Да препишеш Паисиевата "История славянобългарска"

53-годишен мъж от горнооряховското село Поликраище се е заел с благородната мисия да преписва „История Славянобългарска”. В продължение на шест години Йордан Карастоянов не спира да пише и твърди, че всеки ден се убеждава с колко важна и полезна мисия се е заел. Йордан Карастоянов е на петдесет и три години и работи като нощен пазач в горнооряховското село Поликраище. Откакто се помни обаче най-голямата му страст са старите книги, древните писания и историята. Нарича тази страст магия и разказва как тя го завладяла от дете.

Йордан Карастоянов-пазач в Поликраище: Аз си спомням като бях дете да съм бил на 12-13 години като четяхме едни книжки на Жул Верн с пожълтели страници.... и винаги ми е било интересно в старинните книги с тези неразбираеми букви какво точно пише, защото ми е интересно преди хиляда години хората какви мисли са ги вълнували.

Идеята да преписва старобългарски произведения хрумнала на Йордан преди четиринайсет години. Тогава направил и първият си препис „За буквите” на Черноризец Храбър.

Йордан Карастоянов-пазач в Поликраище: Бях пазач на едно друго място и просто така някак си ми светна, отнякъде..просто, как да обясните…например на някой поет как му се ражда едно стихотворение в главата, просто му кацва едно птиченце на рамото и той започва да работи. Така постепенно, постепенно навлязох в нещата, преписах и на Раковски поемата „Горски пътник”.

Не е учил живопис и дърворезба, но му се отдава. Гордее се със старанието си и е убеден, че то, заедно с любовта и търпението стоят  в основата на всеки успех. Идеята да направи препис и на Паисиевата история му подхвърлят приятели без да подозират, че задачата ще го вдъхнови и ще и се посвети цели шест години.

Йордан Карастоянов-пазач в Поликраище: Бях пазач на едно друго място и просто така някак си ми светна, отнякъде..просто, как да обясните…например на някой поет как му се ражда едно стихотворение в главата, просто му кацва едно птиченце на рамото и той започва да работи. Така постепенно, постепенно навлязох в нещата, преписах и на Раковски поемата „Горски пътник”.

Йордан споделя, че изписването на старобългарските букви му отнема цели нощи, тъй като е много прецизно и трудно.

Йордан Карастоянов-пазач в Поликраище: На вечер пиша по страничка-две, най-много три. Някой път се случва да допусна грешка, да смачкам листа и да го хвърля в коша..и така нощен труд на лампата, много сили ми отнема, защото под лупа се работи изморяват се очите, ръцете се изморяват, обаче накрая виждаш, че се получава нещо!

Защо един мъж от Поликраище иска да бъде като Паисий и защо мечтае да има последователи!

Йордан Карастоянов-пазач в Поликраище: На вечер пиша по страничка-две, най-много три. Някой път се случва да допусна грешка, да смачкам листа и да го хвърля в коша..и така нощен труд на лампата, много сили ми отнема, защото под лупа се работи изморяват се очите, ръцете се изморяват, обаче накрая виждаш, че се получава нещо!

Сега Йордан Карастоянов пести пари за мастило и скъпи листи, тъй като започва преписи на „Рибния буквар” от Петър Берон и житието на Софроний Врачански.