Можем ли с лека ръка да отричаме феномени, за които науката все още няма обяснение? Притежава ли мисълта материлна сила и къде е границата между нормалното и паранормалното? Отговори на тези въпроси дава Стан Гуч, психиатър и учен от световен мащаб в книгата си “Лабиринтите на подсъзнанието”. С примери от своята практика и от историята на психиатрията и психоанализата той илюстрира силата на подсъзнанието и подсказва, че си струва да го опознаем.
Можем ли с лека ръка да отричаме феномени, за които науката все още няма обяснение? Притежава ли мисълта материлна сила и къде е границата между нормалното и паранормалното? Отговори на тези въпроси дава Стан Гуч, психиатър и учен от световен мащаб в книгата си “Лабиринтите на подсъзнанието”. С примери от своята практика и от историята на психиатрията и психоанализата той илюстрира силата на подсъзнанието и подсказва, че си струва да го опознаем.
Демоните, които ни преследват не са извън нас, нито някой ни ги праща. Създаваме ги сами в подсъзнанието си, което бегло познаваме и затова рядко изполваме.
Мадлен Алгафари, психотерапевт:
– Наистина е много малка онази част от мозъка, която използваме и хипотезата в тази книга е, че има седалище нашето подсъзнание – това е малкият мозък. Само в зърнестата структура на кората на малкия мозък реално има повече клетки отколкото във всички други мозъчни дялове взети заедно, а такъв интензитет, такова количество надали са създадени само, за да ръководят моторните функции в организма.
Защо тибетски отшелници могат да материализират виденията си? Защо Изтокът е мистичен, а Западът – рационален. В книгата си Стан Гуч цитира факти – малкият мозък е по-голям при азиатците отколкото при нас, пишещите с лява ръка са двойно повече в Китай отколкото в Европа.
А жените са по-честите медиуми, защото малкият им мозък е по-голям отколкото при мъжете. Ако към това прибавим и епифизата - Божественото трето око, ръкавицата е хвърлена – към всеки от нас и към ортодоксалната наука като цяло.