Когато става дума за хранителния режим на българина по Коледа, кризата всъщност няма значение. Тази година хората почти отричат финансовия колапс и масово пазаруват, както обикновено. Дори се наблюдава тенденция към отрупване на празничната трапеза с количества и видове храна, които заимстват традиционни ястия от различни народи и култури. Какво все пак предпочита българинът да сложи на масата за Коледа – пуйка или свинско.
Когато става дума за хранителния режим на българина по Коледа, кризата всъщност няма значение. Тази година хората почти отричат финансовия колапс и масово пазаруват, както обикновено. Дори се наблюдава тенденция към отрупване на празничната трапеза с количества и видове храна, които заимстват традиционни ястия от различни народи и култури. Какво все пак предпочита българинът да сложи на масата за Коледа – пуйка или свинско.
От известно време българинът се лута между дълбоко замразената бразилска пуйка и родното розово прасенце. Семействата вече са раздвоени. Традиционалистите си отстояват свинското, а отворените за външно влияние протягат ръка към кълката. Много фамилии са намерили напредничав компромисен вариант, за да не си развалят Коледата. До определен час от масата изчезват пържолите, а след това се поднася вносната пуйка, която обикновено е хранена с генномодифицирана царевица. Неин достоен заместител е нашата порода Старозагорска подобрена, която достига размерите на подрастващ щраус и килограмите на петмесечно прасе. За нея кулинарите предлагат рецепта, която е позната като “пълнена пуйка с кюфтета”. За едно хората нямат разминавания – понятието кризисна трапеза е абсурдно, когато става въпрос за Коледа.
Ето и какво казват хората:
“За Коледа ще има пуйка, свински пържолки, червено винце и всички необходими неща, за да бъде човек щастлив.”
„Кебапчета, кюфтета, пържолки... Бяхме доволни миналата година. Обаче сега падна много голяма криза.”
„За мен криза няма. Остарях и гледам да изживявам по-бързо всеки ден.”
„Ще сготвя пилешки пържоли със сос от топено сирене и гъби. Това съм измислила.”
Между американската и българската традиция тече и животът във фурните, където обикновено се пекат животни по празниците. Там хората са интернационалисти и вкарват в пещта всичко, което им донесат.
Кольо Григоров – фурнаджия: „Миналата година печахме прасета, агнета, пуйки... Сега много слабо. Що така, де да знам.”
Огнян Николов – фурнаджия: „Хората минаха на самозадоволяване. Ходят по селата. Там, който гледа нещо - заколят.”
Българското село винаги е било перфектният резервен вариант за обезпечаване на една охолна Коледа. В града скарата с пресно свинско има алтернатива.
Стефчо Котев – коминочистач: „Аз съм коминочистач. Хората като ме пипнат за късмет и ще си напълнят трапезата.”
Пичът прибира стотинки и дава да му обарат четката за почистване на комини. На финала загадъчно се усмихва.
"Разговори за живота и мечтите" през очите на деца, лишени от родителска грижа
Две трети от децата в училище избягват да използват тоалетните - до какви проблеми води това?
Деца от украинската общност у нас със специален музикален поздрав към българския народ
В Историческия музей в Перущица са изложени над 100 оригинални и европейски банкноти
Снежна Коледа в някои части на страната, преди Нова година температурите падат до минус 10°
Взрив в Москва уби високопоставен руски генерал, Кремъл подозира украинското разузнаване
Две трети от децата в училище избягват да използват тоалетните - до какви проблеми води това?