Зона „Страх"

Делка Костова, приятелката на убития Атанас Милев:
- В мен има огромна празнота...Разбирате ли какво е това...?Да е мъртва душата ви...разбирате ли какво е това?...

Дали разбираме?
В общия здрач една история повече.Едно провинциално семейство.В една обикновена вечер. Градче където могат да влязат в дома ти, да те застрелят, вържат, измъчват. На цената на оборота от една сергия.
Златица- място, където отдавна са свикнали да мълчат в тъмното...

Делка Костова:
- В душата ми остана най-силно благодарността, че тя е жива, защото аз лежах върху нея и се молех ако ме застрелят....куршума да заседне в мене, да не мине през нея. Другото, което е пред очите ми ...това са изстрелите, вика, празнотата....

Тодор Георгиев- колега на убития мъж:
„Той беше човек,който не е от тези бизнесмени с основа,той тръгна с 1 сергия,мъчеше се отвсякъде ,и всичко сам...и виждате докъде стигна,пак е сам, някъде там...

Празнота.Тя се разхожда по улиците на Златица днес.Празно е дори когато площада прелива от траур...

дядо Христо Драгнев:
- Айдушки народ... Кой е и какви са никой не знае... Как няма да те е страх -нощтно време притропат, ама не се обаждаш и това е ...

Иван Христов:
- Полицията, може и да ги знаят,но ги прикриват...

Репортер:
- А имате ли надежда нещо да се промени?
...Мисля, че няма никакава надежда...

Репортер:
- А защо хората толкова много мълчат?

Просто ги е страх, утре да не се случи и на тях нещо подобно...

Репортер:
- Гневиш ли се ,ядосваш ли се?

Александър Милев-чичо на убития Атанас Милев:
-„Вече не..."

Репортер:
-Вече си безразличен.
-Така излиза ...
- А имаш ли нужда от някаква помощ?

Александър Милев-чичо на убития Атанас Милев:
-Не

Репортер:
-Дори и помощ вече не искаш?

Александър Милев-чичо на убития Атанас Милев:
-Ами помощ откъде...

Репортер:
-На колко години си ?
Александър Милев-чичо на убития Атанас Милев:
-56...

Тодор Георгиев:
- Хората, отиват, оплакват се, обаче няма хора, които да им отвърнат отсреща и всичко остава в бездната, яма...

Репортер:
-И тогава се примиряват?

Тодор Георгиев:
-А какво да правят? Според вас какво да направи човек, примирява се... Да тръгнеш да отмъщаваш...на кой?...Много е лошо...

Петър Белишки-общински съветник,председател на читалището в Златица:
- Има го и и безразличието...Хората,които сега виждате на площада -ами в предишната година са извършени над 40 обира - влизат,обръщат всичко и май всеки си казва нали не съм аз...От друга страна като добавим неадекватната работа на полицията, от трета неразбирателствата в местната власт... Ние сме просто умален модел на държавата....

Делка Костова:
- Справедливост няма... И какво, винаги са неизвестни престъпниците... Хванат някого, а той бушон, някъде по веригата, а веригата е много нависоко... А после арест, гаранция и всичко свършва...

Георги Острев-познат на убития мъж:
- Безвластие, безхаберие, това по много добър начин се усеща в тези хора и те стават нахални, нагли, зли и жестоки, когато видят, че властта не е на мястото си...

Тодор Георгиев:
- Но за да има здрава полиция, трябва да има здрава държава... Знаете ли преди една седмица ме спира един полицай в Панагюрище, ей така с ръката, а аз му казвам-абе човек, нямаш ли стоп-палка, а той ми казва „виж ме ето това съм,с дрехите, с обувките на мене, друго нямам, няма пари.Според мен и в полицията нещата куцат. Но всичко е в държавата...
-Ами нали и ние сме държавата-всички?
-Ние сме държавата, но какво зависи от нас....

Делка Костова :
- Помощ и подкрепа получавам от най-близките си и от приятелите на Наско, но помощ не очаквам от никъде...убедена съм. Но се надявам да има развръзка,да ги хванат тези изверги,които нахлуха в дома ни. Ужаса беше неописуем,това което преживя детето не може да се опише с думи...

Репортер:
-Искате ли един ден да видите очите на тези хора с маските?

Делка Костова:
-Ох!Колкото и гняв да има в мене, не знам ако ги погледна в очите, какво ще изпитам,просто не знам...навежда глава и мълчи...Надявам се да отмъстят за него...

Сашка Кърпарова-председател на Общинския съвет-Златица
- Не считам, че трябва да се скрия, зад това, че съм председател...Да, председател на Общинския съвет на Златица.И затова заявявам,че аз също поемам отговорност, за това ,което се случи и това, което зависи от мен,аз лично ще направя...

Петър Белишки -общински съветник,председател на читалището в Златица
- Мен ме плаши не толкова думата страх, а думата безразличие... Защото когато човек го е страх, може и да се пребори, да набере смелост, може някой да го подкрепи... Но когато сме безразлични, когато подминаваме нещата, това е по-голяма болка... Едно блато в което няма движение, застояла вода...

Кое е по-силно страхът или безразличието?Кога едното замества другото...И дали това е просто една провинциална история?...Която ще се стопи в празното. Или малката Михаела, ще сбъдне желанието си да бъде фотограф и един ден ще запечата друга снимка...
---

Михаела Петрова:
Хора на нея,усмихнати ,на които не им се случва нищо лошо,а около тях всички да са усмихнати ,да се отнасят добре с тях,ето това...

Делка Костова:
В мен има искрица надежда, че когато тя порастне ,дай Боже да е жива и здрава, макар, че кажете ми с каква психика ще израсте това дете....надявам се, че тогава нещата ще са по-спокойни и по подредени. Може би възможностите, които ще имат тези деца, трябва да са нормални, а не като днешните -извратени. Сега всичко в държавата е извратено, няма никаква сигурност, никаква защита, няма нищо за което да се хванеш за да вървиш напред. Днес даже хората, които искат да работят, искат да правят нещо,нямат тази възможност...