„Магистрала Тракия е най-проверяваната магистрала, на нея има 146 проби, взети от 4 различни институции, които с подписите си носят отговорност и от тази гледна точка не е допустимо когато това трябва да бъде национален приоритет, който да ни обединява, че ще вържем големите градове на България, ще помогнем на туристическата индустрия, ще дойдат камионите, ще дойдат стоките, ще дойдат фабриките - всичко това да го полеем с предизборна пепел", каза в студиото на „Панорама" министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев. От тези 146 проверки, а не от саботажа, произведен от опозицията, се показва, че магистралата се строи качествено, в срок и в бюджет, допълни той. „Най-важното, когато говорим за цени, говорим за това, че всяка една цена трябва да бъде пазарна. България има сравнително ниска цена на енергията, сравнително ниски цени във всички сектори на икономиката и потреблението, а знаете също така, че и храните, и енергетиката глобално ще вървят нагоре", каза Росен Плевнелиев и допълни, че измерването на магистралите с хляб и кисело мляко не работи.
„Тези десетки хиляди вдигнати юмруци, които правителството, ако има очи да види утре - са и на земеделците, и на лекарите, и на медицинските сестри, и на дребния и средния бизнес", заяви Михаил Миков, заместник-председател на Коалиция за България по повод организирания на 26 март протест. „Обикновеният човек по нищо не усети, че живее по-добре. И производителността се вдигна в края на миналата година, от кризата излизахме 3-4 пъти по изявленията на г-н Дянков. Големият въпрос е, че някак си тайно, тихо, полека, се увеличава данъчната тежест - ще ви дам пример със земеделските субсидии, и то не със закон, а с трик на данъчната агенция, която преди 2 -3 години излезе със становище, че субсидиите не се облагат, не влизат в облагаемата основа, а миналата година излиза с друго тълкуване, че влизат и изведнъж уж ти дават европейските пари с национално доплащане, само че част от тях се връщат в бюджета", заяви Михаил Миков.
СЛЕДВА ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА:
Водещ Бойко Василев:
Росен Плевнелиев, министърът на регионалното развитие, добър вечер.
Росен Плевнелиев:
Добър вечер.
Водещ:
Вижте светът с какви неща се занимава.
Р. Плевнелиев:
Изключителни неща, а ние май с дребнотемия.
Водещ:
Ами, не знам, дребнотемие ли е, че ви удариха в най-милото - магистрала "Тракия"?
Р. Плевнелиев:
Дребнотемие, да - магистрали и пари. Тази вечер магистрали и избори за съжаление е темата, а това не е добра тема. Магистралите, още първия ден си спомням, когато станах министър, аз казах, че магистралите са приоритизират от политиците, но се строят от експертите. Така че си пожелавам повече експерти да бъдат оставени да си свършат работата и по-малко избори да се правят върху магистралите.
Водещ:
Да, ама ако тя е некачествена, вас ще ви питат после, и премиера.
Р. Плевнелиев:
Разбира се, само че преди това има поне 4 институции, които работят на обекта и носят пълната отговорност. Именно това, което... не може да се правят избори върху него, това е най-проверяваната магистрала. На нея има 146 проби, взети от 4 различни институции, които с подписите си носят отговорност. И от тази гледна точка е недопустимо, когато това трябва да бъде национален приоритет, който да ни обединява, моженето, че най-после ще вържем големите градове на България, ще помогнем на
туристическата индустрия, ще дойдат камионите, когато дойдат камионите, ще дойдат стоките, когато дойдат стоките, ще дойдат фабриките, всичкото това нещо да го полеем по един елементарен начин с предизборна пепел.
Водещ:
Да де, ама предизборна ли е пепел, или е доста реална, г-н Плевнелиев? Може, ако е реална пепелта, цялата тази риторика увисва. Некачествено ли се строи "Тракия"?
Р. Плевнелиев:
Всички индикации, които аз имам от 146 проверки, а не от саботажа, произведен от опозицията, показват, че магистралата се строи качествено, в срок и в бюджет. Това, което те произведоха, беше една проба, която беше взета от една мина, а не от магистралата, дадена на една несертифицирана лаборатория, която удобно допусна езикова грешка, забележете. В десетките документи, които бяха произведени, споменаха само веднъж думичката пепел и върху това беше подготвен и произведен поредният несъществуващ скандал.
Водещ:
Г-н Плевнелиев, хем казвате, че 4 институции има, хем гарантирате, че магистралата не се строи некачествено, хем накрая вие ще оперете пешкира, ако нещо стане.
Р. Плевнелиев:
Това, което аз казах, е, че по веригата има много експерти и институции, които носят отговорност, и то по закон - по Закона за устройство на територията. Строителите са дали 5-годишна гаранция, носят пълна отговорност за качеството на материалите, документира се с проби. Възложителят е на място, наздорната компания е на място, по закон носи пълна отговорност. ДНСК всеки месец ходи там и прави проверки. Какво повече трябва да стане, за да разберем, че има достатъчно много отговорни по веригата? Знаете ли кое на мен ми липсва - дебатът за ролята на политиците и на министрите. Министрите се занимават с това да уволняват чистачки, с това да застраховат "Лада", "Ниви"... Министрите трябва да правят политики. Министрите трябва да гледат напред, заедно с университетите те правят приоритети, стратегии. Това, което се случва в момента, че министрите се обясняват за нещо, което е експертно. Това, които ние искаме да направим между другото е административна реформа, която категорично да каже къде са отговорностите по веригите.
Водещ:
Обаче министрите трябва да отговорят за най-важното нещо - дали цената е дъмпингова, дали магистралата се строи евтино и, разбира се, дали се строи качествено. Това не е дребнотемие.
Р. Плевнелиев:
Днес се случи нещо много интересно, днес отворихме офертите за магистрала "Марица", лот 1. Изключително състезание, на което 7 български компании, 5 италиански, 3 гръцки, турски, всякакви компании дадоха оферти. Те бяха отворени, едно изключително честно и конкурентно състезание, на което в радиус от 139 милиона лева имаше 5 компании. Какво означава това? Че точно тази цена от "Тракия", от 2,1 милиона евро на линеен километър, беше днес потвърдена отново от пълната палитра на държави от Европейския съюз, компании. Така че аз мога да кажа само едно - ние постигаме изключителни цени, но те са пазарни цени.
Водещ:
Не смятате ли, г-н Плевнелиев, че по магистралите ви посрещат, но ще ви изпращат по доходите и по цените? Това, което удря пряко по джоба хората. Говоря вече не за цените на магистралите, а цените на това, което се продава по магазините.
Р. Плевнелиев:
ние, каквото и да пипнем, разбира се, можем да го измерим и затова не искаме нищо повече, нищо по-малко от това. След като 4 години тройната коалиция с милиардните си излишъци направи това, което видяхме, че направи, включително и не бяха направени никакви сериозни подобрения, специално по магистралите в България, ние сега се опитваме в най-дълбоката криза на света от 80-те години да направим 3 магистрали и доста други неща. Но ето как е измеримо всичко, което ние правим. Ако направим "Тракия" в този бюджет, който имаме, тя ще струва на българските данъкоплатци 100 милиона лева. Предишният концесионен договор, за който работиха 2 правителства, от 2002 до 2008 година, щеше да струва на българските данъкоплатци 6 милиарда лева. 100 милиона спрямо 6 милиарда. Същото е, ние преговаряме от половин година за магистрала "Хемус", да стане национален и европейски приоритет, и част от новата трансевропейска мрежа. Ако това стане, за което ние отделяме изключителни усилия, освен че ще дадем страхотен шанс за развитието на Северна България, но ние ще икономисаме отново на българските граждани милиарди левове. Мога да ви дам десетки такива примери, това ни мотивира ужасно много.
Водещ:
Ами, ще захраните следващото правителство с магистрали, а на вас ще ви кажат защо цените непрекъснато се вдигат, защо в България е скъпо, защо дизелът е скъп, има ли картели и т.н., и т.н., да не изброявам целия дневен ред на хората в момента.
Р. Плевнелиев:
Дневният ред е в икономиката и аз съм абсолютно съгласен, и затова аз считам, че думичката дребнотемие беше много адекватна, когато ние говорихме на тази тема. Ние просто трябва да оставим експертите да си направят магистралите, както и да си направят другите проекти, които в момента се... А политиците да търсят адекватни решения по времето на тази изключително дълбока криза.
Веднага адресирам някои от темите, по които ние работим, свързани са с бъдещето на икономиката. Защото, както беше казал Роналд Рейгън, спомняте си, the economy, stupid. Икономиката е най-важното нещо.
Водещ:
Бил Клинтън го беше казал.
Р. Плевнелиев:
О'кей, съжалявам, но изключително важно...
Водещ:
Както и да е, но е важно, да.
Р. Плевнелиев:
България е най-енергонеефективната държава в Европа. Ние произвеждаме за единица продукция 8 пъти по-скъпо, отколкото Швеция. Какво правим ние? В оперативната програма "Регионално развитие" над 900 милиона пренасочихме към темата енергийна ефективност. Това е едно добро начало. Считаме, че в бъдеще трябва да стане още по-голяма. Панелните жилища на България, 720
хиляди семейства, огромни пари се хвърлят през прозореца, през тези, виждате какви дограми, покриви, фасади и т.н. Какво правим ние?
Водещ:
Да, аз не искам да съм министър, когато, недай си боже, ще падне първата панелка.
Р. Плевнелиев:
Какво обаче правим ние? Ние създаваме милиардна програма, тестово през тази година ще тръгне с 63 милиона лева, за да ресираме тоя проблем. Дали това ще помогне на икономиката? Категорично, защото хората ще плащат по-малко пари за сметки, следователно и ще им остават повече пари в ръцете, за да ги харчат за други неща. Икономиката в България се движи в известна степен от експорта, който расте доста здраво, и това е добре, но в голямата си степен от потреблението, което все още е тежко заради това, че българските семейства имат огромната тежест на кредитите, които се поеха в последните години.
Водещ:
Не е само на кредитите, г-н Плевнелиев. Вие сте живели в Германия, колко плащахте там за ток, за парно? Това, съизмерими ли са нещата, които плащаме тук в момента за тези неща?
Р. Плевнелиев:
Най-важното, когато говорим за цени, е да говорим за това, че всяка една цена трябва да бъде пазарна. Пазарните цени се случват тогава, когато имаме конкурентност на пазара, и тогава, когато имаме либерализация. От тази гледна точка всяка цена е относителна. Цената в България е различна от тази в Германия и различна от тази в Австрия. Но преди всичко в случая, и вие знаете, че България има сравнително ниска цена на енергията, сравнително ниски цени във всички сектори на икономиката и потреблението. Знаете също така много добре, че и храните, и енергетиката глобално ще вървят нагоре, те ще се покачват.
Водещ:
Те ще вървят нагоре, но при това положение нормално ли е цените на някои неща в България да надхвърлят тези в Западна Европа? Сложете си ръка на сърцето и кажете не ви ли излизаха някои неща от бита по-евтино в Германия, отколкото тук?
Р. Плевнелиев:
Аз съм живял в Германия преди 10 години. Ето виждате примерно по отношение на инфраструктурното строителство, че ние сме дълбоко надолу от европейските цени, както и от цените, които се постигаха от предишните правителства на България. След кризата светът е много по-различен. Когато цената на петрола върви нагоре, разбира се, и всичко останало се подрежда по някакъв начин. Но вижте, аз искам да върна това, което коментираме, върху основното. Какви са двигателите на икономиката, как ние можем да помогнем на българите, защото самото измерване на магистралите с хляб и с бурканчета кисело мляко не работи. Първо, защото магистралите се строят с европейски фондове. Те не се дават, за да може българите да си купуват кисело мляко или хляб.
Водещ:
Да де, ама едното се яде, а другото не.
Р. Плевнелиев:
Аз съм съгласен и именно това е смисълът, че ние трябва да работим така, че не да получаваме помощи от една или друга партия, която предизборно обещава, а да направим така, че българите да могат сами да изкарват повече, което означава производителност. Което означава най-малкото три неща - инфраструктура, образование и добра бизнес среда.
Водещ:
Аз ви благодаря засега. Дайте да видим защо протестира опозицията и после може да обмените по няколко думи.
Водещ Бойко Василев:
Първо, така, консистентно да се обърна към г-н Миков и да го попитам срещу какво ще протестират те. Дали срещу правителството или срещу пазарната икономика?
Михаил Миков:
Това не е митинг само на Българската социалистическа партия, макар че ние го организираме утре. Тези десетки хиляди вдигнати юмруци, които правителството, ако има очи, да види утре, са и на земеделците, и на лекарите, и на медицинските сестри, и на дребния и средния бизнес, и на хората от БАН. И на хората, които в тези 2 години се наслушаха на лъжи, на хората, които при 3 години неувеличени минимални работни заплати тия хубави приказки тук въобще не им звучат добре. А се случват такива неща като тези: днешната, така, случка в Пловдив, онзи ден в Сливен.
Водещ:
Чакайте сега, те... от цените ли се случва това. . .
М. Миков:
Ами случва се от отчаянието, от безработицата. Ето този днешния човек в Пловдив, 9 месеца безработен. Затваря се и казва. . . изпадат хората в такава ситуация.
Водещ:
Така е, г-н Миков, но това на правителството ли ще го вменим? То имаше и при вас са такива неща.
М. Миков:
Не, правителството е виновно. . . да, имаше, правителството е. . .
Водещ:
Имаше и дори участвахте вие там в умиротворяването на една случка.
М. Миков:
Правителството е виновно за политиката. Не може 3 години да не увеличаваш доходите. Не може да крепиш. . . сега, министър Плевнелиев говори политизирали се магистралите. Че кой политизира магистралите? Нали ГЕРБ заради този участък от 120-130 километра едва ли не иска да присвои и София - Пловдив магистралата, че е по негово време построена, ама не е. Сега това сравнение е некоректно: 100 милиона - 6 милиарда. Само че концесията ставаше въпрос от Драгоман до южната граница, плюс ремонтиране на цялата магистрала. И когато почват едни такива позовавания на некоректни неща, няма как да не искаме да влезем в детайл. Добре, не е пепел, сгурия е, г-н министър, само че тази нелицензирана лаборатория е на Университета по строителство и архитектура. Тя не е на Димчо Михалевски в мазето, а професори, хора с името си. И вие, и премиерът имате прост изход от ситуацията - да кажете аз лично отговарям за качеството на строителството - и темата приключва. Или вие, или премиерът, кажете го - аз лично отговарям, че се строи качествено, точка. Защото да нареждаш там другите и постоянно да бягаш от отговора, и да кажеш абе това не е работа на министъра. Сигурно не е. Отидете, проверете, мисля, че достатъчно отговорна е тази папка, която е стигнала и до вас. Но големият въпрос за протеста е. . .
Водещ:
Само все пак да реагираме тук, да не оставяме тази работа, ако иска г-н Плевнелиев нещо да каже.
М. Миков:
Още една дума за протеста, свързана с това. Утре от бедния Северозапад ще дойдат хиляди хора в София, на площад "Батенберг", и те ще дойдат през едни дупки. Аз преди седмица спуках гума в 9 вечерта.
Водещ:
Добре ли сте? Всичко нормално?
М. Миков:
Всичко нормално, разминах се, в дупка. Г-н министърът вчера трябваше да дойде във Видин. Аз много съжалявам, че не дойде на дунавските общини, за да мине по този път, просто да мине, да се повози. И няма как да обясниш на тези хора, след като аз знам колко ние сме влагали годишно като инвестиции в инфраструктурите на Видинско, на Монтанско, на Врачанско, да им обясниш трай коньо за зелена трева. Това е големият проблем и затова хората утре ще дойдат.
Водещ:
Реплика от. . .
Р. Плевнелиев:
Те вкарваха четири пъти повече пари в поддръжката на пътната мрежа, но нейното състояние беше също такова, каквото и досега. Разликата е, че аз съм малко по-честен и излизам и казвам пред българските граждани - нямаме достатъчно пари, за да напълним всички дупки, така че приоритизираме. Но другото е по-важно - вие чухте апела към мен, да отида или аз, или премиерът, и да поема пълната отговорност за качеството на магистралата. Това е тази подмяна на стойностите, за която ние говорим. Ние няма да станем богата държава, ако нямаме работещи политици, които правят приоритети, политики, стратегии и ги обличат в конкретни мерки. Тогава, когато инженерите влизат в политиката, е добре, но когато политиците се правят на инженери, е ужасно зле.
Водещ:
Г-н Миков.
М. Миков:
Не се правим на инженери. Просто искаме нещата да са ясни и не знам защо тази сръдня, че това било политизация. То се разсейва с доказване. Има ли сгур и пепел в магистралата или няма. Ако има сгур и пепел, дайте да патентоваме такъв модел на строителство и да го продадем на света. Тогава ще поевтините значително и другите пътища.
Водещ:
Разбра се, че няма пепел. Било езикова грешка.
М. Миков:
Ами, не е езикова грешка, защото това са изхвърлени отпадъчни суровини. Това са неестествени за строителство, съжалявам, че използвам тази терминология, на хората, то и министърът не е завършил пътно строителство. . .
Р. Плевнелиев:
Ето. . .
М. Миков:
. . . точно толкова, колкото и аз съм завършил.
Р. Плевнелиев:
. . . вижте как наистина. . .
М. Миков:
Но тези замазвания на нещата ни карат да ставаме специалисти по всичко.
Р. Плевнелиев:
Вижте как ставаме смешни. Аз само не искам да съм на място, но сега горките хора... Извинявайте, но това е храмът на българската строителна индустрия. Тези хора сигурно ни гледат сега и ни се смеят, защото те самите написаха много ясно в писмото. Между другото, моето писмо дотам миналия петък в тази. . . в това студио беше представено от представител на БСП като натиск върху работата на тази институция. Хората отговориха с едно писмо и казаха много ясно - пробите не се знае откъде са взети, не са от магистралата. Дадени са, нелицензирана лаборатория, защо? За да няма следа откъде идват пробите, така че аз спирам до тук. Хората са го написали много ясно. От друга гледна точка има 146 проби от една година, от четири различни институции, които документират и си слагат подписите. Какво повече има да се упражняваме. . .
М. Миков:
Тоест вие отговаряте за магистралата и. . .
Р. Плевнелиев:
Това, което. . .
М. Миков:
. . . приключваме този въпрос.
Р. Плевнелиев:
. . . трябва да стане, е, че аз вече работя по пет други големи проекта. Аз вече работя по темата с мащабна програма за енергийна ефективност, мащабна водна реформа, която трябва да докара милиарди инвестиции в следващите години. Аз работя по темата с енергийната ефективност в жилищните сгради, работя по темата с незаконното строителство. Това означава повече правила.
Работя по темата с всичко, което е свързано с регионалното развитие, защото ние трябва да програмираме нашите региони. . .
Водещ:
Добре, дайте да видим по какво работи. . .
Р. Плевнелиев:
Стига с тези магистрали.
Водещ:
. . . г-н Миков. На мен не ми е ясно какво искате вие правителството да направи, освен да вдигне. . . Ето, искате например да вдигне заплатите.
М. Миков:
Да си. . . Като че ли вече е малко късно, да си събира чуковете правителството.
Водещ:
А, да си ходи направо?
М. Миков:
Защото. . . Ами три години. . .
Водещ:
А вие като. . .
М. Миков:
. . . освен че опукаха 3 млрд. от резерва, който беше 8.2, а
сега е под 5.5 млрд. Обикновеният човек по нищо не усети, че живее по-добре. И производителността се вдигна края на миналата година, от кризата излизахме 3-4 пъти по, така, изявленията на г-н Дянков, и контрабандата приключи, само че тези 1 млрд. само от контрабандата на цигари личат от по-малко обмитените късове.
Водещ:
Не, какво искате с цените да направи г-н. . . Вие. . . Срещу
вас ли стачкуваха полицаите или спомените ме лъжат, да им вдигнете заплатите. . .
М. Миков:
Не, полицаите, аз ги вдигах с толкова, с колкото можеше и намирахме средства, и правехме реформи и в този сектор, и там нещата са блокирани. Отидете и попитайте редовите полицаи колко машини, колко техника, колко районни полицейски управления са ремонтирани. Сега за тези две години, две години са достатъчен период, колкото и да нямаш пари, колкото и да се оправдаваш с магистралите, но големият въпрос е, че някак си тайно, тихо, полека, хем се увеличава данъчната тежест, нещо, което правителството каза - не, не, ние данъците не пипаме. Данъчната тежест в България се увеличава. Ето ще ви дам пример със земеделските субсидии и то не със закон, а с един трик на агенцията, данъчната, която преди две години, три, излиза със становище, че субсидиите не се облагат, не влизат в облагаемата основа, а миналата година излиза с друго тълкуване, че влизат. И
изведнъж уж ти дават европейските пари с националното доплащане, само че част от тях се връща в бюджета. Всичките тези. . .
Водещ:
Аз пак. . .
М. Миков:
. . . трикове вече писнаха на хората.
Водещ:
Аз пак не разбирам какво точно искате - да се вдигнат заплатите, да се замразят цените, правителството да обикаля, да се бори със спекулата? Какво искате по отношение на цените, какво предлагате? Добре, правителството, казвате, да си ходи. Вие идвате и вдигате заплати. . .
М. Миков:
Компенсация на доходите, компенсация на доходите, и то на хората, които са в най-ниското дъно. Не може. . .
Водещ:
Това към частния сектор или като към правителството е искане?
М. Миков:
Когато се вдигнат заплатите в държавния сектор и когато се формулира минималната работна заплата, знаете, че тя е по закон, няма проблем във всеки сектор. Компенсация на минималните работни заплати и те дори и тези 300 лв., които сме предложили още от миналата година, от есента, и те вече са недостатъчно. Какво става с тези вдовишки пенсии? Това не е предизборен ангажимент при ГЕРБ. Това беше следизборен ангажимент. Какво стана с енергийните помощи? Орязани около 50 - 60 хиляди души само тази зима. Какво става с децата, с майките? Какво става в здравеопазването? Това са възможни решения. Ако трябва да се ограничат тези капиталови разходи, с които не може да се справи това правителство, и да намери приходи, но не може вчерашно изследване или от онзи ден да показва, че около 60-70 процента от хората са песимисти за развитието, че 60 процента живеят по-зле, отколкото преди една година.
Водещ:
Същото беше и при вас. Същото беше и при вас.
М. Миков:
Не е било същото. Въобще не беше същото.
Водещ:
Песимистичният индекс за българското развитие стои от 20 години.
М. Миков:
Ами аз само за пенсиите понеже ще ви кажа, за тях не говорихме. Деветдесет процента увеличение за 4 години, средно, някои с повече, някои с по-малко.
Водещ:
Не, аз говоря за очакванията.
М. Миков:
Минималната работна заплата. . . Да, очакванията са друго нещо, но 3 години да не увеличаваш минималните доходи, това е социална безчувственост.
Водещ:
Две години управляват те, чакайте, много бързате.
М. Миков:
2009, 2010, 2011 г. Ами какво да бързам. Те хората затова идват на площада. БСП организира митинга. . .
Водещ:
Чакайте да дойдат.
М. Миков:
. . . на "Батенберг", но аз съм убеден. . .
Водещ:
Чакайте да дойдат. Вие. . .
М. Миков:
. . . че всички. . . Не теглете дявола за опашката. Ще дойдат много хора и то не толкова за това, че ние го организираме, а защото БСП е единствената политическа сила, която казва - хора, елате да кажем "не" на тази политика.
Водещ:
Г-н Миков, как се чувствате на площада? БСП май не е. . . не му е там мястото от поне 20 години?
М. Миков:
Въпрос на преценка. Такива прокоби ние сме чували много пъти.
Водещ:
Никаква прокоба.
М. Миков:
Пращаха ни в Сибир.
Водещ:
Не, никаква прокоба. Казвам, че просто вие не сте площадна партия били поне 20 години.
М. Миков:
Е, не. БСП в момента тръгва включително да компенсира този дефицит на синдикализъм, защото е ясно, че синдикатите участваха в тези антикризисни мерки, които се видя как подействаха и на икономиката, и на доходите на хората и някак си сега се подвили опашката и казват - не е време за протести.
Водещ:
И срещу тях ли ще протестирате?
М. Миков:
Не, не, разбира се, че синдикатите и синдикалните членове винаги са били в лявото като интереси. Друг е въпросът, че в тази ситуация, днес гледах в Брюксел какво се случва, какво правят европейските синдикати. Тук, в България, не можем да очакваме такова нещо, и тогава трябва да има политически сили, за да не се случват протестите във Фейсбук и в един момент, както онзи ден във Видин гражданският протест срещу кмета, общинския съвет, срещу управлението на ГЕРБ във Видин, излезе от
организацията на политическите сили. Хората излязоха спонтанно на улицата. Три хиляди души, за Видин това е нещо доста сериозно, ако има кой да го разбере и да го оцени - заради дупките, заради мръсотията, калта във Видин.
Водещ:
Не, аз друго ви питах за площада. Все пак там ще излязат начело на митинга няколко хора, които само преди две години са били бивши министри, са били министри, и тези хора ще бъдат питани защо вие не направихте това, срещу което протестирате?
М. Миков:
Ами, ние имаме достатъчно много отговори. Никога не е имало по време на нашето управление такова галопиращо увеличение на цените на основните хранителни стоки без съответна компенсация. Вземете олиото, каквото се случи в последните месеци, вземете хляба, млякото. Това са все въпроси, които засягат милиони българи. Те не могат да останат само на политическо равнище. Те са, ако щете и на битово, на човешко равнище.
Водещ:
Поемате ли тази отговорност млякото, олиото, хляба?
Р. Плевнелиев:
Една икономика, ако отново бъде тотално политизирана и започнем да се занимаваме с това как да определяме цени, къде да добавяме, къде да взимаме, кого да натискаме, откъде да не даваме, просто нещата доникъде няма да стигнат. Ние сме една нормална европейска държава. Нека да бъдем малко по-честни в този предизборен дебат, който в момента се води. Нека да си спомним, че в една държава като Испания заплатите на хората падаха с 20 процента, в една държава като Румъния ДДС се вдигна драматично, доходите на хората паднаха драматично. Латвия падна с 18 процента, България минава по един достоен начин през кризата. В тази криза, разбира се, темите вече са съвсем други и това, което лично мен изключително много ме. . . как да ви кажа, от гледна точка, притесняваме от гледна точка на политиката в България, че точно когато е тежко в една държава, и която е разбрала, че всички други европейски държави търсят решение, няма глобални, няма универсални решения, всички сядат на масата и казват - това го правим, това е национално отговорната политика. Как по най-добър начин да минем през кризата, а не когато ние можем да направим една магистрала на три пъти по-ниска цена, да ни клатят, да ни пречат и да ни създават проблеми, а това е нещо, което може да издърпа нещата напред. Какво е важно? Че ние, всички българи, трябва да знаем, че излизането на държавата, краткосрочно и дългосрочно, няма да дойте отвън, а то ще дойде чрез последователни усилия и реформи.
Водещ:
Аз искам това да попитам двамата и с това да завършим. Сега, след малко, ще видим едни хора, за които преходът тепърва започва. Можем ли ние да помечтаем за нещо?
М. Миков:
Вижте, можем да помечтаем тогава, когато има честност в политиката, когато не мислиш, че светът почва от теб. Можем да седнем и на една маса, когато не искаш да си припишеш магистралите, включително и ония, които са строили поколения българи, единствено, за да резнеш някаква лентичка. Когато си малко по-чувствителен не само към това, което се вижда по телевизията, като живот в България, но и към проблемите на човека, който живее в крайните точки на България, тогава може, но за мен това е като че ли мечтата - политиците да отидат при хората повече.
Водещ:
Г-н Плевнелиев.
Р. Плевнелиев:
Моята мечта е, когато говорим за политици, да дойдат тези политици на България, които работят не за собствения си имидж и за следващата малка изборна победа с цената на хвърляне на пепел във всички посоки, а да дойдат тези политици на България, които мислят за репутацията на държавата, за нейната икономика, на нейните компании, на нейните фирми. Ако имаше такива политици в държавата, и тези, които мислят по този начин, те щяха да разберат, че имиджът не се купува от днес за утре, той се изгражда десетки години и всеки следващ, дошъл на власт, ще се прави това, което е необходимо, за да може да върви икономиката и държавата напред. Стига партизански истории, а просто, ясно и дългосрочно дефиниране на приоритети и тяхното спазване.
Водещ:
Добре. Благодаря ви за разговора.