валя бързо се връща към работата като медицинска сестра в болницата в Бяла Слатина. С това се занимава в столицата и Нася Ненова, която не успя днес да се види с останалите. На срещата не бяха и Кристияна, защото в момента работи в Каварна и Ашраф, който неотдавна се пресели в Холандия. И макар разделени от разстоянието, всички казват, че не прекъсват връзката помежду си. И помнят.

Валентина Сиропуло: "Това е един много дълъг период от моя живот - 8 години и половина, който беше ограбен по един брутален начин."

Снежана Димитрова: "Започнах да се връщам към живота там, където съм била, искам там да отида, там, където ми е мястото."

Валя Червеняшка: - Успявате ли да затворите страницата напълно? - Има моменти, когато в процес на работа неволно нещо се сещам какво е било там и... това е, което все още ми пречи, но то не може да бъде напълно затворено. Този ад, който сме преминали, той си остава завинаги."

Валентина Сиропуло: "Засега не мога да простя на тези хора, които ми причинаха това зло. Дори аз го искам, може би ще ми е по-добре, но не се получава все още."

Здравко Георгиев: "Ние сме свободни - това е най-важното и имаме право на избор. Ето днес ние имаме много обаждания, много смс-и да ни честитят годишнината от освобождаването. Е, нито един политик не се обади, като изключим френския посланик, който ни покани на обяд, но това си е тяхна работа."

Валя Червеняшка: "Преживяното си остава завинаги. То не може да се забрави. Аз се стремя да не мисля, гледам само напред."

Снежана Димитрова: "Важен е денят - да посрещнеш изгрева на слънцето жив, здрав, ако можеш да бъдеш здрав, да дочакаш залеза."