Да си инвалид и да пътуваш в София сам е мисия невъзможна. Без асистент, който да ти вдигне и свали количката от градския транспорт, си обречен на домашен арест. Лиза Бочева е един от тези хора - осъдени вечно да се молят някой да им помогне.
Да си инвалид и да пътуваш в София сам е мисия невъзможна. Без асистент, който да ти вдигне и свали количката от градския транспорт, си обречен на домашен арест. Лиза Бочева е един от тези хора - осъдени вечно да се молят някой да им помогне.
Лъчът светлина проблясва, когато Лиза научава, че новите трамваи са снабдени със специални рампи за инвалиди. Лъчът светлина угасва, когато тя решава да се възползва от рампите. Защото тях ги има, но никой не ги ползва. А през това време народът роптае, всеки бърза занякъде. Шофьорът е бесен, гони график. А инвалидът си чака.
"Фондацията" закрива 42-рото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол
Почина дългогодишният журналист и документалист от БНТ-Русе Бояна Шандуркова
Президентът Йотова: От деня на Съединението България се връща на географската карта на света
Екзитпол: "Алтернатива за Германия" печели с над 44% вота в провинция Саксония-Анхалт