България може да участва в проекта "Полет до Марс" със своите дозиметрични системи "Люлин", които отчитат радиацията на борда на космическия кораб.
България може да участва в проекта "Полет до Марс" със своите дозиметрични системи "Люлин", които отчитат радиацията на борда на космическия кораб.
Това съобщиха от Института за космически изследвания във Варна, където започнаха честванията по повод 50-годишнината от полета на Юрий Гагарин.
Амбициозният проект за пътуване до Марс може да се реализира през 2015 година и е една от мечтите на човечеството, чието начало постави полетът на Гагарин.
Проф. Гаро Мардиросян - Институт за космически изследвания при БАН: „Световният опит показва, че инвестирането в науката дори и в момента на криза рано или късно дава положителни резултати."
Всички космонавти са черпили вдъхновение от легендарната усмивка на Юрий Гагарин.
Внукът на дългогодишния външен министър на Съветския съюз Алексей Громико разказа, че е научил за първия космонавт най-вече от дядо си.
Алексей Громико - директор по европейските програми на фонд "Руский мир": „Дядо ми спомняше каква невероятна личност е бил Гагарин. Изборът му за първи космонавт е бил много далновиден - той е бил не само професионалист, но и човешките си качества е могъл най-добре да представи нашата страна пред света."
Във Варна първият космонавт е бил посрещнат през 1961 г. с грандиозен митинг. Уникални снимки от онова време са събрани в изложбата "Съзвездието на Гагарин: Варна - Байконур".
На живо: Държавният бюджет за 2026 г. влиза за гласуване на първо четене в парламента
Министърът на транспорта обсъди с неправителствени организации мерки за повишаване на пътната безопасност
Омбудсманът подкрепи промените в образователния закон, но настоя за по-добра защита на децата със СОП
Издирваният от шест денонощия бизнесмен Димитър Георгиев от Павликени се завърна в дома си
Очаква се в Окръжния съд в Пловдив да започне делото за т.нар. „Театрална афера“
Кирил Борисов: Мавродиев знае много, още преди да влезе във властта беше един от най-добрите финансисти