Ден на жертвите на тоталитарните режими

Именно в деня, в който нацизмът и комунизмът си стискат ръцете преди 61 години, Европа почита жертвите на тоталитарните режими. В България за пръв път днес отбелязваме този ден, след като миналата година Народното събрание официално го обяви за такъв.

20 век е най-бруталният в историята на човечеството - сблъсква два тоталитарни режима, ражда два гения на злото - Сталин и Хитлер. Не можем с точност да кажем колко милиона са убитите, изчезналите и репресираните по време на нацизма и комунизма. Самият Сталин казва, че "смъртта на един човек е трагедия, а смъртта на милиони е статистика". Безумна статистика - шест милиона евреи и други неарийци или неудобни потъват в лагерите на смъртта. Чистките и режима на Сталин погубват много повече хора, при това жители на Съветския съюз. У нас жертвите не са толкова много, но ги има. А и за да си жертва на комунизма не е нужно да си бил ликвидиран физически.

Тодор Енчев е прекарал 32 месеца в Белене и други трудови лагери в България. Пратен е там заради вярата си. Не се отказва от нея и след като излиза в продължение на 25 години е пастор. За лагерите казва - много работа, малко храна и нула почивка. Бой, а понякога и убийства.

Тодор Енчев - пастор, жертва на комунистическия режим: "Бил съм свидетел, когато убиха един гимназиален учител.
Разстреляха го, така пред всички ни почти. Имаше и други случаи, те умираха от побоища, от глад. Имаше хора, които след много години в Държавна сигурност, ги докарваха и там от изтощение умираха."

Репортер: "Караха ли ви да се отречете от вярата си?"

Тодор Енчев - пастор, жертва на комунистическия режим: "Да, изрично. Конкретно - влизаш тука тялом - или комунист, или атеист трябва да излезеш!"

Жертва на комунизма е целият ни народ, убеден е журналистът Христо Христов. Най-страшното наследство от тези 50 години е духовното осакатяване на нацията ни. Най-важното е младите да знаят какво се е случило.

Христо Христов - журналист, вестник "Дневник": "Младите хора са длъжни да знаят, че хората, които са живели през тази епоха, са живели в една държава, оградена от телени мрежи. Те не знаят какво е човек да трепери на паспортния отдел на ДС, откъдето трябва да получи благословията да пътува или не, ако е благонадежден."

А докато в Европа почитаме жертвите на тоталитаризма, има хора, които и днес живеят в антиутопията на Оруел. В Мианмар, в Северна Корея. Гласове в пустиня и наложена вяра - без право да бъдеш жертва.