Полицаи спасиха изчезнал младеж

Четири денонощия продължи полицейска операция по издирването на 20- годишния Кристиян Гоцев. Той изчезнал в гората над село Дръмша в събота. Униформените го намерили в безпомощно състояние. Ако спасителите са се забавили само няколко часа, резултатът е можело да е фатален.

В събота към обяд времето все още било хубаво, но облаците като във фуния се сгъстявали откъм Драганския дол - черно място в легендите на село Дръмша. Кристиян и майка му брали гъби в гората. 20-годишното момче с леко умствено изоставане прегазило една долчина. Жената тръгнала да заобикаля, когато намерила брод, от младежа нямало следа. Часове търсила детето си, отказал я стихиен дъжд, пак довян от Драганския дол .

- Колко продължи изриването?
Аспарух Недков началник РПУ Костинброд:
- Четири денонощия пълни.

И четирите нощи валяло. Заради плашливия характер на детето щабът по издирването в РПУ Костинброд решава да не се използват сигнални ракети и сирени. Козът бил един - хората.

Антонио Гоцев, баща на Кристиян:
- Мислех, че не сънувам, че не живея в момента. Нямам думи, не знам как да го изразя, никога не съм го изпитвал това усещане, разбирате ли. Но през цялото време сам летял да го търся това дете и съм се молил на господа.

Бригадата по издирването нямала избор трябвало да влезе в Драганския дол, единственото непретърсено място. Местните се отказали - кметът на Дръмша и униформените продължили.

Тодор Колев, кмет на село Дръмша:
- Слънце не се показва в дерето - река, вода. И след три часа спускане го намерихме. Видях якето на момчето. Седеше на един камък във водата.

Детето било на прага между живота и смъртта. Кметът Тодор Колев и тези хора го носели на рамене километри.
- Трудно проходимо е!
- Има ли вълци?
- Има да, но те жив човек не нападат, нападат след това.

Движим се успоредно на Драганския дол. Това е уникално място. Около него витаят легенди. Местните хора се страхуват и отказват да влизат вътре, защото според тях дори здрав човек не може да излезе от там. Наистина докато ходехме по Драганския дол миришеше на мърша и навсякъде имаше кости на животни.

В битката между суеверието и хуманизма победили човечността и чувството за дълг, и разбира се животът - най-малко този на Кристиян Гоцев.