Проучване за българите в Анадола

Българи в Анадола – днес ни звучи странно, а така е било още през 19-ти век до годините на Балканската война и Междусъюзническата. На юг от Мраморно море в малоазийската част на Турция близо век са живяли българи християни. През 1914 година по силата на Ангорския договор те се изселват обратно в България, а на тяхно място идват българи мюсюлмани от Родопите. За първи път след известния български етнолог Васил Кънчов български учени посещават местата на малоазийските българи. Те работят по проект, финансиран от Фонд “Научни изследвания”.

Предполага се, че българите в Анадола са наброявали 10 хиляди души. Заселват се по тези места на Османската империя в началото на 19 век, бягайки от кърджалиите. Според резултатите от теренното проучване, българите са били основно население в над 20 селища в Северозападна Анадола.

Стоян Шиваров, османист, член на изследователския екип:
– Има останали къщи от българското население, в които в момента някои от тях се обитават от новонастаненото население, от помаците.

Документалните извори за българите са оскъдни. Етнографските сочат, че те отглеждали лозя и маслини и били по-заможни от съседните турски села. Вероятно заради това в регоина не стихва иманярската мания.

Стоян Шиваров, османист, член на изследователския екип:
– Във всяко село има легенда за българин, който е заровил своето имане и една от основните причини за иманярските прояви е да се намери това скрито имане. В Ташкеси, това е богатият Танаш, в Неджипкоьой, това е Папаз Манол.

Най-голямото и богато село сред българските в Мала Азия и тогава, и сега е Коджапанар. Каменните къщи от миналото контрастират с околните от керпич. Тук е и единствената чешма с надпис, оставен от българите. Край нея още се чува българска реч. Един от най-възрастните жители на Коджапанар Терзи Хюсеин Ракипов разказва част от любовна песен, която нарича помашка.

Днешните обитатели на селата се самоопределят като помаци.

Стоян Шиваров, османист, член на изследователския екип:
– Доста често те казват за себе си – българи сме, българи, но когато казват “българи”, те нямат предвид етнически произход български, а имат предвид, че са дошли от България.

Горяма част от родовите връзки с българските селища в Родопите и Северозападна България се поддържат и днес.