Продължаваме с поредицата на БНТ за позабравените и разрушени български училища.
Стефан Филипов - жител на село Цръклевци: "Дворното място било подарено от Милан Цветков. Подарил го на просветата."И в името на просветата цялото село се включило с труд. Докарали дървен материал от далечни градове, наели и майстори. Стефан Филипов живее само на няколко метра от сградата на училището. Учил е в него, днес само кърши с голи ръце храстите, израснaли в средата на класната му стая. Сякаш иска да прекърши настоящето и да се върне там в миналото, когато всеки празник се отбелязвал в сградата на училището. Стефан Филипов - жител на село Цръклевци: "Много тържества. На всеки празник - вечеринки. Театърът ни беше по-убав от софийския. Обикаляхме тука целия район по празниците. Танцови състави, певчески състави - всичко имаше на празниците." Oще в началото на 80-те децата понамалели, а повечето учители били съкратени. Училището било оставено на доизживяване. Така затварянето му не закъсняло. Стефан Филипов - жител на село Цръклевци: "Мъчно ли ти е? Как бе? Как да не ми е мъчно? Тука съм изкарал целия живот." Парадоксално в сградата била поместена за кратко и кръчма. Но хората така и не я посещавали въпреки поканите на собственика й. Стефан Филипов - жител на село Цръклевци: "Веднъж ми вика - ,,А бе защо не идваш при мене?' Викам: ,,Слушай, там съм учил толкова години - не можем да отидем да пием една ракия'. След като кръчмата фалирала, училището дало подслон на бездомно семейство. Възникнал обаче пожар - хората се спасили по чудо, но ги обвинили за инцидента. Според местните причината за огнената стихия е друга. Стефан Филипов - жител на село Цръклевци: "Трупано въглища, трупано, затрупвано и в един момент се самозапалило." И животът в селото е поизгорял. Цръклевци е обезлюдено, както стотиците други села у нас. Население - 58 души, средна възраст - 70 години. А дядо Стефан казва, че след време и тези 58 души няма да ги има. Спокоен е, че поне книгата ще остане.