​30 години от протеста на площад Тянанмън​: Брюксел призова Пекин за прозрачност

4 юни 1989 година. На Тянанмън е сложен край на демонстрациите с над милион участници, продължили месец и половина. Това е най-големият протест с искане за промяна в историята на комунистически Китай. Всичко свършва в нощта, когато танковете излизат срещу множеството, а военните откриват огън по демонстрантите. Броят на ранените и убитите никога не става известен. За събитията не се говори в публичното пространство, в интернет китайците не могат да намерят и дума за тях.

Кървавите репресии преди 30 години имунизираха Китай срещу политически бунтове пише китайският вестник "Глобал Таймс".

Днес площадът е обичайното място с хиляди туристи, но и подчертано засилени мерки за сигурност. А участниците в събитията днес са над 50-те. Мнозина са изгнаници по света.

Pu Zhiqiang, former student protestor: Това не бяха безредици или бунт. Беше социално движение. Затова трябва да осигурим покой и компенсации за жертвите и да позволим на онези, които трябваше да напуснат домовете си, да се завърнат в страната.

Много от тях се страхуват, че събитията ще бъдат забравени.

Това е бяла страница в паметта, защото китайското правителство иска следващотопоколение да забрави или с тяхната пропаганда да изопачат фактите.

От Брюксел първият дипломат на ЕС Федерика Могерини призова за признаване на събитията и на факта, че има убити, задържани и изчезнали във връзка с протестите на площад Тянънмън - като подчерта, че това е важно за колективната памет.

Искри прехвърчаха между Пекин и Вашинтгтон. Възпламени ги изказване на държавния секретар Помпео, който критикува нарушаването на човешките права в Китай. Китайското посолство във Вашингтон определи изказването като проява на "арогантност" и "груба намеса" във вътрешните работи на Китай.