Един знаков юбилей събра знакови личности на българския театър в аулата на НАТФИЗ. Защото професор Пенчо Данчев е един от създателите на висшето ни театрално училище и на катедрата "Естетика", която формира съзряването на поколения наши актьори, режисьори, театроведи, литературни и театрални критици. А на 100-годишнината от рождението му бе представена и изключително интересната за днешния българин книга "Пенчо Данчев - Полемични записки - Из литературния живот преди 1989".
Защо "Полемични записки"?
Иван Гранитски: "Защото Пенчо Данчев беше полемична личност. През целия си живот влизаше в постоянни дискусии и полемики и в литературните среди и като преподавател във ВИТИЗ, защото неговите записки и неговия дневник показва неговата полемична гледна точка към едно значително време - време на дискусии, на литературни борби, на спорове".
"Полемичните записки" са нахвърляните му мисли като дневник, съхранени от сина му и дъщеря му - един дипломат и един учен вирусолог... Нахлуването на Хитлеристка Германия, прекъсва следването му в Карловия университет в Прага... Пътуването му в Япония го среща с големия режисьор Кореа Сенда и е един от малцината българи, догледали 6-часовия традиционен японски театър "Кабуки"... У нас Пенчо Данчев винаги е бил във вихъра на времето, в окото на циклона на събитията, и в Съюза на писателите, и в тогавашния ВИТИЗ, и в списание "Септември", "Пламък", и навсякъде дава рамо на младите.
Панчо Панчев или Дядо Пънч - писател: "Специално Пенчо Данчев имаше една вродена деликатност. Да се чуди човек, че някъде от някъде е дошъл в София и може би пражкото му следване е това, което му е помогнало, обаче той беше изключително деликатен към всички, момчета, момичета, към всички на този свят. Като едни божества бяха тези наши преподаватели. Това бяха хора, които са ни учили не само на науката, която са ни преподавали, а и на живота".
проф. Любомир Халачев - ректор на НАТФИЗ: "Между преподавателите, които с чар, с обаяние, с добро чувство, ако щете с лична харизма са преподавали е професор Пенчо Данчев....И очевидно професор Пенчо Данчев е един от хората, които е формирал това, което трябва да остане в съзнанието и в разбирането на тези теоритици, журналист, критици, които са писали за театъра. Един от най-добрите професори, които са преподавали в нашата академия и са обучили според мен всички съществуващи и играещи днес, и заслужили народни артисти, режисьори, творци на театъра. Огромно поколение театрали и разбира се всикчи тетароведи, които днес един Господ знае къде са, защото театърознание като такова, има в много малък обем за съжаление".
Сигурно не е случайно - бащиният му род идва от средногорското село Аджар, днес Свежен - по турско време с развита българска книжовност, с църква, с мъжко и девическо светски училища, в къщата им е преспивал Левски. А днес опустяло...Аджар е на високо, близо до Бога. Казват, че там е географският център на България. Но може би и духовният. Без влияние от бежанци и чуждите войски, пресичали земите ни. В Аджар кръщавали винаги първородния син на дядото. И преди сто години Пенчо Данчев поема частицата духовност от дядо си - просветител.
Чуй новините
Подкаст
