Българи от двете страни на една несправедлива граница – издигат воля и дух, за да бъдат отново заедно. Това е Съединението на Княжество България и Източна Румелия. То се осъществява на този ден точно преди 141 години, въпреки желанията на Великите сили и решенията на Берлинския конгрес. И е първото самостоятелно велико дело на народа на свободна България.

• Пловдив е център на тържествата за Съединението на България

Центърът на тържествата днес е в Пловдив. Съединението има своята столица, своите герои и своя държавнотворчески почерк. Всичко това почитаме днес – с цветя на признателност, с мълчалива благодарност и с особено родолюбиво чувство. И особено пред паметника на Съединението в Пловдив, издигнат по случай 100-годишнината от събитията.

Събития, които са се случили само на няколкостотин метра от това място, в тогавашния стар турски конак, в който е живеел генерал-губернаторът на Източна Румелия. Неговият арест и обявяването на Съединението бяха пресъздадени отново във впечатляваща възстановка тази вечер.

Хора от комитет „Родолюбие“, облечени в униформи от епохата, влязоха в ролите на Продан Тишков – Чардафон, знаменоската Недялка Шилева и Захари Стоянов.

На 5 срещу 6 септември 1885 г. те тръгват от село Голямо Конаре, за да арестуват Гаврил Кръстевич – губернаторът на област Източна Румелия. Област, която остава на картата на Балканите в продължение на седем години. И да, Съединението е лесна революция, станала в столицата Пловдив, но в сърцата на хората тя надхвърля измеренията на един източнорумелийски бунт за справедливост. Денят е особено тържествен и за Съединение, и за Чирпан, и за Русе, и за Варна, и за Търново, и за София. Защото българският глас за единство има своите хора и събития от двете страни на Балкана.

А примерите за смелост, саможертва и воинска доблест са навсякъде. Те са и във вярата, и в словото, написано с мастило от раните на един изстрадал народ. Народ, преживял и Априлското въстание, и разделение след Освобождението. Но устоял и отстоявал своето единство.

През лятото на 1885 г. подготовката за заличаване на границата на несправедливостта между българи от двете страни на Балкана вече е в сърцата на хората и в печатната преса. Думите стават оръжие на Съединението. От Русе до Пловдив, от София до Варна вестниците насочват вниманието към важния национален въпрос.

Калоян Станчев – уредник в Исторически музей, Пловдив: „Захари Стоянов е основна фигура. Създава Българския таен централен революционен комитет. Започва да пропагандира съединистката идея с вестник „Борба“.“

Искрен Великов – уредник на РИМ – Русе: „Той използва този вестник буквално, за да насочи общественото мнение."

Искрата на решителните действия запалва голямоконарската чета и Продан Тишков – Чардафон, който заедно с Недялка Шилева и Захари Стоянов, арестува генерал-губернатора на Източна Румелия в Пловдив.

Искрен Великов – уредник на РИМ – Русе: "Самият Гавриил Кръстевич като възрожденец, български възрожденец, не е негативен образ. Но за нуждите на постигането на Съединението Захари много ясно трябва да обособи кой е врагът. Врагът в случая е представителят на османската власт в Пловдив.“

Пловдивският митрополит Николай отслужи панихида за героите, осъществили Съединението, а венци бяха поднесени и пред паметната плоча на убития в деня на Съединението комендант на Пловдив, м-р Райчо Николов.

Снимки: БНТ, БТА и БГНЕС

Д-р и. н. Стефан Шивачев – историк: „В експозицията за Съединението на България ние показваме лятната куртка, с която той е разстрелян, където има две дупки отзад, и която е доказателството за всичко това, което е станало.“

„На този ден, на тази дата от годината, България с Източна Румелия се обединяват в една държава по съвсем мирен начин.“

„Единението не е само в една сфера на живота. Добре е и то трябва да бъде навсякъде, във всички професии, за да бъдем обединени като българи.“

Това, което започва в Пловдив, завършва във Варна – княз Александър Батенберг провъзгласява Съединението на България на централния площад в града. Там историята също оживя.

Ламбрин Сотиров – НЧ „Стара Варна – 2010“, фондация „Стара Варна“: „Художникът Александър Въчков, който до последния детайл, до последното копче, направи всичко такова, каквото е било точно от епохата.“

По традиция – Денят на Съединението в София се отбелязва пред криптата на княз Александър I Батенберг – първият български следосвобожденски владетел, който само на 28 години взема съдбоносното решение и признава Съединението на Княжество България с Източна Румелия, с което завинаги записва своето име със златни букви в българската история.

В негова чест през 1897 г. е построен мавзолей в центъра на София, а година по-късно костите на княза са завинаги погребани на българска земя.