Ирландски кръчми в стил "рецесион"

Народна музика, силна бира и весела компания. Такава картина най-често ни посреща, стъпим ли в ирландски пъб. Заради рецесията и промяната в навиците на клиентите, обаче, пъбовете се превръщат все повече само в туристическа атракция. За осем години врати са затворили 1000 заведения, а спадът в продажбите им е близо една-трета. Ще изчезнат ли ирландските пъбове, отживелица ли са или са все още неразделна част от живота на ирландците - провери наш екип.

***         ***       ***

"Дъ спирит стор" е перлата на Дъндалк. Кръчма на 200 години, тук, в неделя вечер, забавлението отдавна е в разгара си. Но не е както преди - времената вече са други, казва собственикът Джон Мартин. Причините са много.

- Преди хората не са имали много с какво да се забавляват вкъщи и са отивали в пъбовете да се видят с други хора, - казва Джон. - Сега всички живеем в големи къщи и имаме всякакви джаджи за забавление. Освен това по време на икономическия бум преди 10 години цените скочиха до тавана и на хората им писна. Започнаха да си пият сами вкъщи и сега е много трудно да ги привлечем обратно.

Музиката в пъба обаче не спира, а на когото не му се слуша, сам почва да свири. Същото е и в "Кехоус" - друг известен пъб в Дъндалк, където и пенсионери, и младежи с наслада пият прочутата "стаут" бира - тъмна, силна и топла като ирландската душа.

- Тук харесвам приятната атмосфера и музиката, - казва Таун Карълс. - Идвам, за да социализирам. Просто се забавлявам, слушам добра музика, виждам се с приятели, понякога довеждам дори семейството си.

Други разнообразяват менюто.

- Всички ирландци тук са алкохолици. Обичат алкохола, - казва Стивън.

- Ти обичаш ли бира?

- Ооо, не, изобщо не харесвам бира.

- А какво пиеш?

- Пия водка.

- Водка?

- Да.

- Обичаш ли водката?

- Да. Повече от бирата.

Собственикът Мартин Голахан е оптимист за бъдещето на пъбовете. През 2004 тегли заем, за да отвори кръчмата. И сега инвестицията му се отплаща.

- Неделя е - големият ден за пиене, - казва Мартин. - Хората идват тук да се видят и да послушат малко ирландска музика. Е, да, вярно, нямат много пари както преди, но винаги ще има пъбове. Защото времето винаги е подходящо за по едно питие.

Празно както никога, обаче, е в тази кръчма. Традиционно - Шампионската лига отнема цялото внимание на компанията. Но трима клиенти не стигат, за да напълнят оборота.

- Времената се промениха. Хората вече нямат толкова пари като преди, - признава Брендън. - Правят си закрити партита у дома. Мисля, че пъбовете в Ирландия умират за съжаление.

Преди в 25-хилядния Дъндалк е имало 130 пъба. Сега са 60. Зле е, но има и оптимисти за бъдещето на пъбовете.

- Аз харесвам пъбовете. Кой го е грижа дали има 100 или един пъб! - възкликва Рей Хамън. - Аз ходя в една кръчма и ето - това е тя. Знаете ли защо я обичам? Заради хората, които идват тук.