Министър Дянков за НАП и доходите

В студиото на „Денят започва” министърът на финансите Симеон Дянков за пореден път потвърди, че правителството има готовност да вдигне минималната работна заплата от 240 на 270 лева. Това обаче няма как да се стане автоматично от първи юли. Преди това темата трябва да се обсъди на Тристранен съвет.

Относно скока на пенсиите датата все още не е ясна. Министър Дянков обяви, че не се притеснява от очаквания вот на недоверие към правителството. Днес се очаква да излязат резултатите за инфлацията за май в страната. Той обаче е категоричен, че тя е овладяна. Ето какво още каза финансовият министър:

Водеща:
- Кой ще спечели и кой ще загуби от увеличаването на минималната работна заплата?

Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите:
- Сметките са такива, че в държавния сектор, главно в общините, има около 25 до 30 000 души, които в момента са на минимална работна заплата. Тук бързам да кажа, че те не получават задължително само 240 лв. Те получават 240 плюс клас, някои от тях получават 270, 280, 290 лева. Като се вдигне минималната работна заплата от 240 на 270, голямата част пак няма да получават 270, те ще получават 300, 310 и т.н., за прослужено време. Те разбира се ще спечелят. Оттам нататък, където има концентрация на такива хора, във финансите сме направили анализ къде от гледна точка на региони и на сектори. Оказва се, че например в област Русе има много такива хора, в област Стара Загора има много такива хора, така че там очакваме и някакво увеличаване на потреблението в тези стоки, които се използват най- широко. И тук вече остава темата, за която вие споменахте - малкият и средният бизнес дали от това ще спечелят или няма... Пенсиите - все още няма последно, още ден-два ни трябват, за да свършим първоначалния анализ и да го представим първо на правителството, след това в парламента на групата на ГЕРБ и на другите и пак трябва да минем през същия процес, през тристранката. Аз мисля, че това може да стане едновременно и затова точно се разбрахме с представителите на работодателите и синдикатите, да имаме среща не тази седмица, а следващата седмица, за да сме свършили и сметките за пенсиите.

Цялото интервю с министър Дянков можете да видите във видеофайла.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИНТЕРВЮТО

Водеща:
Гост ни е вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков. Добро утро и здравейте.

Симеон Дянков:
Добро утро и на вас.

Водещ:
Здравейте, г-н вицепремиер.

Водеща:
Г-н вицепремиер, няма как, ще започнем с пенсиите и със заплатите. Само да ви питам кому беше нужно наистина месеци, месеци наред да разменяте тези, как да кажа, не дотам осмислени реплики между вас и социалния министър. Той казва - ще има по-високи заплати, вие му отвръщате - намери пари, като искаш по-високи заплати. Грешка ли беше това?

С. Дянков:
Грешка е. Не е нужно да се говори, преди да са направени всичките разчети, просто да се излезе и да се каже - в трудна година имаме възможност, ето това можем да направим. Неколкократно сме говорили със социалния министър, че е по-добре да направим работата и след това да я обявим, но някак си на него му се искаше толкова много, че постоянно говореше. Това не помогна, просто объркваше хората постоянно. Ние във финансовото министерство работим така, че като станат всичките сметки... ето, за минималната работна заплата направихме сметките и излиза, можем да си позволим от 240 на 270 лева да я вдигнем. Но и там има технологичен процес - трябва да се срещне комисията в тристранния съвет, това е на 21 юни, те да предложат на тристранния съвет, който е на 23 юни, да се видим с работодатели и синдикати и вече, ако там има решение, тогава е възможно и сме минали по целия законов път. Тогава вече може да се говори.

Водеща:
Хайде това да направим, да отделим предположенията от истината. Казвате възможно е увеличение на минималната работна заплата на 270 лева, но предполагате, че най-вероятно това няма да стане от 1 юли по технически причини.

С. Дянков:
Просто поради...точно така. Значи, ние сме си направили сметките, за правителството те излизат. Можем да направим това увеличение тази година, и това ще го предложим на тристранката. Но има технологичен процес, трябва да изслушаме и работодатели, и синдикати. Работодателите, голяма част от тях, искат това да стане не тази година, а от следващата година, така че трябва да се убеждаваме. И точно затова не може правителството да излезе и да кажа - става от 1 юли. Трябва да мине през целия процес, за да е наистина законово основано.

Водещ:
Г-н министър, в такъв случай вярно ли е това, с което излиза днес "Труд", че на три етапа най-вероятно ще стане увеличението - от септември, след това април... януари и април следващата година. Информация, която са получили от вашето ведомство.

С. Дянков:
Те говорят предполагам за пенсиите.

Водещ:
Да.

С. Дянков:
За минималната работна заплата трябва да стане наведнъж и въпросът е технологично, както казах, кога можем да се разберем и да...

Водещ:
Не можете да кажете.

Водеща:
Първо темата с минималната работна заплата. Ще се вслушате ли в гласовете на част от работодателските организации, които казват не увеличавайте сега минималната работна заплата, защото ще ни се наложи да уволняваме работници, защото сивата икономика ще посивее още повече?

С. Дянков:
Точно затова ни трябва тристранката и точно затова представих един апел да изчакаме тристранката какво реши. Ако се наложи след 23-и пак да се срещнем, надявам се, че няма да се наложи, но пак да се срещнем, за да решим. Ние имаме данните, които показват, че всъщност това няма да увеличи сивата икономика, може да стане и ще спечелят всички. Това са данните на финансовото министерство. Знаете, че ние сме показали последните две години, че се грижим доста бизнесът да върви добре, защото създава и пази работните места, така че ние ще сме от страната, която ще казва направили сме разчети, според нас това е възможно и е добре. Но да изслушаме всички мнения.

Водещ:
А ще се увеличи ли потреблението от това, според вас като икономист?

С. Дянков:
На първо време предполагам не толкова потреблението, а просто по-социално слабите хора ще имат малко повече възможност за най-необходимите неща. Потреблението с известно закъснение също може да се увеличи, но не толкова само от минималната работна заплата, а от това.... .и част от пенсиите, за които след малко предполагам ще говорим. Наистина искаме да направим сега нещо и на стъпки също да прогресираме през следващите месеци.

Водеща:
За минималната работна заплата. Дръпнете чертата и направете равносметка кой ще спечели и кой ще загуби от увеличаването на минималната работна заплата?

С. Дянков:
Значи, сметките са такива, че в държавния сектор, главно в общините има около 25 до 30 хиляди души, които в момента са на минимална работна заплата. Тук бързам да кажа, че те не получават задължително само 240 лева, те получават 240 плюс клас, някои от тях получават 270, 280, 290. Като се вдигне минималната работна заплата от 240 на 270, голямата част пак няма да получава 270, тя ще получава 300, 310 и т.н. за прослужено време. Те, разбира се, ще спечелят. Оттам нататък, където има концентрация на такива хора, във финансите сме направили и анализ къде от гледна точка на региони, на сектори са, оказва се, че примерно в област Русе има много такива хора, в област Стара Загора има много такива хора, така че там очакваме и някакво увеличаване на потреблението в тези стоки, които се използват най-широко. И тук вече остава темата, за която вие споменахте - малкият и средният бизнес дали от това ще спечели, или няма. Аз миналата седмица имах възможност да пътувам в Бургаска област, срещах се с доста бизнеси и големият бизнес казва за нас това не е тема, понеже всички са на над минималната работна заплата. Голяма част от малкия и средния бизнес казва същото - за нас това не е тема, ние плащаме над минималната работна заплата. И остават някои бизнеси в две сфери - услуги, това са ресторанти, този тип услуги, по морето също, и преработвателна промишленост, където наистина има по наши изчисления около 4-5 хиляди души в частния сектор, които са на минимална работна заплата. Смятам, че и те ще спечелят, и като цяло държавата ще спечели. Но искам просто да минем през всички законови стъпки, за да можем накрая да кажем - обществото като цяло е готово за това.

Водеща:
Харесва ли ви идеята на социалния министър минималната работна заплата да бъде отвързана от различни плащания, като например плащането при джипи, което е един процент от минималната работна заплата.

С. Дянков:
По принцип е смислена идея на Тотю Младенов. Дали това обаче трябва да стане сега - пак тема за тристранката. Убеден съм, че там ще има доста различни мнения.

Водеща:
Добре, за пенсиите, последно кои пенсии ще се увеличат?

С. Дянков:
Пенсиите. .. Няма, все още няма последно, още ден-два ни трябват, за да свършим първоначалния анализ и да го представим първо на правителството, след това в парламента на групата на ГЕРБ и другите, и пак трябва да минем през същия процес, през тристранката. Аз мисля, че това може да стане едновременно и затова точно се разбрахме с представителите на синдикатите и работодателите да имаме среща не тази седмица, а следващата седмица, за да сме свършили и сметките за пенсиите. Фокусът върху пенсиите е върху най-социално слабите. Ние в програмата на ГЕРБ още преди две години бяхме сложили като обещание да се вдигат вдовишките пенсии примерно, така че това е един фокус, който в момента следим. Там има огромен брой хора - около 700 хиляди души, 697 хиляди души в момента получават вдовишки пенсии. Нашата амбиция е поетапно, както наистина е казано, да започнем да увеличаваме тези пенсии. В следващите няколко месеца да направим едно увеличение, след това в началото на следващата година и така да стигнем от сегашните 20 процента до 40 процента, както сме обещали изборно.

Водеща:
Увеличение с 40 процента?

С. Дянков:
Там е поетапно. Вдовиците или вдовците в момента получават освен тяхната пенсия и 20 процента, такъв е законът, от пенсията на починалия съпруг или съпруга. Искаме поетапно от 20 процента това да го увеличим на 40. Но това ще стане на 3 стъпки. Една стъпка сега, след, разбира се, решение в тристранния съвет, и вече поетапно в следващата година, година и половина, за да стигнем, да я удвоим един вид.

Водеща:
Чухте какво каза преди няколко дни президентът Първанов по повод на вашите идеи. Той казва, че критерий за увеличението не трябва да е размерът на пенсията, а всички доходи и имущество на подпомаганите, защото не всички с най-ниски пенсии, не всички вдовци и вдовици са най-бедни и най-нуждаещи се.

С. Дянков:
Това е чиста дискриминация. За радост не президентът решава социално-икономическа политика. По този начин, по който е обяснен, той ще дискриминира срещу законите на държавата, които са ясни. Имаме пенсии, имаме вдовишки пенсии, имаме пенсии за хора над 75 години и това е законовата рамка, в която може да се работи. Ние не можем да си измисляме нови начини и нови мотиви как да променяме пенсиите. Трябва да следваме както са законите, за да не се появи темата дискриминация. Това, което току-що прочетохте, е дискриминация.

Водеща:
Така. Обаче увеличавайки пенсиите само на, по вашите думи, само на около 15 процента от възрастните хора, не противопоставяте ли едни срещу други именно хората в пенсионна възраст.

С. Дянков:
Ние мислим по няколко варианта, всъщност имаме 4 варианта. Този, който сега ви разказах за вдовишките пенсии, е вероятен вариант, първо защото това е залегнало още преди 2 години, като влязохме на власт казахме, че това ще го направим, и всъщност то обхваща около 700 хиляди пенсионери, което е една трета от пенсионерите. Така че това е и най-обхватният вариант. Не казвам, че това е единственият вариант и само това ще стане, но това е всъщност вариантът, който по закон не дискриминира, защото всички хора с вдовишки пенсии ще получат едновременно евентуално такова увеличение. Както казах, 700 хиляди души са около една трета ...

Водеща:
Това е единият вариант, другите варианти какви са?

С. Дянков:
Другите варианти ще ги чуем следващата седмица, като се представят на правителството. Всички те фокусират върху социално най-слабите пенсионери, това да стане още от тази година, в следващите няколко месеца, като може да мине през целия процес, а вече от следващата и по-следващата година на три стъпки не само за вдовишки пенсии, а както ще видите в тези варианти в най-скоро време и за други пенсии, просто да се види един растеж на доходите. Вече можем да си го позволим.

Водещ:
След вдовишките - най-ниските, така ли е?

С. Дянков:
Най-общо казано, да.

Водеща:
Тоест в тези четири варианта има и такъв, в който се увеличават пенсиите на по-широк кръг от хора, не само най-ниските пенсии и не само на вдовиците и вдовците?

С. Дянков
Не. Фокусираме се върху социално най-слабите за тази година. В годишен срок, в рамките на около 18 месеца вече и, разбира се, много по-широк кръг пенсионери. Но да изчакаме.

Водещ:
В рамките на година и половина?

С. Дянков:
На няколко стъпки, като първата стъпка искаме да е сега и ще разговаряме със синдикати и работодатели след около седмица, малко над седмица.

Водеща:
Ако срещнете сериозен отпор от синдикатите специално на тема пенсии?

С. Дянков:
Ами, просто ще се убеждаваме, че ние сме минали през две трудни години за нас като правителство заради това, което наследихме, а и за народа, разбира се, и сега е време вече, можем да си позволим поетапно да започнем да вдигаме доходите - нещо, което в голяма част от другите страни не могат да си го позволят. Ние можем. И просто ще покажем как сега можем да започнем и как следващата и по-следващата година можем да продължим по този път. Смятам, че ще имаме консенсус. Въпросът е, и точно затова казах преди няколко дни, не може автоматично да се смята, че това от 1 юли ще стане. Просто трябва да изслушаме всичките си партньори.

Водеща:
Казвате - можем да си го позволим. Ако перефразирам премиера Бойко Борисов, защо, по-добре ли работим?

С. Дянков:
Ами, доста по-добре работим. Вече има резултати. Защото знаете, че влязохме в тежка... в период на много тежка икономическа и финансова криза. Вече имаме доста добри резултати на макрониво. От първото тримесечие на тази година, знаете, Евростат миналата седмица каза - растеж 3.4 процента. Това ни прави седми в Европа по растеж за първото тримесечие. Сравнително добър резултат. И вече започват да идват резултатите... както административната реформа, така и някои от големите реформи в митниците и данъчното, което с години не са правили, ние миналата година ги правихме и сега вече започваме да печелим от тях.

Водеща:
Само последен въпрос, за да изчистим пенсиите. Миналия петък тук на гости ни беше Валентин Николов, заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ, и той каза, че се подготвя изваждането на фирми от забранителния приватизационен списък, за да могат да се намерят и пари за пенсиите. Ще се прави ли това? Защото във вчерашната преса това беше вече обраснало с конкретика като - че от списъка се вадят "Български пощи" и АДИС, която се грижи за дипломатическите ни мисии. Вярно ли е това?

С. Дянков:
Първо е вярно, че не чрез правителството, а чрез депутати е внесено в парламента предложение за промяна в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, така че няколко фирми, тези две са сред тях, мисля, че четири или пет фирми са предложени, се прикрепват към предложението... Ако си спомняте, преди три седмици Министерство на финансите предложи НДК да влезе в забранителния списък. А пък сега се използва това, че така или иначе има промяна в закона, и тези фирми излизат от този списък. Тук трябва обаче да уточним, че всички плюсове, в смисъл всичко, което получи държавата от тази приватизация, не могат да се използват в рамките на този или на следващия бюджет. Те автоматично влизат в сребърния фонд, така че пак отиват за пенсии, но отиват за пенсии в сребърния фонд след 2018 г. Просто се държат като част от фискалния резерв, трупат някакви активи и от 2018 г. нататък се използват за пенсии. Такъв е законът. Така че ние няма сега да ги използваме, с други думи. Приватизацията на този тип дружества не ни помага тази година или следващата, или по-следващата за увеличаване на пенсиите. Това е по-дългосрочна политика, правилна политика...

Водеща:
Попитахме в петък г-н Николов, ще питаме и вас - време ли е за приватизация? Използвам повода от това, което Андрей чете в новините от сутринта, синдикатите днес ще протестират срещу приватизацията на "Булгартабак".

Водещ:
"Булгартабак - Холдинг", "Благоевград БТ"...

С. Дянков:
Моето мнение, предполагам, го знаете. Държавата не е ефективен собственик, особено на предприятия. Не е и работа на държавата да се занимава с управление на предприятия. Така че колкото по-бързо държавата се освободи от активи, които не са в нейния основен приоритет, толкова по-добре за всички. От една страна, тези активи по-добре ще се управляват от тези, които ги купят, от друга страна, държавата ще има повече пари за втория стълб на пенсионната система от 2018 г. Така че моето мнение е, че - да, всеки момент е добър момент държавата да се фокусира върху най-важните неща и да остави тези много неефективни държавни предприятия на други хора да ги управляват.

Водещ:
И не ви притеснява, че това може да доведе до някои социални стресови ситуации?

С. Дянков:
Ами, трябва просто да се изясни защо държавата трябва да управлява толкова, толкова много предприятия и това дали е ефективно. Знаете, едно след друго... Прекрасен пример имаме като НДК. Знаете, от 26 години беше управлявано като творческо обединение и знаете какво стана през всичките тези години. Сега, като стана предприятие, макар че е държавно в случая предприятие, за няколко седмици внезапно стават доста по-интересни неща, внезапно започват да се събират всички тези вземания, които с по 2-3 години не са събирани, нови инициативи има. Така че за мен е важно държавата да се фокусира върху основните неща - образование, наука, здравеопазване, инфраструктура, музеи и т.н., и да остави държавните предприятия...

Водещ:
За музеите ще поговорим...

Водеща:
Само след минута ще поговорим за музеите, защото това е важна тема. Но само да ви питам - в НАП-София заваляха оставки, отива ли си шефът на НАП Красимир Стефанов? Ето, вчера колегите от вестник "Пари" го отписаха и назначиха на негово място неговия колега от Велико Търново, който вие похвалихте лично.

С. Дянков:
Преди около месец се събрах с Краси Стефанов и с останалото ръководство на НАП и казах - като приходи вървите добре. И НАП, и митниците в момента са малко над 100 процента от приходите, от прогнозните приходи до края на май. Но не съм доволен от някои части, особено от контрола. Продължавам да чувам, като пътувам из страната, оплаквания, че еди-кой си бизнесмен, който с години не си е плащал данъци и е работил тясно, така да го кажем, с НАП, продължава да се ползва от такива протекции, да кажем. И казах - искам вашият контрол да е такъв, че хората да казват - да, най-после стана тази промяна. И ако това не стане, си отивате всичките - от Краси Стефанов до зам.-шефовете му, до всичките. Работихме около месец, видяхме къде са най-големите пробойни. И хората от финансите правиха анализ. Установихме, че в град София контролната дейност е най-слаба. И там съответно сменихме директора, зам.-директора, всички началници на отдели... започваме оттам, като преглеждаме всички останали отделения. И предполагам ще има още доста промени. Това не е толкова тема за събиране на приходите, макар че в средносрочен план и това е тема, просто да има прозрачност и всички да са на една нога, да не може да се казва - тези хора се ползват с някакви привилегии и са се ползвали с...

Водещ:
Кога изтича срокът на Красимир Стефанов, за да поправи видимо нещата?

С. Дянков:
Месец-два, аз казах преди седмица, и това е моят срок.

Водеща:
Срокът е ясен, обаче вие сам съзнавате колко трудно се работи под въздействието на ултиматуми.

С. Дянков:
Когато, когато с много години има информация, че нещо се е случвало, което не харесва на гражданите, а не би трябвало да харесва и на държавата, в смисъл, че в някои сектори - горива, захар, зърно, медикаменти, има анализи в самия НАП от 2005, 2006, 2007 година, че там не се събира достатъчно ДДС, че има ДДС-измами, нещо трябва да се направи. Кой е отговорен за това? НАП е отговорен, защото те се занимават с тази дейност. Те до миналата година имаха възможност да казват - да, ама законовата база не ни позволява, защото през парламента в минали правителства не са минали някои важни закони. Ние всички закони, които НАП ни поиска, а и митниците, ги минахме. Примерно това да не могат да се прехвърлят фирми с големи задължения на социално слаби граждани, така да ги наречем. Променихме закона и сега вече това не може да стане. НАП има 60-дневен срок да провери всички такива фирми. Много други промени направихме, свързване на фискалните апарати. Така че един вид НАП сега няма начин да каже - вие не сте си свършили работата. Сега техният момент е да кажат - всички тези неща, които ги знаехме с времето, сега ще ги изчистим...

Водещ:
Сега вече няма извинение.

С. Дянков:
Няма извинение.

Водеща:
Само едно уточнение...

С. Дянков:
И аз това искам от тях - те да си свършат работата.

Водеща:
Последно уточнение по тази тема. Кой протектира въпросните бизнесмени, за които споменахте? Откъде идват протекциите?

С. Дянков:
Явно това е на местно ниво, понеже всички тези доклади, които се правят от централата, показват явно... Единият доклад, примерно за зърното, който аз си спомням, е от 2007 година, месец март. В смисъл пет години е вървяло, а пък от 2007 година пише как от 2001 година всъщност... Значи, десет години върви там някакъв проблем, който с времето не се решава. В горивата решихме проблема със свързването на фискалните устройства. В аптеките вървим така, че до края на август това също да стане, след което е зърнопроизводството. Но трябва и те да си свършат работата в контролната дейност. И затова вчера това, което видяхме, е, че всички шефове един вид в София-град, което е най-голямото поделение на НАП, всички шефове излязоха от работа, махнаха се, за да могат нови хора да си свършат работата както трябва.

Водеща:
Вотът на недоверие към кабинета. БСП и ДПС твърдят, че правителството се е провалило в своята антикризисна политика и от това има сериозни последици. Кои са аргументите, които вие ще изправите срещу аргументите на опозицията от ДПС и БСП?

С. Дянков:
Просто ще им покажа фактите. Вече споменах за първо тримесечие на 2011 година, растеж от 3.4 процента, казва Евростат. Това е седмият най-добър резултат в Европа. Това показва, че вървим в правилната посока. Това е трето поредно тримесечие с растеж. Явно вървим, вървим добре. Другата тема беше инфлацията. Да, в началото на годината заради това, което се случваше в Близкия изток, заради цените на някои от храните, имаше инфлация в цяла Европа и в целия свят. Днес между другото ще излязат данните за май. Ние наблюдаваме тенденциите. Смятаме, че и инфлацията е овладяна и вече тази тема също не стои на дневен ред. С други думи - да, разбирам, че опозицията все пак трябва да е актуална, трябва нещо да прави, но ние си имаме нашите резултати и ще ги докладваме, както ще докладваме това за увеличаване на доходите, за минималната работна заплата, което ние вече имаме тази възможност...

Водеща:
Е не е ли хубаво това първо да е факт, преди да се похвалите в парламента?

С. Дянков:
Трябва да е факт, да, и точно затова изчакваме след 1 юли, за да е решение, но ние можем да кажем - ние, правителството, сме готови и имаме тази възможност. Това може да се каже, вече е, вече е казано... И, разбира се, да кажем за всичките други неща, които сме успели да направим в кризисна година. Примерно, да се върна на темата за музеите, този петък ще се открие Музеят за съвременно изкуство, първият музей в България от 1981 година. Тридесет години в България не е откриван нов музей. В голяма финансова криза ние успяхме да открием не само един, а след два месеца втори музей ще открием, след година и половина трети музей ще открием...

Водещ:
След два месеца Музей на тоталитарното изкуство или...

С. Дянков:
Точно така, да.

Водещ:
Добре, накрая все пак и за Пакта за финансова стабилност да ви питаме...

Водеща:
Не, само, извинявай, за музеите, защото г-н Дянков започна. Колко всъщност пари ще бъдат отделени за двата музея - за този на модерното изкуството и този за... музея на тоталитаризма ...

Водещ:
Тоталитарното...

Водеща:
... който ще бъде открит...

С. Дянков:
Музеят за модерното, съвременното изкуство вече е готов. Както казах, петък ще е официалното откриване. Вече е наредена и първата изложба. Той струва на държавата, имаме и норвежки финанси, европейски финанси, някъде около четири и половина милиона лева. Това вече е станало. Оттук започваме да създаваме и фонда му с картини, скулптури и т.н. Музеят на тоталитарното изкуство също е почти готов. До месец-два ще е готов. Там освен самия музей вече има и прекрасна сграда за Министерство на културата, където ансамбъл "Филип Кутев" ще се помести и много други... Там цената е някъде също около четири и половина, пет милиона лева. Изцяло държавен бюджет. И другият, разбира се, е музеят тук, в центъра, т.нар. български Лувър, който пък от месец август започва да се строи. Освен тях имаме и няколко други идеи за музеи. Просто културата на държавата е част от културно-историческото ни наследство, от културния туризъм, за който напоследък много говорим и работим. Всичко това също се... в момента. След десетина дни с премиера ще ходим в Созопол. Там, помните, преди година казахме, че ще обновим църквата "Св. Св. Кирил и Методи" в центъра на Созопол, където ще се преместят мощите на Йоан Кръстител. Тази църква вече също е готова, така че на 25 юни ще сме и в Созопол. Това е просто част от нашите инвестиции в културно-историческото ни наследство. По време на тежка криза правим това, което не е правено с десетилетия.

Водещ:
Добре. Накрая ми се иска все пак да ви попитам, възможно е отлагане, вие го приехте, на приемането на Пакта за финансова стабилност. Склонен ли сте, ако се наложи, да се откажете от въвеждането му чрез конституцията?

С. Дянков:
Не, за мен това важна промяна. Имахме вече първа стъпка...

Водещ:
Знаете, че пункт, по който има несъгласие...

С. Дянков:
Да, разбира се. Мнозинството все пак има превес. Пактът е на две части. Едната е в органичния бюджетен закон. Вече мина на първо четене в комисия. Тази седмица се надявам да мине през парламента. Така че там имаме успехи. Това е за лимит върху дефицита и върху преразпределението, харченето. Самата промяна в конституцията за мен е важна, защото тя е явен сигнал и навътре, и навън, извън България, че България е една от тези малко страни със стабилна финансова дисциплина и че това ще остане и за в бъдеще, независимо кой е на власт. Това е важно за падане на лихвите и към домакинствата, и към бизнесът. А това за мен е една от основните задачи на правителството.

Водеща:
Добре. Благодаря ви за това интервю. От първо лице, от финансовия министър разбрахте за какво държавата има пари и за какво все още няма.