Райчо Николов - забравен герой

Във военно-историческия музей много видимо може да се проследи хронологията на войната. С нейното начало – с форсирането на Дунав от генерал Михаил Драгомиров. Можем обаче да открием и много детайли, които не сме чели в учебниците по история. Запазен от войната сухар разкрива колко трудно се е изхранвала армията. Или това котле, което разказва за военния поход на опълченеца Бранислав Велишки – един забравен герой.

Още по-впечатляваща е обаче историята на друг позабравен герой на Освобождението – Райчо Николов. В учебниците го споменават като единствената жертва, паднала при обявяването на Съединението. Десетилетия преди това обаче неговият повдиг променя хода на историята – на 14 години преплува Дунав и предупреждава руската войска за предстоящо турско нападение. Така бедният сирак става руски дворянин.

В музея няма снимка на майор Райчо Николов, но се пазят медалите му за храброст, дарени в средата на миналия век от неговата дъщеря Александра.

Репортер:
– Каква е родствената ви връзка с Райчо Николов?

Георги Липовански:
– Праправнук съм му по майчина линия. Моята баба беше дъщеря на въпросната Александра Райчева.

Тук е и дворянското отличие от руския император, с което Райчо Николов е награден за дръзката си постъпка да преплува Дунав и да предупреди руските офицери в Гюргево за готвена турска атака. 14-годишният Райчо дочул случайно и запомнил внимателно подробностите и стратегическите планове. Когато доплувал до отсрещния бряг, бил полумъртъв от студ и изтощение. Но сведенията му се оказали точни.

Николай Илиев, научен сътрудник:
– И благодарение на неговите сведения атаката, готвена от Юмер паша, е осуетена. От този момент животът му се променя завинаги. Лично генерал Горчаков го награждава със сребърен медал за усърдие, а по-късно руският император го дарява с грамота за дворянско достойнсво – едно от най-високите отличия в руската държава по това време.

Георги Липовански:
– Още повече, че тя му се дава още преди да стане офицер, тоест още докато е дете и можете да си представите имперското величие до каква степен е било впечатлено от действието на едно неграмотно, невртъстно българче.

Получил и възможността да следва в Петербург. В руско-турската война е командир на рота. Голямата му мечта след Освобождението била съединението на Княжество България с Източна Румелия. И това най-сетне се случило. Но заедно с това дошъл и краят на смелата история на майор Райчо Николов.

Вечерта на 6 септември, докато отивал да съобщи по телеграфа новината, той бил застрелян от началника на пощенската станция. Райчо Николов се оказал единствената жертва на Съединението. Бил убит в момента, когато най-накрая видял осъществен националния си идеал.