Героите от руско-турската освободителна война не могат да бъдат забравени. Много българи са взели участие в нея, но не всички са достатъчно известни. В музея на град Троян се пази историята на Христо Исикийски. Той е бил водач на генерал Карцов и руските войници през Троянския проход. Само за два дни битката е спечелена.
Христо Исикийски бил монах в Троянския манастир, но след погрома на Априлското въстание напуска манастирските покои, заминава за Румъния и се записва опълченец.
Малко хора знаят, че в Троянския манастир е единственият революционен комитет на монаси, основан от Васил Левски.
През зимата на 1877-78 година генерал Павел Петрович Карцов е в Троян и получава заповед от главното командване да форсира Балкана. Зимата е сурова, температурата - минус 27 градуса, няма път, а на билото са добре укрепените турски позиции. Руският генерал се нуждае от опитен българин-водач.
Тотка Станчева - завеждащ Научния архив в музея в Троян: "Когато Христо Исикийски разбира това, идва в щаба на руските войски и предлага доброволно своята помощ, защото добре познава прохода и пътя през него. Виждайки го в опълченска униформа, командването на отряда на Карцов веднага се съгласява и сутринта на 5 януари 1878 година отрядът на Карцов, в пълно бойно снаражение, тръгва от Балкана. За два дни превзема прохода с много малко жертви."
На другия ден Христо Исикийски отива на разузнаване с руския капитан Швейбуцки от южната страна на прохода. Тогава те са убити от турски части от засада. За смъртта им веднага е съобщено в Троян, а тялото му е занесено в село Текия - сега Христо Даново. И тогава в мразовитите преспи никой не се наел да отиде и вземе тялото на Христо освен една жена.
Тотка Станчева: "И тогава сестра му - Стана Исикийска, решава сама да отиде. Оседлава един кон през нощта и бързо напуска града. Цяла нощ сама самичка в преспите преминава Балкана и на другата сутрин се представя на руските части в село Текия."
Подвигът на Станка и Христо, както и битката за Троянския проход, са намерили място и в картините на троянския художник Петър Хаджиев.
В музея работи и един от откривателите на гроба на Христо Исикийски.
Антон Сомлев - уредник в музей „Народни и художествени занаяти": "Отидохме на мястото след много търсения. Намерихме един скромен каменн кръст, за който смятаме, че е гробът на Христо Исикийски."
Това е пътят, откъдето са тръгнали за прохода, това е една малка част от голямата история на Руско-турската война с българско участие и тя не може да бъде забравена.