Последният ден от живота на една болница

Оттук започва последният работен ден за д-р Цветан Георгиев. По празния коридор. Към операционната. Днес тук няма никого. Той е последният лекар останал в радомирската болница. На него се е паднало да я затвори и броди мълчаливо из кабинетите. Някъде пазят апаратурата - все още не им се вярва, че 100-годишната болница ще бъде затворена.

Снежана Георгиева - старши-лаборант:
- Много се борихме, вече сме изтощени...

Без заплати са от ноември миналата година напускането на лекарите и сестрите е ставало постепенно. И разрухата е пълзяла така. От началото на годината нито едно отделение на болницата с 600 хиляди лева дългове не работи. Признават, че града все още не разбира какво ще се случи. А целият район с 34 села наоколо остава вместо с болница с една линейка.

Снежана Георгиева - старши-лаборант:
- Малките болнички ще си заминат. Няма как да се комплектоват специалисти. След като не се заплаща 3-4 месеца, как да стоят, те избягаха. Дори да има база, човешкият фактор го няма... Дори и да искат да вкарат пари вече е късно...
Въпрос: Ами пациентите къде остават?

Снежана Георгиева - старши-лаборант:
- Пациентите остават на улицата, ще умират по пътищата. След като има 1 линейка за този голям район, как ще бъде? Да, така е ...

Д-р Цветан Георгиев - временно изпълняващ управител на болницата в Радомир:
- Само ви казвам от село на село, някои разстояния са от 50-60 километра, а имайте предвид, че ще карат хората до пернишката областна болница ,не мога да кажа точно, но ще бъде въпрос на часове...

Но и сега едната линейка, обикаля изровените пътища, а нейният екип често се натъква на отчаяние и ярост. Почти е като подвижно олицетворение на здравната реформа. Вечно закъсняваща и паркираща се на заден ход защото иначе няма как да бъде свалена носилката на болния до непригодния вход...
А доктор Цветан Георгиев прави последните си отчети. И от понеделник ще оперира в пернишка частна болница. Като всички тук, които се спасяват поединично. Не е издържал на реформата. И кметът на Радомир се чуди какво да прави.

д-р Цветан Георгиев-временно изпълняващ управител на болницата в Радомир:
- Това нещо рано или късно трябва да стане, но има райони, които не са готови за тази реформа.

Катя Димитрова - медицинска сестра:
- Ние сега оставаме, как да го кажа буквално в паяжините, ние сме тук, директорите си отиват, какво следва с нас?

Красимир Борисов - кмет на Радомир:
- Това, което можем и искам да запазим в тези условия е поне клиничната лаборатория и рентгена, защото е необходим за Спешната помощ, за частно практикуващите лекари, ще обсъдим с Общинския съвет да запазим тези две звена.

А медицинските сестри от затвореното детско отделение, чакат да изтече предизвестието им за напускане и се чувстват изоставени. Приличат на пациентите си. И те няма къде да отидат.

Маргарита Начева - медицинска сестра:
- Тия хора нямат превозно средство, а са и самички, с бастуните с патериците. И плачат в салона, няма как да си направят изследванията...

Лили Каменова - медицинска сестра:
- Ама народът е беден, нямат, а трябва да си приготвят и по 10 лева за път...

Дафинка Кирилова - пациент:
- Ужас, ужас!

А в общината кмета току що е приключил приемния си ден. Казва, че болницата в Радомир е затрита с годините от лошо управление и много реформи. После дълго се карали как да я спасят и кой ще плати дълговете - държавата или общината. Накрая пациентът умрял.

Красимир Борисов - кмет на Радомир:
- Аз не бих искал да съм от тези хора, които ще допринесат болница в Радомир да няма, трябва да я има... И времето ще покаже, че това, което в момента се прави е недостатъчно добро и не работи в интерес на гражданите...

Лиляна Ранкова-мед.сестра от „Спешна помощ":
- Мъка е ,мъка защото вечер оставаме сам сами на крилото на спешната помощ и в дадени случаи се чувстваме безпомощни, зaщото разчитахме на колегите си в болницата, помагахме си, а сега е много ужасно. Най-ужасно е за болните!

Едната линейка на Радомир сигурно скоро ще тръгне нанякъде. Ще стигне с голямо закъснение, а някъде може и да имат късмет. А болницата ще седи празна. Празна като зловещо опулената сграда на друг проект за болница, който никога не се е състоял. Сега Радомир има две празни болници една до друга. И тревясало доказателство, че времената се менят, но управленската глупост може да бъде вечна. Но ничий живот не се повтаря...