Това е кучешка история, която разказва за хората... През очите на бездомницата Мима, която сигурно никога няма да разбере жестокостта на ръката, способна да отреже с трион четирите й крака...
В очите на Мима няма да видите звяр. И сега доверчиво приема човешките ръце. Даже понякога помахва весело с опашка учудена от непрестанното внимание към нея, защото доскоро е била само едно бездомно куче от Дряново, което срещу къшей хляб е пазило постройка край градчето, а днес я показват и по Си Ен Ен.
Днес Мима посреща дъждовното утро в Русе, а в парка е донесена на ръцете на Виолета Добрева - местен правозащитник и адвокат. Около тях обикаля още един бездомник, който си е намерил нещо за хапване. Предпочита да му се скара. Напоследък в Русе някой масово тровел кучетата. Друг пък изпробвал лък по тях...
Въпрос:
- Вие какво научихте за хората покрай кучетата?
Виолета Добрева:
- Изводите са за нас, за хората. За съжаление ще мине много време докато се промени манаталитета ни. Насилието няма значение към кого е проявено – към животно или човек. Когато един човек е склонен на садизъм към животното е готов да направи това и с човек. ...
Сега Мима е в ръцете на правозащитниците, а избликналата обществена енергия – виртуална или реална, бавно я превръща в кауза. Над 160 хиляди човека са коментирали съдбата и във Фейсбук, а форумите по Интернет гъмжат от енергията на хора готови да линчуват, разчекнат или обесят неизвестният злосторник. По градовете се събират подписи с искания за зоополиция и затвор за мъчителите на животни. Утре ще има и протести.
Една кучешка история, която разказва толкова много неща за хората...
А в Дряново, откъдето започна всичко, мълвата разнася всякакви неща. Из къщите се говори едно, на площада друго.
Мъж с куче:
- Незнам, сигурно някаква дрязга между хората и пострадало животното от цялата работа...
-
Тодор Георгиев, общински съветник-Дряново:
- По принцип хората в Дряново са толкова топли, толкова гостоприемни и чак не ми се вярва за това дето се случва.
Малък град, където всички се познават, а премълчаните тайни прехвърчат от двор на двор... Където днес се говори повече за липсата на работа и е тягостно да се разхождаш покрай печално опустяващите къщи...
И където са изненадани от това как във форумите за защита на пострадалото куче рядко има думи за милост, а предимно на мъст...
Стефан Иванов:
- Разбира се, че възмущението по интернет и чрез думи е по-лесно, но аз получих писма с предложения на хора, които са готови да дойдат в Дряново и да му разкажат играта...
Да разкажат играта, но на кого? Извършителят продължава да е неизвестен. А Стефан е едно от местните момчета, които чистосърдечно си признават, че също биха стигнали до саморазправа...
Стефан Иванов:
- Аз донякъде подкрепям идеята за линч на извършителя, защото в България няма адекватни мерки за убийството на хора, а камо ли за животните...
Как съдбата на едно куче променя хората?
Различно, защото и хората са различни.Това казват и местните защитници на животните, които веднага се познават по това, че местните бездомници мигом дотичват щом ги видят.
Готови са с подписката, събрана сред хората в Дряново и всеки момент ще я изпратят до премиера и вътрешния министър. Но не искат каузата им в защита на едно изтерзано животно да се превръща в топка от омраза.
Пенчо Рашков:
- Чувството за злоба е присъщо на човек, докато в животните го няма. Аз имам животинки и понякога се е налагало да ги ударя за да ги респектирам, да им причиня болка дори. Но те никога няма да погледне на мен със зли очи. Така, че това е принципната разлика. Животните не изпитват злоба. Тези животни, които са злобни се възпитават от хората да бъдат злобни...
Пенчо Рашков е човекът, който пръв алармира за случаят с осакатеното куче в Дряново. Разказва, че от години не яде месо, събира животинки, но често в малкия град чува подигравки зад гърба си. Не го подкрепят да направи и приют.
Същото се е случвало и на Антоанета Ставрева. И тя е чувала иронични подмятания. ..
Антоанета Ставрева, управител на дружество за защита на животните –БАРК:
- Аз не се притеснявам. Това е моята свободна воля. Аз съм устроена така. Моето сърце иска да го прави. И това, че някой се смее е без абсолютно никакво значение. Ще ви кажа, че аз нямам само към кучетата такова отношение, аз имам към хората, растенията, рибите, всички живи същества. На мен ми е мъчно и за възрастните самотни хора. Моето его е такова...
История за кучета и хора. А докато ги търсим, намираме баба Марийка. Сред лалетата в градината. Наглежда нацъфтелите цветя и разказва, че всички живи същества всъщност живеят от едно и също нещо....
Марийка Денчева:
- Най обичам да пипна пръста с ръка, без сечива. И когато се заровя в земята така се разтушавам от проблемите... Много важно е човек да дава и да направи добро... нищо, че не вярвам, че получаваш... Най-съм щастлива, когато нещо си направя и от туй нещо излезе нещо хубаво....
Чуй новините
Подкаст
