Наричат Златишко-Пирдопската котловина "Долината на хвостохранилищата в България". В района има цели пет. Сред тях е и най-голямото на Балканския полуостров - Медет. Въпреки че се рекултивира от 20 години, то буди най-големи страхове, защото калта и прахта съдържа цялата Менделеева таблица.
Наричат Златишко-Пирдопската котловина "Долината на хвостохранилищата в България". В района има цели пет. Сред тях е и най-голямото на Балканския полуостров - Медет. Въпреки че се рекултивира от 20 години, то буди най-големи страхове, защото калта и прахта съдържа цялата Менделеева таблица. Под хвостохранилището от 2 200 декара има и язовир. За това при всеки дъжд и земен трус страховете на местните, че може да се случи инцидент като в Унгария стават реалност.
Иво Георгиев - кметски наместник, с. Душанци: "Хвостът след като се намокри става като желе. При по-малко земетресение стената на язовира може да се скъса при община Златица и всичко това да замине надолу по Марица към Пловдив, Гърция, Турция."
От община Пирдоп увериха, че до едно химичните сметища са с изрядна документация. Подозрението им обаче е, че са опасни. Най-малкото, защото без да е есен листата на дърветата окапват, а пчелите мистериозно остават без крилца. За това призоваха проверка експерти от ЕК.
Теодора Балова - главен еколог, община Пирдоп: "Да дойдат експерти, да си кажат мнението и наистина да се убедим, че до някаква степен хвостохранилищата няма да предизвикат инцидент."
Хвостохранилищата в страната са обект на сериозни инспекции всяка година и последната е установила, че са безопасни, гарантираха от екоминистерството. За това извънредни проверки не били нужни, а само затягане на дисциплината.
Тодор Димитров - директор дирекция "Земни недра и подземни богатства"-МОСВ: "Експлоатацията на съоръженията ми дава основание да заключа, че към настоящия етап ще бъдат изпълнени всички мерки, за да не се допусне случай като унгарския."
Оказа се обаче, че хвостохранилищата у нас се водят за безопасни, но не напълно. Причината - страната ни трябва тепърва да покрие част от изискванията на директива на ЕК за минните отпадъци. Крайният срок за това е март 2012. Дотогава, а и след това ще трябва да разчитаме не само на отговорността на институциите и стопаните на хвостохранилищата, а и на милостта на природата.
Чуй новините
Подкаст
