Световен ден на донорството

Световният ден на донорството обаче се оказва повод да припомним, че България е на едно от последните места по донорство и трансплантации в Европа. Причините могат да бъдат обобщени като две - недостатъчно донори и лоша организация на донорството от страна на институциите.

Трансплантациите продължават да бъдат новина, която събира всички медии.
След години на медийни призиви за даряване на органи, след усилената работа на асоциациите на пациентите, донорството у нас остава недоразвито.

Веселин Иванов - лекар:
"Близо две години чаках, за да ми бъде извършена трансплантацията и това е по причина на липсата на добра организация на донорството."

Сега след две години между живота и смъртта Веселин Иванов вече има нов черен дроб. Самият той е лекар, който в следващия момент се е превърнал в пациент. Както това може да се случи на всеки от нас. Просълзява, когато благодари на лекарите, спасили живота му.

Веселин - лекар:
"Живея втори живот, напълно съм пълноценен."

В България най-недоразвито се оказва донорството при децата. За миналата година на малките са направени едва 7 трансплантации. 5 от тях са в чужбина. В Европа се правят 10 пъти повече трансплантации на деца.

Елена Стоянова - майка на Десислава:
"Моята дъщеря - открихме заболяване, когато беше на 2 годинки, в момента е на 17 и 15 години се борим по болници."

Само преди ден в българския парламент беше направен опит и без това недоразвитото донорство да се върне назад. Засега обаче нормативната база остава - всеки, който не декларира изрично отказ приживе, след смъртта си може да стане донор на органи. И да спаси живот. Бъбречната трансплантация например струва колкото диализата за една година. Така и икономически тя е много по-изгодна за държавата.