Ексклузивно пред БНТ: Сесилия Атиас с първо телевизионно интервю в "Денят започва"

Близо седем години след освобождаването на българските медици от затвора в Либия, в София дойде Сесилия Атиас. Бившата първа дама на Франция, която изигра основна роля във финалните преговори в Либия, се срещна отново със сестрите и даде съвместна пресконференция с тях в БНР. В напрегнатата си програма Сесилия Атиас отдели специално време за екипа на "По света и у нас". С нея разговаря международният редактор Милен Атанасов. Жена със силно и интелигентно излъчване. Жена, която умее да постига онова, в което е убедена. Жената, която преди близо седем години доведе българските медици в България. И която сега дойде отново, за да се срещне с тях. Валя Червеняшка: Тя за мен е наистина ангел-освободител. Кристияна Вълчева: Най-хубавият момент беше вече в самолета. Госпожа Сесилия изглеждаше изморена и измъчена. Това не й пречеше да разговаря с всеки един от нас поотделно, да ни се усмихне и ... въпреки всичко беше щастлива толкова, колкото и ние. Милен Атанасов: Сега, седем години по-късно, тук и в този момент, кой е най-силният спомен от онези събития, който се появява в мислите ви? Сесилия Атиас: Най-силният ми спомен е от успешното връщане на сестрите и лекаря. Този спомен се е врязал завинаги в паметта ми и в живота ми. Милен Атанасов: Как мислите вие, какво е мнението ви: дали крайното решение за освобождаването беше внезапно или дойде в резултат на дълги предварителни преговори? Сесилия Атиас: Преговорите бяха доста продължителни. Една част от либийското правителство беше против освобождаването на медицинските сестри, при това силно против. Смятам, че аргументите, които използвах, вероятно са ги впечатлили. Мисля, че настървението, с което подходих в Либия, двете ми пътувания и разговорите с полковник Кадафи в крайна сметка изиграха роля за развръзката. Милен Атанасов: Полковник Кадафи - неговите реакции и разговорите с него... Какво ви впечатли най-много в неговата личност? Сесилия Атиас: Той изглеждаше под влиянието на някакви наркотици или медикаменти. Състоянието му не беше съвсем нормално. Но преди всичко той съзнаваше какво прави и слушаше какво му говоря. Той чуваше аргументите ми. А какво го накара да вземе решение? Мисля, че той си даде сметка, че освобождаването на медиците беше необходимост за подобряване на имиджа му в международен план. В този момент той изпитваше силна нужда от това. 20-часови разговори с полковник Кадафи, обещание за освобождаване на българските медици, дадено от негов пратеник на лош английски буквално на самолетната писта, повторно завръщане в Либия, тежки преговори с представители на Сейф ал-Ислам, които до последно отказат да пуснат медиците, дълго очакване и убеждаване по телефона на директора на затвора да отвори вратите и да пусне медиците ни. И едно обещание пред себе си: "Обещах си да не се връщам без тях". Обещанието е изпълнено. А мисията на Сесилия Атиас продължава. Днес тя има фондация, която помага на жените по света. Гледайте първото телевизионно интервю със Сесилия Саркози утре сутрин в "Денят започва".