Ефектът от санкциите на Запада и ембаргото на Москва

Франция призовава Европейската комисия да вземе мерки във връзка с последиците от руското ембарго върху европейския внос. Париж не изключва възможността да отнесе въпроса с руските ограничения до Световната търговска организация. Русия забрани за една година  вноса на хранителни продукти от САЩ, ЕС, Австралия, Канада и Норвегия. Това стана, след като президентът Путин нареди да се вземат ответни мерки заради санкциите срещу  Москва за ролята й в украинската криза. Париж настоява Брюксел да действа, за да ограничи щетите от руското ембарго, наложено в отговор на санкциите на Запада. От френското президентсво съобщиха, че са в ход контакти с ЕК за оценка на преките и непреките последици от това ембарго и за взимане на мерки предвид значемостта на европейския износ за Русия.  Председателят на синдикатите на френските селскостопански производители Ксавие Бьолен заяви, че европейските мерки спрямо санкциите би трябвало да включват задържане на продукцията и обезщетения за производителите, за да се избегне излишъка на пазара и спада на цените. Тревогата е обща във всички засегнати страни. - Ние изнасяме 30 процента от млякото си за Литва, но сега вероятно ще има спад, защото всяка страна при кризисна ситуация ще мисли как да подпомогне собствените си производители, - смята Сирие Потисеп от естонската Асоциация на производителите на храни. В същото време финландският външен министър заяви, че ЕС може постепенно да облекчи санкциите срещу Русия, ако Москва работи за деескалация на украинската криза. Според Ерки Туомиоя, е е малко вероятно ЕС да наложи нови санкции на Русия в отговор на контраограниченията, наложени от Москва. На спешна среща в Брюксел следващата седмица се събират експерти в областта на селското стопанство от всички страни - членки, за да обсъдят какъв ще е ефектът от руската забрана.