Христос Воскресе!

Тази година целият християнски свят се поздравява с Възкресението Христово в един и същи ден. Великден съвпада и по Юлианския, и по Грегорианския календар, така че днес го честват и Източната и Западната църква - православни, католици, арменци, копти, протестанти...

Християнският свят е обединен в почитта си към най-великото събитие в своята свещена история. Събитие, което дава най-великата надежда на човечеството: че смъртта е не само край, но и начало. Древните хора до Христа знаеха, че душата е безсмъртна - идея, отразена в много религии. Но за първи път Христос им показа друго - че освен душата и тялото също може да е безсмъртно.

Възкресението означава победа над тлението - със своето Възкресение Синът Божий въздига и обожествява не само душата, но и плътта. Това, което за хората е тленно и преходно, Бог превръща във вечност. Без да унищожава плътта, т.е. да я обрече на изгниване и изчезване, Бог й дава нова, по-висша форма на съществуване. Такава, каквато изначално е била
предвидена за хората, но е изгубена с грехопадението на Адам и Ева.

Тази висша форма на съществуване всички ще добият в Деня на Страшния съд, когато изтлялата телеснност на починалите ще оживее и телата отново ще се съединят с душите. Тогава и живи, и мъртви ще бъдат удостоени с духовна телеснност. Това е нова степен в битието, която досега е постигната
единствено от Сина Божий. Духовната телесност означава възкресението на
тялото и душата, пречистени от греха. Т.е. възкресение на цялата човешка
личност - идея, която не се среща в нито една друга религия, освен в
християнството.

Затова църквата учи, че чрез Христовото възкресение всеки човек добива вяра в личното си безсмъртие. За да се удостои с новата духовна телесност при възкресението, християнинът е призван до своята смърт да се усъвършенствува непрестанно, да се измени до такава степен, че
да се преобрази, да се уподоби на Христос.

Християнската концепция за Възкресеннието е онагледена от апостол Павел,
който пише, че символ на Христовото възкресение е зърното - преди да се
развие в нов, по-съвършен живот (житният клас), то трябва да умре,
покълвайки в земята. Т.е. полагайки усилия постоянно да преодолее своята
греховност, човек се издига духовно, или казано с езика на църквата - чрез
вътрешната си борба за преодоляване на греховете предишният грешен човек мира. Възкръсва новият, очистен от греха човек - всецяло отдаден на Бога, риел Неговото слово за смисъл на своя живот.

Тази година, ние българите, свързваме Великден и с още един празник - навършват се точно 150 години от възкресяването на независимата българска църква. На възкресната литургия в нощта на 2 срещу 3 април 1860 г. цариградските българи отхвърлят зависимостта си от Цариградската патриаршия - акт, с който борбите за независима българска църква достигат своята кулминация.