В БНТ и в "По света и у нас" попаднахме по много странен начин.
В БНТ и в "По света и у нас" попаднахме по много странен начин. Бяхме студенти по журналистика - четвърти курс, и ни изпратиха тук на стаж. Това беше знаменитата 1990 година. Демокрацията беше дошла и това беше възможно очевидно да се случи. Дойдохме, Иван Константинов беше шеф на новините. Влязохме в неговата стая. Ние горе-долу се бяхме поразпределили кой къде иска, кой в Първи, кой във Втори екип. Той, обаче, без да ни попита кой как се казва, каза ,,ти, ти и ти - в Първи екип, ти, ти и ти - във Втори". И така започнахме да се учим. Ние тогава нищо не можехме да правим, но заедно с ученето на демокрация се учехме да правим журналистика, да отваряме институциите.
- Ти от кого се учи? Кой беше най-големият учител за теб в новините? - Е, най-големите учители са ясни кои са. Ние попаднахме в Екип-2 при Нери Терзиева и Асен Агов - изключителен професионален шанс, и от там нататък нещата бяха ясни. Слава богу, не копирахме чужди новини тогава, а новините се правеха изцяло като за българската аудитория, според вкусовете на българската аудитория, никой не се поблазни да пренася това, за което винаги сме мечтали - новините на Би Би Си или да речем на американските телевизии едно към едно. Учеха ни да работим спрямо вкусовете на нашата аудитория, която, казано честно, е доста интелигентна.