Цената на подкрепата - Волен Сидеров пред „Панорама"

Той е от поколението политици, които смениха различни лица по време на прехода. Възхваляван и мразен, подкрепян или критикуван, но е на сцената от 89-та насам.

Волен Сидеров: Тогава бях един от тези хора, които не си мълчаха, които застанахме в редиците на т.н. неформални движения или дисиденти. Аз участвах в Дружеството за правата на човека и бях главен секретар на софийската организация на „Подкрепа". Така ме завари 10-ти ноември. Разбира се, от тази дистанция сега, можем да кажем за много неща, че са били наивни, смешни дори, но така или иначе те бяха правени от сърце, поне от моя страна.

Преди промените е фотограф, през 90-те главен редактор на вестник „Демокрация", а после журналист, писател, политик, лидер на партия „Атака". Двайсет години по-късно не съжалява нито за илюзиите, нито за грешките в началото на прехода.

Волен Сидеров: Това, което беше основна грешка, ако говорим за грешки, е, че не поставихме икономическите проблеми на Кръглата маса. Тогава СДС, новородената опозиция, не постави проблема, въпроса за визията какъв тип държава да бъде България, как да стане този гигантски преход от държавна собственост към частна и свободно пазарно пространство.

Според Волен Сидеров пасивността в досегашната политика е основна причина преходът у нас все да не свършва. Но дали изненадващите политически решения са изход от него?

Въпрос: Реалистично ли е да искате импийчмънт на президента Първанов? И не смятате ли, че ако „Атака" заеме крайна позиция, това ще даде на ГЕРБ възможност да заемат по-умерена?

Волен Сидеров: Да Ви кажа честно, аз не правя толкова точни политически сметки. Като политическа идея смятам, че нашето виждане е вярно. Сега нека специалисти - конституционалисти и юристи, да кажат, да проверят доколко мотивите, които аз изтъкнах, могат да издържат в Конституционния съд - това е друг въпрос, но аз смятам, че чисто политически президентът Първанов се очерта като една спънка за европейското развитие на България наистина, защото този човек не се намеси в много възлови моменти на изкривения преход.

Въпрос: 100 дни след началото на мандата съжалявате ли, че застанахте най-категорично зад Бойко Борисов?

В. Сидеров: Не, в никакъв случай. Това не е някакво спонтанно, емоционално решение. Това е политическо решение. Няма друга логика. Всички тези, които през тези 100 дни са подхвърляли и критикували понякога позицията на Атака, трябва да се замислят на кого прави услуга тяхното виждане. Прави услуга на БСП и ДПС, защото те единствено се радват на някакво разцепление във властта, ако се разпадне тази подкрепа.

Въпрос: Не всички в „Атака" обаче приемат подкрепата Ви за ГЕРБ. Каква ще бъде „Атака" без Валери Симеонов и без СКАТ?

В. Сидеров: „Атака" ще бъде същата и ще продължи напред. Не могат да ме спрат по пътя ми. Аз съм се изграждал като виждане и като политик. 89-та година не знам къде е бил Валери Симеонов, аз съм се борил срещу комунистическия режим. Не може да ме спре напускането на един или друг общински съветник, който е влязъл с бюлетината на „Атака" и би трябвало да напусне Общинския съвет, ако е честен и достоен човек.

Лидерът на „Атака" обаче е категоричен - загубата на едни не е спирачка за тези, които остават. Следващата му цел е международното признание. Ето защо тази седмица Сидеров бе в Италия, където се срещна с лидера на партия „Национален алианс" - Джанфранко Фини, когото навремето наричаха радикал и дори постфашист, но сега е председател на парламента в правителството на Берлускони. На срещата в Рим Фини и Сидеров са обсъдили „модела Берлускони" и неговата полезност за България.

Волен Сидеров: Той е един от примерите как модела на Берлускони може да работи. Нещо, което аз съм давал за пример тук още преди парламентарните избори 2008-ма година, аз започнах да говоря за това. Надявам се, че ще узреят политическите лидери, които сега подкрепят управлението, начело разбира се с г-н Бойко Борисов, за тази идея да вървим към едно окрупняване на вота, към едно политическо уедряване, защото това е пътя.

С времето Джанфранко Фини смекчи политическите си позиции и се присъедини към Силвио Берлускони. Сидеров също вярва, че този модел може да работи в България. Но на каква цена?

Волен Сидеров: Това не е размиване, не е разпад, това е един нов етап, в който те действат вече синхронно, защото е ясно, че една партия не може да владее цялата власт и да работи без помощ от други, подобни на нея, мислещи като нея. Колкото и да е голяма подкрепата за ГЕРБ, ние виждаме, че те се нуждаят и от други политически сили. Така ще бъде и занапред.