Когато светлините угаснат ...

Завърши едно от най-противоречивите спортни събития - Олимпийските игри в Сочи. В продължение на 17 дни светът следеше не само битките за медалите по пистите и в спортните зали. Във фокуса на медиите попадаха и многото политически фактори, които съпровождаха Олимпиадата. Макар че при откриването домакините се опитаха да прикрият факта, че един от олимпийските кръгове не се отвори, при закриването те проявиха чувство за хумор и включиха подобен момент в хореографията на заключителната церемония. Вероятно самочувствието за самоиронията идваше, най-вече защото Русия завърши начело в класацията по медали и поне на хартия оправда огромните разходи. "Олимпиадата на Путин", както мнозина западни анализатори я нарекоха, не оправда очакванията за скандали, протести и дори атентати. Страната инвестира милиарди и за седем години изцяло преобрази района около черноморския курорт Сочи. Въпросът какво спечелиха обикновените руснаци от грандиозното събитие, превърнало се в най-скъпата Олимпиада в историята, обаче остава. Дали ще остане само славата от спорните успехи или ще има реална промяна в стандарта на живот на като цяло бедното население на Сочи? В Сочи имаше колкото и спорт, толкова и политика. Редица лидери бойкотираха Олимпиадата за нарушения на човешките права, руските активистки от Пуси Райът използваха събитието за нова акция. Но Кремъл спазваше линия на по-меко отношение към противниците си. Въпреки това остава въпросът дали след Олимпиадата властта пак няма да започне да ги преследва.

Текст: Златина Петкова