Пример за това как разработки за космическата индустрия пряко се връщат като технологии, полезни в ежедневието.
Пример за това как разработки за космическата индустрия пряко се връщат като технологии, полезни в ежедневието.
Може да се каже, че сме били част от управлението на космоса. Без преувеличение. Главният център за управление на полетите край Москва дълги години си управлява с помощта на български изчислителни машини.
Колко могат да се похвалят с подобен космически актив. Да не говорим за участието на наши IT специалисти в повечето секретни проекти в космическия институт на руската академия.
Пламен Даскалов - управител на фирма за мултипроцесорни системи: - "После разбрахме че нашата машина е била включена в системата, която е приземила "Боран" - руската совалка."
В ключително покрай този колектив сме давали консултации и сме участвали в разработката на автоматичен тренажор за космонавти.
От космическата индустрия, след промените се наложило конструкторското научно ядро да търси пазарна ниша. И един от продуктите им определено може да бъде изключително ценен за всяка една икономика. Казва се умен електромер.
Пламен Даскалов: - "Ето това е компютърчето, то е голямо колкото един бушон, обаче си има операционна система има връзка с интернет и когато открие, че вече в мрежата има свободна електроенергия, чиято цена започва да пада, то ви включва пералнята и ви изпира прането, на възможно най-евтината цена."
Евтино ще перат, обаче някъде в Сингапур и Русия. Но не и тук. Въпреки че умните електромери доказано носят на всяка електрическа система 15-20 процента икономии.
Частните електроразпредели у нас, разбираемо нямат интерес. Нито пък държавата. Нищо че умните електромери могат да хванат и спрат всички кражби, които у нас генерират да 20 процента загуби. Равносилно на това да си построим два нови атомни реактора.
Държавата отделя 125 милиона евро за компенсации заради кризата с горивата