Преди посещението на Путин - коментар на министър Трайков

Проектът "Южен поток" е от наш интерес и от интерес на руската страна и когато се съгласяваме за нещо, което е от взаимен интерес - няма победители и победени, това заяви в студиото на "Панорама" Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма, по повод предстоящата визита на Владимир Путин в България и обсъждането на енергийния проект. Той обясни, че по "Южен поток" почти всичко е уточнено. Документите са изготвени на предварителен етап за осъществяването на проекта - това са споразумението между акционерите и уставът на съвместната компания, чиято първа задача ще бъде да разгледа резултатите от прединвестиционното проучване. Той посочи, че проучването започва тепърва и ще бъде готово окончателно около февруари 2011 г. и тогава, въз основа на това проучване, компанията ще вземе окончателно решение - "да" или "не" на Южен поток. Собствеността на новите тръби ще бъде на компанията, а тя е 50:50. По нашите тръби ще продължи да тече газ в същото количество. Само допълнителните количества над сегашните ще текат по новите тръби. Това не е газ само за България. Страната ни в случая капитализира едно от очевидните си предимства - географското си положение, уточни той.

Какво каза той за това дали ще има промяна в цената на газа и дали предстоят разговори и по проекта АЕЦ "Белене" - можете да научите от видеофайла.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА

Водещ Бойко Василев: Утре в София идва Путин. Добър вечер на Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма.

Трайчо Трайков: Добър вечер.

Водещ: Не е лесно да говорим за геополитика след това, нали така, но трябва.

Тр. Трайков: След истории като тази на Мария виждаме колко сме глупави понякога в краткия си живот да се джафкаме за глупости.

Водещ: Абсолютно сте прав. При вас обаче джафкането започна от руската преса. Артилерийска подготовка срещу утрешния ден и предизвестена капитолация обяви руската преса. Защо според вас?

Тр. Трайков: Колегите на руската преса е българската преса. Ако някой трябва да отговаря на това, то това е българската преса. От наша гледна точка това е проект, говоря за "Южен поток", който е от наш интерес и от интерес на руската страна. Когато се съгласявате за нещо, което е от взаимен интерес, тогава няма победители и победени.

Водещ: Съгласихте ли се вече или всичко предстои утре по
най-важните неща, говоря за "Южен поток"?

Тр. Трайков: Не, по "Южен поток" всичко е изчистено, или почти всичко, до такава степен, че да дава сигурност за това, че могат да бъдат подписани утре двата документа. Всъщност те са все още на предварителен етап за осъществяването на самия проект, защото това са споразумението между акционерите и уставът на съвместната компания, чиято първа задача ще бъде да разгледа резултатите от прединвестиционното проучване. Прединвестиционното проучване тепърва започва, то ще бъде готово окончателно някъде към февруари 2011 г. И тогава компанията въз основа на това проучване ще вземе окончателно инвестиционно
решение "да" или "не" на "Южен поток".

Водещ: Българският интерес защитен ли е, собствеността на тръбите българска ли е?

Тр. Трайков: В случая става дума за чисто нови тръби, в които собствеността ще бъде на компанията.

Водещ: Петдесет на петдесет.

Тр. Трайков: Собствеността ще бъде на компанията, а компанията е 50:50.

Водещ: Обаче това не обезсмисля ли нашите тръби, които вече съществуват, които са продължение на украинските?

Тр. Трайков: Не, защото по нашите тръби ще продължи да тече газ в същото количество, дори и в малко по-голямо, за да се използва и неизползваният досега капацитет. Само допълнителните количества над сегашните ще текат по новите тръби. И това беше ясно много отдавна, най-малкото от лятото.

Водещ: Газ по стария газопровод, газ по "Южен поток", евентуално газ по "Набуко". България ще потъне в газ, така ли?

Тр. Трайков: Това не е газ само за България.

Водещ: Да, така е, да, така е.

Тр. Трайков: България в случая капитализира едно от очевидните си предимства, в случая - географското си положение.

Водещ: Ще поевтинее ли газът за българския потребител, както се обеща, с 5 процента? Това възможно ли е?

Тр. Трайков: На първо място, газът поевтинява или поскъпва в резултат от движението на ценообразуващите фактори, които са във формулата на цената. Всичко останало, което постигаме като договорка, както беше лятото, то се добавя или се отнема от движенията в посока нагоре или надолу. Реално с договорката от лятото означаваше 5 процента намаление на половината от българския газ, което, ако нямаше никакво движение в другите ценообразуващи фактори - доларът, цената на петрола и т.н., при равни други
условия, газът щеше да поевтинее. Всъщност той и поевтиня,
защото към петте процента от договорките лятото се добавиха и още толкова или малко повече от започналия местен добив, на който завъртяхме крана миналата седмица. Но тъй като пък имаше повишение в другите фактори, реално вместо 12 процента увеличение, както щеше да има иначе, получихме 1 процент намаление.

Водещ: Думичка ли няма да се отвори утре за АЕЦ "Белене"?

Тр. Трайков: Едва ли. Смятам, че ще се отвори. И основание за това ми дава съставът на руската делегация, в която виждам министър Шматко и Сергей Кириенко, председателят на "Росатом". Така че неминуемо ще се отвори дума. Фактът обаче, че не е имало допълнителни, така, опит за приближаване или за координиране на позиции, освен, освен. . . говоря за цената, ако постигнем съгласие за това каква би могла да е крайната цена. Ако руската делегация излезе с предложение утре, ние с радост ще го разгледаме.

Водещ: Затова ли трескаво питахте Сърбия, Македония, Хърватия искат ли да се включат?

Тр. Трайков: Не бих го нарекъл трескаво, защото това са страни, които по други поводи са заявявали интерес към проекта. И сега беше подходящ момент също да напипаме пулса на интереса.

Водещ: Да де, ама няма такъв от Хърватия, изглежда, Сърбия иска много висок процент, 5 процента, а Македония още нищо. . .

Тр. Трайков: Сърбия. . . Казвате - много висок. Не знам в сравнение с какво е много висок.

Водещ: С това, което вие предлагате.

Тр. Трайков: Ако Сърбия иска 5 процента, тогава можем да говорим за 5 процента. Що се отнася до Македония, те в момента извършват проучване, имат нужда от допълнителна мощност, правят проучване дали да се покрие тази необходимост със строителство на собствена ядрена мощност или с регионален проект. Голяма част от македонските фактори, които решават това, смятат, че е
по-уместно да се участва в регионален проект.

Водещ: Отписан ли е "Бургас - Александруполис" вече и говори ли се за него само от приличие?

Тр. Трайков: Пред този проект очевидно стоят много сериозни екологични проблеми. Така че едва ли. . .

Водещ: Значи е отписан. . .

Тр. Трайков: . . . едва ли би си заслужавало да губим от малкото време утре по този въпрос.

Водещ: Значи е отписан? Не потвърждавате, нито отхвърляте това, което казвам?

Тр. Трайков: Ами, не, чакам вашата аргументация, за да видим на какво се основава заключението ви.

Водещ: Според мен стои на масата само от приличие, просто за да не се каже, че по този въпрос не се разговаря въобще. Дали е така или не е?

Тр. Трайков: Не бих казал стои или не стои на масата. Там действията по проекта се извършват. Това действие, което се очакваше от нас, беше потвърждаване на ОВОС-а. Позицията на Министерството на околната среда и водите стана ясна тези дни.

Водещ: Тази седмица много интересно се опълчихте на американския посланик за шистовия газ. За да се харесате на Путин ли го направихте?

Тр. Трайков: Съветвам ви да не търсим под вола теле за тази тема. С американския посланик сме добри приятели и често говорим по различни теми. Той проявява значителен интерес по енергийните теми. И аз се радвам, че в негово лице виждам подкрепа към американските фирми, които, които искат да развиват дейност в България. Това обаче, от което и двамата имаме нужда, е спазване на процедурите, законите и правилата. Въпреки че е нормално той да е малко по-пристрастен към интересите на американските компании, а аз към интересите на България, все пак той е американски посланик, а аз съм български министър.

Водещ: Аз искам да видя български посланик, който така да се застъпва за българските фирми. Това ми е мечтата. Но оставете американския посланик, въпросът е по-скоро дали България иска наистина да се измъкне от тази руска енергийна зависимост, за която всички говорят, или само симулира измъкване? Наистина ли честно България използва всички тези възможности, които са налице, освен шистовия газ, това са връзките със съседни държави, всички тези възможности?

Тр. Трайков: Аз ще изброя всички възможности, по които работим в момента. . .

Водещ: А работите ли по тях?

Тр. Трайков: . . . по които работим не само в момента, откакто аз съм министър, а работата по някои от тях беше започнала и при предишното правителство, а вие накрая, ако искате, може да прецените дали това е достатъчно или може да се направи още повече. Работим по връзки с всички съседни страни.
Най-напреднали са тези с Гърция и Румъния. Освен това подписали сме меморандум за изграждане на такава връзка с Турция, меморандум за работна група за връзката със Сърбия и вече имаме осигурени пари за нашата част. Работим по проекта за транспортиране на компресиран природен газ от Азербайджан през Грузия, Черно море. Въпреки че това е една нова и авангардна технология, ние смятаме, че тя е много подходяща за нашите условия. С много бързи темпове и оперативно направихме възможно да започне добивът на газа от находището в шелфа на Черно море, който ще осигурява 15 процента от общата ни консумация. И стартирахме конкурси за шистовия газ. Вече има разрешение на Министерския съвет за два блока. В момента предстои
публикуването в официалния вестник на Европейския съюз, след което в четиримесечен срок заинтересованите компании ще подават оферти. Освен това работим и по двата проекта, международни, "Южен поток" и "Набуко", които също са. . . осигуряват енергийна независимост. Така че ако вие се сещате за нещо, което аз не съм изброил, тогава кажете ми, за да ме подсетите.

Водещ: Щях да помоля да открием, да се помоля да открием газ, но след като и това направихме, какво друго да кажа?

Тр. Трайков: Ами, да не губим надежда, защото направихме и конкурси за сондажи в дълбоката част на шелфа, откъдето също може да излезе нещо.

Водещ: Как точно ще се опитате утре да върнете българските стоки на руския пазар? Как точно ще направите тази работа?

Тр. Трайков: Това е тема, която поставихме много сериозно още на последното заседание на междуправителствената комисия, което се състоя миналата зима в България, и оттогава неща се случват. Например беше открит митническият склад на пристанище Кавказ, беше ратифицирана социалната спогодба от руската Дума, бяха
направени и други конкретни стъпки. Това, което ние
аргументирано можем да искаме, е намирането на допълнитени механизми за български износ към Русия. Една стъпка в това например е включването на България в програма, при която руски граждани могат да идват да почиват в нашите балнеолечебни заведения.

Водещ: Да де, ама това от нас ли зависи, или. . .

Тр. Трайков: Друга тема е свързана с основните ни експортни продукти за Русия, това са текстил, фармацевтични продукти, някои продукти на хранително-вкусовата промишленост, акумулатори, електрокари и части за тях. Много е важно да се знае, че България като член на Европейския съюз не може да води самостоятелна митническа и външнотърговска политика. Това, за което ние апелираме, са такива условия при процедурите за доставка на продукти или услуги, които да не дискриминират фирми с профила на българските. Например при строежите в Сочи за зимната олимпиада
се оказа, че българските строителни фирми, дори обединени в
обединение, не могат да покрият прекалено високите стандарти, поставени там. В тази насока са усилията ни, в рамките на възможното.

Водещ: От това, което казвате, какво излиза, българската икономика кога беше по-успешна - при Тодор Живков или сега?

Тр. Трайков: Въобще не може да става дума за сравнение. Защото ако някой би заменил това, което има днес, с чакането 5 години за телевизор или веднъж годишно за банани, тогава приемам да влезем в такъв разговор. А все пак да не забравяме, че. . .

Водещ: Този някой не е ли Бойко Борисов, министър-председателят?

Тр. Трайков: Не. Да не забравяме, че в края на 1989 година, всъщност много преди това, българската икономиката беше на практика фалирала и се поддържаше на изкуствено дишане само с натрупването на външен дълг.

Водещ: Вие не сте ли съгласен с това, което премиерът каза тази седмица?

Тр. Трайков: Той каза, че е построено много. Това е вярно. Въпросът е на каква цена. Вие дали бихте искали да живеете добре, но да е построено по-малко, или да живеете като скотове с гумени ботуши, да газите калта и да ходите на ленински съботници и неделници и да имате повече построени фабрики? Аз за себе си отговора знам. Мисля, че всички хора от моето поколение и по-нагоре биха дали
същия отговор като мен.

Водещ: Вие, г-н Паскалев? За ленински съботник готов ли сте?

Костадин Паскалев: Да си говорим сериозно, ако искате.

Водещ: Ще си говорим сериозно с вас. . .

К. Паскалев: Аз мисля, че човек трябва да се отнася с уважение към историята си. Това е част от националното самочуствие. И всичко онова, което е изградено до 1989 година, трябва да бъде оценено, защото това е животът на хората, които са били преди нас. Националното достойнство. . .

Водещ: Значи пък вие сте съгласен с премиера.

К. Паскалев: Не, аз не искам да се съгласявам или да отричам думите на премиера, това е негово право, той може да мисли и да говори каквото си иска. В крайна сметка това е демокрацията. Но смятам, че трябва да се отнасяме с уважение към всичко, което е правено преди нас.

Водещ: Съгласен съм, абсолютно.