Спомен за 10 януари 1997 г.

Революционна демокрация за десните, социална отговорност за левите – всеки в българското политическо пространство има свое тълкование на този ден отпреди 17 години. Какъв наистина беше 10 януари 1997 г. - ще се произнесе след години историята. Единственото безпристрасно свидетелство са снимките и телевизионните кадри. Една паметна дата  в новата българска история - 10 януари, 1997 година. Тя  ще стане повратен момент, но още събитията не са се случили. Часът е едва 12 на обед, а около парламента в София множеството скандира за промяна. Сред хората е и Цветан Томчев. Той е фоторепортер, но днес не е на работа. До него неотлъчно е  апаратът, който ще запази документално емоцията на деня - и политиците, и хората.

"Имах инстинкта, че нещо ще се случи..."

Цял ден протест на минусови температури. И то пореден ден без отговор отвътре. В парламента мълчат, а по-късно ще стане страшно. Цветан Томчев- фотожурналист: "Общи планове, тогава явно това ме е впечатлило, голямата маса от хора, безредиците които станаха, разбиването на служебни автомобили, обръщането им. Там имаше такива вандалства, вадене на павета от площада и атака на парламента". Обективът запечатва и специалните полицейски части, които бият с палки по щитовете си за да подплашат протестиращите. Професор Александър Джеров, който маха на демонстрантите. Момент който Томчев помни, но не успява да снима, е когато на входа на парламента намира бойни патрони: "Моята реакция беше, видях един офицер и му казах извинете това е изпаднало от някъде и те го взеха, но и те бяха много смутени, това бяха истински бойни патрони". Фотожурналистът остава цяла нощ – помни атаката срещу Народното събрание и отговорът на полицията - десетки ранени: "Аз останах там, цялата нощ докато приключиха основните събития, до 1 и 30, 2 часа мисля , че приключиха. С извеждането на депутатите от БСП, под специална охрана, с кордон от полиция с щитове". Не иска насилието да се повтаря. Все пак са минали 17 години и дано да сме станали по-отговорни, честни и умни. И политиците, и хората.

Автор: Теодора Асенова