Министър Нона Караджова: Завод за отпадъци в София ще има

В сутрешия блок на БНТ министърът на околната среда и водите Нона Караджова заяви, че завод за отпадъци в София ще има, макар това да е сложен и дълъг процес.

Тя поясни, че до края на октомври се очаква да се одобри изграждането на втория епат от проекта. Екоминистърът не се ангажира с коментар дали ще се увеличи такса смет, защото това зависи от общините. В парламента е внесен закон за управление на отпъдаците. В него са заложени механизми те да се оползотваравят ефективно.

ПЪЛЕН ТЕКСТ:

Водеща Жени Марчева: - Добро утро. Здравейте, ако сега отваряте очи, лек да е денят ви. Нашият следващ гост е министърът на околната среда и водите Нона Караджова. Добро утро и здравейте.

Нона Караджова: - Добро утро.

Водеща: - Започвам с нещо хубаво - с този договор, който преди няколко дни подписахте, за над 40 милиона лева за изграждането на регионалното депо за отпадъци в Бургас. То ще обслужва 9 общини. Какъв е срокът, в който то трябва да бъде изградено?

Н. Караджова: - Най-късно до 2014 година, а освен това цялостният проект включва и изграждане освен една клетка на модерно депо инсталация за отделяне на полезните компоненти от отпадъците, т.нар. сепарираща инсталация, които ще отиват за рециклиране, инсталация за компостиране на биоразградимите отпадъци, от която ще се произвежда компост, както и инсталация за оползотворяване на строителни отпадъци. Тази система ще обслужва над 400 хиляди жители в региона, 210 населени места. И това е само единият от много примери за това как, когато министерството и общините работят добре, когато общините на място са добри партньори, се получават добри резултати.

Водеща: - Това щях да ви питам, защо в Бургас този проект - голям, модерен, е възможен, в други български общини не?

Н. Караджова: - Това е основният момент - че общините наистина се разбраха. Това са 9 общини, независимо от тяхната партийна или друга принадлежност, те работят в едно добро партньорство. Още нещо, независимо че депото се намира на територията на община Камено, без никакви разногласия общините се съгласиха да дадат водещата роля за изпълнение на този много голям инфраструктурен проект на община Бургас, която има много добър капацитет, която доказа с вече над 250 милиона изпълнявани инвестиции само в сектор
"Околна среда", че умее да управлява средства.

Водещ Андрей Захариев: - Тя е най-голямата община там.

Н. Караджова: - Да, в добро партньорство общините с много добрата помощ на министерството, методическа, ежедневни консултации, стигнахме до този добър резултат.

Водеща: - Сега, това, което чета из пресата, прокрадва се мълвата, не бих казала информацията, но мълвата, че когато всичко това бъде факт, такса смет неминуемо ще скочи в тези общини. Така ли е?

Н. Караджова: - Много относително е дали ще скочи или няма да скочи такса смет. Смятам, че с въвеждането на тези системи ще се стигне до едно много по-добро управление на системите за отпадъците. Още нещо - в момента има многобройни сметища на територията на всички тези общини. Тези сметища се самозапалват, те нямат изолация, толкова щети се нанасят на околната среда, а и за сигурността на хората, да не говорим, че това е туристически район. Така че със сигурност вариантът с оперативна програма "Околна среда" - проектът който се изпълнява, е много по-евтин за хората. Никой не смята, че ние трябва да продължаваме по този начин да обезвреждаме нашите отпадъци във всички дерета и рекички, които са около нашите населени места. Поради това се отпускат и тези огромни средства от Европейския съюз, за да се подпомогне постигане на това екологично съобразено строителство на инсталации за отпадъци. Още нещо - искам да напомня, че тези общини, които постигнат своите цели за рециклиране на отпадъците за изграждане на модерни съоръжения, ще бъдат освободени от едни допълнителни екологични такси, които към 2014 година са 75 лева на тон. Това никак не е малко. Това са спестени пари, това са стимули за общините. Така че единствено от доброто управление
на място, от сключването на добри договори с фирми изпълнители, с рециклиращи инсталации зависи от това каква ще е таксата битови отпадъци. И в момента поради факта, че няма системи за измерване на отпадъците, доста примитивно третиране на битовите отпадъци, имаме едни много интересни различия - в едни и същи населени места и общини от един и същ тип, планински или в полето, информацията, която се подава в статистиката, в нашата
изпълнителна агенция, е в десетки пъти разлики. Тоест какво означава това? Това означава, че на фирмите, които извозват отпадъците, се плаща доста повече, отколкото действително са извозили отпадъци.

Водещ: - Искам накратко само да ви помоля да кажете, знаете, че е голям проблем нерегламентираното изхвърляне на строителни отпадъци. Какво ще стане по този проект със строителните отпадъци, казахте преди малко?

Н. Караджова: - Ще се изгради инсталация за рециклиране на строителни отпадъци. Това е една пилотна инсталация. Само да припомня, че в момента сме разработили проект на закон за управление на отпадъците, който вече е в парламента. Съгласно европейските изисквания, а и ние като европейска държава си поставяме цели към 2020 година минимум 80 процента от строителните отпадъци да бъдат рециклирани. В този закон са заложени всички финансови механизми и инструменти, както и административни, така че наистина тези отпадъци да се оползотворяват, а не да се изхвърлят на незаконни сметища на територията на цялата страна.

Водещ: - Както обикновено става.

Водеща: - Само към тези разлики, за които заговорихте, да ви върна.
Как така на фирмите, които извозват боклука, се плаща в пъти повече.

Н. Караджова: - Това е наше допускане. Не сме правили обследване, но фактът, че няма кантари на голяма част от сметищата, не мога да ги нарека депа или други съоръжения в страната, просто не е ясно колко отпадъци отиват. И оттам нататък ни ми е много ясно как пък общините измерват, на каква база, колко плащат. Така че, повярвайте ми, има много резерви. Още нещо - преди около месец нашите колеги от Министерството на финансите подадоха информация, че от събраните около 400 милиона лева такса битови отпадъци и почистване на територията на цялата страна около 100 милиона са отклонени за други цели. Така че и това е един резерв, който общините могат да ползват целенасочено точно за подобряване на тая услуга.

Водеща: - Знаете ли, защото предизборната кампания наближава с всеки изминал ден, и мисля, че спор няма, ще се съгласите с мен, че темата за софийския завод за боклук ще бъде една от централните теми на дебат, на ожесточен спор между различните кандидат-кметове. Направете равносметка, за да е ясно каква е ситуацията. Какво бе направено дотук, защо се допусна закъснение, какво ще се случва в идните няколко месеца?

Н. Караджова: - Най-доброто, което се направи за последните 20 години за Столична община за управление на битовите отпадъци, е това, че през 2007 година общината за първи път започва проучвания за изграждане на една устойчива, модерна и дългосрочна система за управление на отпадъците. Така че това е най-вярната и най-добрата стъпка, която беше направена. Много отдавна, още 1997-1998 г. се знаеше, че депото в Суходол ще се изчерпи в един момент. Също така се знае, че един проект, голям инвестиционен проект, се подготвя за не по-малко от 3-4 години. Това се много проучвания, проектиране, събиране на информация, данни. Това е голям проект, който се гледа в Европейската комисия. А големите проекти се одобряват за не по-малко от една година в Европейската комисия, за да се огледат от всички техни дирекции, тъй че правилната, добрата стъпка, която вече има резултати, беше направена. Така че мога само да поздравя Столична община, че през 2007 година предприе тези стъпки. Условно е забавянето, тъй като Европейската комисия пожела да се направят допълнителни обследвания, за да се види дали не може да се оптимизира системата, която беше представена в Брюксел. Знаете, че първият етап беше одобрен. Това са два от елементите на голямата система за управление на отпадъците на София. А именно беше одобрено
строителството на депото с цялата съпътстваща инфраструктура. Това са пътища, водоснабдяване, канализация, електропроводи плюс инсталацията за оползотворяване на биоразградимите отпадъци. До месец може би септември-октомври очакваме да се финализира одобрението и на втория етап от системата, а именно заводът за механично-биологично третиране на отпадъците. Не се изненадвам, че тези въпроси се използват за политизиране на въпроса. Спомняте се какви драми имаше в един момент, когато предишното
правителство създаваше проблеми на Столична община. Бяха заринати улиците ни с боклуци посред летния сезон. Както виждате, в момента е чисто. Проблеми няма. Въпросът се решава поетапно.

Водеща: - Ако през септември или октомври отговорът на Европейската комисия е негативен, какво следва?

Н. Караджова: - Нямам очаквания да бъде негативен, тъй като предварителната информация, която имаме от Европейската инвестиционна банка, която чрез свои експерти прави обследване, е обнадеждаваща и
резултатите, предварителните, са положителни.

Водеща: - Срок за завода за боклук ще назовете ли?

Н. Караджова: - Депото трябва да бъде изградено за 14 месеца, може би малко повече от това е инсталацията за компостиране. Завод ще има независимо дали се харесва, или не се харесва на някого, така както. И да припомня, че от 23-те системи, регионални, за които има средства по оперативна програма "Околна среда", Столична община е между четирите, които вече имат одобрени проекти.

Водеща: - Да поговорим малко за пречиствателните станции, защото самият премиер Бойко Борисов преди дни определи пречиствателните станции като ахилесовата пета на българското Черноморие. Какви са полезните ви ходове като министър на околната среда и водите?

Н. Караджова: - Това беше другата програма, която определих като приоритетна на нашето министерство съвместно с, разбира се, много партньори за целия мандат. Още в есента на 2009 г. предприехме много сериозни стъпки, за да се ускори строителството както по предприсъединителната програма ИСПА, така и по оперативна програма "Околна среда". Ще ви дам няколко цифрички в пари, след това в натурални изражения. За периода 2003 г. до средата на 2009 г. Най-вече пречиствателни станции за отпадъчни води са усвоени, разплатени и придвижени проекти за около 340 милиона лева. От есента на 2009 г. до момента, даже за по-малко от две години, ние разплатихме строителството на пречиствателни станции на стойност над 350 милиона лева, т.е. двойно за много по-кратък период от време. По същия начин стои въпросът и с оперативна програма "Околна среда". Много проекти се одобриха, допълнителни, и се ускори тяхното изпълнение. В резултат на това са въведени в експлоатация над 15 пречиствателни станции за отпадъчни води, което означава предотвратяване на изливането в нашите реки и в Черно море на стотици милиони кубични метри отпадъчни води. Това означава по-чиста вода за България, по-чисти реки, в които ще има риба, това означава по-чиста вода, която ще има нужда от по-малко пречистване, когато се ползва за други цели, за поливане или за питейни нужди. Така че ползите са огромни. Отделно извън това се създават работни места, а и десетки и даже стотици, хиляди хора бяха включени допълнително в канализационни мрежи. Очакваме до средата, най-късно до края на следващата година целият ресурс на оперативна програма "Околна
среда" за пречиствателни станции и за канализация да бъде договорен. Голяма част от тях да са и в добра степен на изпълнение.

Водещ: - За Черно море как стои въпросът. Там има друг проблем.

Н. Караджова: - Има.

Водещ: За населението.

Н. Караджова: - Да, една голяма част от населените места имат пречиствателни станции, но се нуждаят от допълнителна реконструкция и модернизация. Някои проекти вече бяха изпълнени по оперативна
програма "Околна среда", други в момента са в оценка и смятам, че ще се стартират.

Водеща: - Край Созопол и Златни пясъци ли е най-тежко положението?
Н. Караджова: - Златни пясъци, Созопол, Слънчев бряг, Равда.

Водещ: - Със Свети Влас.

Н. Караджова: - Те са най-изостанали, като в момента проектът на община Варна за Златни пясъци е вече в оценка. За него имаме надежда, че ще бъде може би довършен като проект и до края на месец февруари следващата година да бъде одобрен. Все още имат кметовете на община Несебър, към който е Слънчев бряг, и кметът на община Созопол да подготвят своите проекти до края на февруари следващата година. Ние оказваме максимално съдействие и единствено от тяхната активност и отговорност зависи дали тези проекти ще бъдат одобрени в тяхната цялост. Силно се надяваме, че това ще се случи, защото това в крайна сметка е хлябът на тези населени места. Те се издържат от туризъм.

Водеща: - Колкото до ултиматума, за който и Андрей ви подсети. Той прозвуча и от вас, и от страна на строителния министър Росен Плевнелиев. Няма да се даде нито лев, ако не е ясно в крайна сметка колко точно туристи почиват в определен курорт.

Н. Караджова: - Да, тази информация

Водеща: - Откъде идва това драстично разминаване на цифрите на туристите?

Н. Караджова: - Тази информация е по мое искане. Събрахме тази информация още април, май, юни месец тази година от различни източници и видяхме тези много големи несъответствия. Така че е ясно - без една добра експертна обосновка няма как да се отпуснат средства, защото, ако нямаме добрите разчети, имаме... може да имаме в резултат два негативни проекта - единият преоразмерена пречиствателна станция, другият е подценена пречиствателна станция като капацитет. И нито едното, нито другото върши работа. Така че, както останалите общини се съобразиха с нашите указания, които сме поставили на интернет страницата на министерството още пролетта на миналата година, се надяваме, че тези общини ще се съобразят, ще положат усилията да представят едни добри проекти.

Водещ: - И ако са така добри, да не лъжат, нали това имате предвид?

Н. Караджова: - Да.

Водеща: - Един конкретен пример, предоставен ни от новинарската ни емисия в 8.00 часа - Пловдив, квартал "Тракия", невъобразима смрад, хората не могат да спят. Очевидно може би, всъщност не се знае, но като че ли проблемът е пречиствателната станция. Отново имаше призив към министерството - помогнете.

Н. Караджова: - Видях репортажа. Само да припомня, че министерството нито има намерение, нито е необходимо да национализира пречиствателните станции и да се грижи за тях. Те са грижа на общините. Община Пловдив има проект, който е стартирал много отдавна, по предприсъединителната програма ИСПА. Може би от година е проблемът, че не се взима решение на местно ниво какво да се случи с утайките от пречиствателната станция за отпадъчни води. Ние чакаме този проект да бъде финализиран като подготовка, а той е за реконструкция на пречиствателната станция в Пловдив, за решаване на проблема с утайките и за изграждане на допълнителна канализационна и колекторна инфраструктура, за да бъде финансиран по оперативна програма "Околна среда". Опитахме се и да окажем съдействие на общината, за да бъдат взети на територията на друга община тези утайки. Нещо не се разбраха. Искам всички да знаят, министерството подпомага общините за подготовка на техните проекти, дава указания. Общините са тези, които взимат решенията как, каква технология да приложат, къде да се съответно обезвредят утайките. На всички е ясно, че има
проблем в Пловдив с тези утайки, и очакваме тяхното решение.

Водеща: - С други думи, казвате на кмета на Пловдив г-н Славчо Атанасов - свършете си работата, така ли?

Н. Караджова: - Да, очакваме да бъде подаден проектът, да разгледаме проекта, тъй като крайният срок за подаване на инфраструктурните проекти за пречиствателни станции за населени места над 10 хиляди жители е краят на месец февруари следващата година.

Водещ: - Мисля, че шистовият газ е на дневен ред.

Водеща: - Да, малко за страховете наистина на хората да поговорим, защото, ето тук, Андрей, бяхме заедно, ако не се лъжа, дори самият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков каза, призна - подцених съпротивата, която се ражда в България срещу добива на шистов газ. Очевидно природозащитниците и хората, които са против добива на шистов газ в България, се увеличават, страховете на хората също растат. С какво ще ги успокоите, с какво ще докажете, че този начин на добив на шистов газ е абсолютно безопасен за природата и хората?

Н. Караджова: - Каква е процедурата, която се прилага и в другите европейски страни, така и в България? Нашият Закон за околна среда е напълно хармонизиран с европейските правила, процедури и стандарти. На етап проучване не се провеждат екологични процедури, това е открай време, нито се провеждат за добив на газ, нито за нефт, нито до момента са се провеждали. След като, ако стартират тези проучвателни дейности и ако, за мен е, дай Боже, да се намерят залежи на такъв газ, и ако се стигне до добив, преди да се осъществи каквато и да е добивна дейност, се извършват много задълбочени процедури по оценка на въздействие върху околната среда. Когато се представи проектът от инвеститора, независимо кой е той, съответно се изготвят докладите по оценка въздействието върху околната среда, как конкретният проект, на конкретния терен, на конкретната дълбочина, по конкретната технология може да окаже влияние върху всички компоненти на околната среда. Този доклад се изготвя от специалисти, който след това се подлага на обществено обсъждане, където в хода на това обществено обсъждане, всички заинтересовани - граждани, общината, неправитествени организации
- който пожелае, може да даде своето мнение и становище. След което тази оценка заедно със становищата, мненията на всички заинтересовани страни се разглежда от експертен екологичен съвет, в състава на който влизат освен представители на институции, неправителствени организации, учени. Така че,
повярвайте, това ще бъде, ако се стигне въобще някога до добив, ако има находища, ще бъде направена една много задълбочена оценка.

Водеща: - Министър Караджова, казвате европейските процедури, европейските правила. Но, факт е, противниците на шистовия газ казват - защо Франция забрани добива на шистов газ поради високия технологичен риск, Великобритания също е спряла добива поради опасност от земетресения, ако не се лъжа?

Водещ: - А в няколко американски щата поне също е забранен.

Н. Караджова: - Ще ви кажа, че не съм проверила дали е забранено или разрешено, нито съм за, нито съм против добива на шистов газ. Докато не видим конкретни проекти ние не можем да се произнесем по абсолютно никакъв начин. Как да кажа нещо дали има или няма вреда за околната среда, ако съответните проекти не бъдат разгледани. Имам предвид проекта за добив на такъв газ. И още нещо искам да кажа на хората, които са на място, в тези общини - че миналата година се направиха промени в Закона за подземните богатства и минимум 50 процента от концесионните възнаграждения, които заплащат инвеститорите, следва да са в бюджетите на общините. Така че това също не е за подценяване.

Водещ: - Но не и с цената на природата, нали? В никакъв случай.

Н. Караджова: - Един феномен наблюдавам през последните 20 години. Поради факта, че през 70-те, 80-те години на миналия век, когато се строяха без никакви екологични оценки всички индустриални предприятия, да припомня какво представляваше Стара Загора, Русе, София с гигантите, които бяха построени, без да се вземат предвид никакви екологични съображения, и при това информацията за това дали има или няма замърсяване се криеше. В началото на 90-те години при демократизиране на процесите изпадаме понякога в точно обратната крайност - има достатъчно информация и много
често, когато има други подбуди - икономически или политически, се използват безкрайно много, за да се притесняват хората за екологично замърсяване. Ето защо смятам, че тези много добре провеждани процедури в България, те са вече над 15 години, са инструментът, чрез който наистина може да се види един проект дали влияе върху околната среда или не.

Водеща: - Думи на успокоение. Съвсем накратко към жителите на Брезник ще кажете ли, защото днес там има именно такова обществено обсъждане от ползите и вредите от добива на злато обаче в региона. Вече има една такава инициатива във Фейсбук, да спасим Брезник от проучването на злато, за да запазим природата. И там се надигат страховете на хората.

Н. Караджова: - Не зная на какво основание в момента се казва има или няма въздействие върху околната среда от евентуалния добив на злато врайона. Каква е пък историята в този случай? През 2004 година е дадено отново разрешение за търсене и проучване на злато в този регион. Проучвателните дейности сами по себе си не оказват въздействие върху околната среда. Чрез различни методи, опити и т.н. сондажи.

Водещ: - Проучва.

Н. Караджова: - Проучва се и ако се докаже, че има залежи на съответните подземни богатства, в случая злато, едва тогава се разработват проектите за добив на съответните подземни богатства. Какво казва Законът за околната среда, в случая за добив на злато - кога се провеждат екологичните процедури и какво предстои в случая? За подземен добив на злато европейското
и съответно българското законодателство предвиждат процедура да се прецени дали ще има въздействие върху околната среда добивът, или няма да има. Ако компетентният орган, в случая това е Регионалната инспекция по околна среда и водите - Перник, прецени, че съответният добив би могъл да има макар и средно значителни въздействия върху околната среда, назначава процедура за оценка на въздействие върху околната среда. Точно това са направили нашите колеги от Регионална инспекция по околна среда и водите - Перник. Те са преценили, че законът дава възможност и да не се извършва такава оценка с оглед да не са притеснени хората, с оглед да се огледат най-големите детайли от проекта за този добив, съответно са назначили да има такава процедура. Зная, че Общински съвет - Брезник, е взел определени решения в тази връзка, притеснени са хората на място. Разбирам, когато има неизвестност и когато витаят слухове, хората се притесняват. Ето защо, когато започне тази процедура, а тя започва с уведомление от страна на инвеститора, след това се представят детайлните проекти, самият доклад за оценка за въздействие върху околната среда започват процедурите за обществено обсъждане. Именно в тези процедури ще бъдат взети предвид и решението на общинския съвет, и притесненията на местните хора. Те ще видят за какво става въпрос и чак тогава, като се вземат всички гледни токи, ще се вземе решение. Тоест на
този етап нищо не е решено.

Водеща: - Благодаря ви за този разговор.