Разрушените училища на България - село Каравелово

За разлика от столицата, където и през лятото има пълни класни стаи, в много от селата училищата тънат в разруха. Продължаваме да получаваме писма и обаждания, изпълнени с много болка за разрушените училища в страната. Тази неделя ще ви заведем в Подбалкана.  В карловското село Каравелово училището е затворило само преди 10 години, но и там разрухата е започнала малко по малко. Децата някога пълнели иначе голямата сграда на училището, днес едва запълват местата в едно малко бусче на път към училищата в Карлово. Стефка Манчева е от преподавателите, които се държали строго с децата. Сега с усмивка си спомня, че учениците я наричали Черната смърт. Искала нейните ученици да са най-добрите. И те наистина станали големи професионалисти - всеки в своята си област.

Стефка Манчева - учител по история: Не е имало, че това дете било син на еди кой си син. Ама пък където отидеха нашите деца знаеха.

Сега й пращат поздрави, а тя се връща назад чрез снимките. Подредила ги e в онези старите албуми. И чрез тях се връща назад във времето: - Тук сме на лагер на Алтъ Пармак. Това са мои ученици. Понеже аз като дойдох се славех, че много ги водех по екскурзии по Балкани. 37 години - толкова е посветила Стефка  на училището в Каравелово. Спомня си, че то било препълнено с деца.

Стефка Манчева- учител по история: Аз дойдох 73-та година в Каравелово в училището. Бяха 309 деца. Сега ги гледам като слизат от рейса като ходят няма и за един клас.

Така от дума на дума стигнахме и до училището. Поне надписът с името му се е запазил. Личи си, че доскоро е било действащо. "Добре дошли"- приветства ни надпис на черната дъска в една от класните стаи. Но книгата за народната просвета е захвърлена на пода. Униформите, с които някога се играели пиеси са в прахта.  Един макет на счупено сърце се търкаля из цялата купчина с помагала. И сърцето на Стефка се чупи.