Реформи в Спешна помощ

Най-важната промяна безспорно е, че се предвижда единен стандарт. Според него линейката трябва да пристигне до пациента за не повече от 20 минути. Ако тя закъснее и дойде след 40 минути, от здравното министерство ще правят проверка какво я е забавило.

Оправдание би било единствено много тежки метеорологични условия или аварии. От ведомството са направили анализ на цялата система на бързата помощ.

Оказва се, че линейките идват при почти една трета от болните след половин час, а при 15 % от случаите - след още повече време. Друг извод от анализа е тежък кадрови проблем в спешната помощ. Всеки 4-ти медик в "Бърза помощ" е на възраст над 55 години.

Повече от една трета от служителите пък са фелдшери. Тъй като у нас вече не се подготвят такива кадри, след пенсионирането им има риск да се оформи голяма дупка в системата. Това, според здравният министър, мотивира заместването на фелдшерите с парамедици.

Д-р Стефан Константинов - министър на здравеопазването:
"В следващите 10 години имаме голяма вероятност да загубим около 30 % от личния състав на спешна помощ. Следователно ние трябва да заменим тези фелдшери с някакъв друг персонал. Персоналът, с който ние предлагаме да бъде заменен, се наричат парамедици по другите страни."

Предвиждат се въвеждането на три типа екипи. Първият тип са лекарските екипи за най-тежките случаи. Те включват лекар, обучен парамедик и шофьор на линейката.

Вторият тип екип е парамедицинският - за по-леки случаи. В него влизат само високо ниво парамедик и шофьор. Третият вид спешен екип ще се нарича транспортен. Той ще включва само шофьор, който също ще премине квалификация за парамедик от по-нисък клас - например да се научи да интубира.

Транспортният екип ще служи основно за превозване на нуждаещи се - новородени или пациенти на хемодиализа до болницата. В зависимост от квалификцията си парамедиците ще преминават една или две години обучение.

Предвижда се да се увеличат и заплатите на лекарите. За реформата в здравното министерство са изчислили, че са необходими двойно повече пари от сега - 150 милиона лева на година. Има идея да бъде променена и системата за комуникация с линейките.

Д-р Стефан Константинов - министър на здравеопазването:
"Една и съща система ще бъде ползвана от пожарна, МВР, полиция и спешна помощ, като има възможност тази система да оказва комуникация помежду си не само между лекарските екипи, но лекари и пожарна, лекари и полиция и може би, тук в рамките на шегата, ще се затрудни подслушването от страна на медиите какво си говорят спешните центрове.

Особено не трябва да си развалям с БНТ, не знам кой е тук от БНТ - да, защото вие бяхте водещи в това мероприятие."

За да заработи реформираната "Бърза помощ", от здравното министерство дават срок от 3 до 5 години. Някои промени могат да са факт още догодина, обеща здравният министър.

Във финансирането може да влезе и здравната каса, но за момента "Бърза помощ" остава изцяло грижа на държавата. За сега публично-частното партньорство например с линейките-мотори е оставено на изчакване, докато покаже резултати. Стандарт за всички трябва да стане и работата с компютри.

Д-р Стефан Константинов - министър на здравеопазването:
"На много места центровете използват едни халваджийски тефтери, където си записват и предават информацията по джи ес ем. Това трябва да се спре. Всички линейки трябва да са с джи пи ес-и, всички повиквания да се регистрират в компютри. От следващя месец поне по два центъра ще бъдат изненадващо проверявани от Министерство на здравеопазването да се види как работи техниката."

Министърът спомена записването на спешните сигнали на листчета или в тефтери по повод случая със смъртта на малката Анастасия в София.

Д-р Стефан Константинов - министър на здравеопазването:
"Имаше разминавания между това, което излезе директорът на спешна помощ и каза, и това се оказа и всички казаха - ето тези в министерството лъжат. И лъжат защо, защото се позоваха точно на тези тефтери, а не на разпечатките от компютрите."

Здравният министър подчерта и че промяната в спешната помощ трябва да става паралело с цялостната здравна реформа. Предстои да се финансират например болници, които имат капацитет да приемат спешни пациенти. Ще се мисли и как да се съкрати времето за предаване на спешните сигнали от диспечерите на 112 или 150 до медицинските екипи.