Ивайло Калфин за предстоящите избори и социалната ни политика

Президентът на България е човекът, който може не само да даде визията, но и да работи с политическата структура, с гражданското общество, така че да се постигне тази визия. В момента България няма посока. Това заяви в студиото на сутрешния блок на БНТ "Денят започва" Ивайло Калфин, кандидат за президент от БСП.

Ивайло Калфин каза, че не се притеснява от резултатите на социологическите проучвания, според които Меглена Кунева има по-висок рейтинг от него. Той обясни, че социологическите агенции задават по различен начин въпросите си и заяви, че за него е несериозно "едно експресно представително проучване в Интернет между 500 души". Той беше категоричен, че подобни проучвания се правят не за изследване, а за формиране на общественото мнение.

В България обедняването е страхотно, малкият и средният бизнес замира, болници фалират масово и здравното обслужване става недостижимо за все повече хора, това е цената на поздравлението на господин Юнкер, така Калфин коментира поздравлението за работата на българското правителство на премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер, и допълни, че в нито една друга европейска държава политиците не биха си позволили подобна социална политика. Българската държава трябва да гарантира минимални стандарти, независимо къде живее българският гражданин. Как ще се направи реформата е работа на политиците, подчерта той.

СЛЕДВА ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА:

Водещ Андрей Захариев:
Здравейте. В студиото на "Денят започва" вече е кандидатът за президент на социалистическата партия. Това е г-н Ивайло Калфин. Здравейте, г-н Калфин.

Ивайло Калфин:
Добро утро. Здравейте.

Водещ:
Радвам се, че сте тук. Мисля да започна с един въпрос, като си позволя, позволявайки си да заема от вашето изказване пред пленума на БСП на 16 юли 2011 г. нещо, от самото начало: За мен политиката не е професия, а убеждение и служба на обществото, не е професия, а убеждение и служба на обществото. Може някому да прозвучи високопарно или претенциозно, но аз искрено го вярвам. И сега въпросът ми е - щом не е професия, какво тогава толкова ви притеснява и защо да е недостатък при Росен Плевнелиев, че не е професионален политик?

Ив. Калфин:
Разликата е друга и контекстът е абсолютно различен. За мен политиката не е професия, доколкото аз съм имал и периоди, и възможност да изхранвам семейството си извън политиката и нямам съмнения за това, не съм в политиката заради доходи. Но аз се занимавам с политика от много дълго време и мисля, че определено кариерата ми е на политик в България. Г-н Плевнелиев е експерт, мениджър. Държавата няма нужда от мениджър, тя не е акционерно дружество.

Водещ:
Както казахте...

Ив. Калфин:
Тук действително се получава собственикът на държавата Бойко Борисов назначава мениджъра Росен Плевнелиев. Съжалявам за грубата аналогия, но, общо взето, така излиза, погледнато отстрани. Аз познавам на практика всички държавни ръководители в Европа, а и извън Европа доста от тях. Не ми е известен, мислех си даже къде има мениджър, назначен за ръководител на държавата. Сетих се за Тайланд, г-н Таксин Шинаватра, който беше един доста любим министър-председател, след което беше осъден и сега не може да влезе обратно в държавата си. Просто не се прави така. Ние за пореден път България, ако реши, казвам го с цялото си уважение към г-н Плевнелиев, но ако за пореден път България реши да направи някакъв експеримент и да сложи човек не там, където му е мястото и където върши най-добре работа, а на друго място, учителят по музика става преподавател по математика и обратното, художникът става математик, това не... само защото е добър човек примерно или добър художник, това не прави държавата ни по-успешна. На България й трябва държавен глава, който е политик. В цял свят, в цяла Европа, ако решим да вървим по този път, държавният глава е най-политическият пост. Това е най-високият политически пост. Той не трябва да управлява. В България президентът няма управленски функции, но той трябва да формира обществен консенсус, да формира обществено съгласие, да работи политически, с политическата структура на държавата, не да я управлява.

Водещ:
Да, разбрах разграничението, което правите. Вие вчера отново отправихте предизвикателство към г-н Плевнелиев, както казахте, при цялото си уважение към него, за един публичен, отворен дебат. Изглежда, че наистина се чувствате много сигурен и смятате, че в този дебат той не може да ви се противопостави равностойно, но ако вземе да ви изненада изведнъж с някаква много сериозно структурирана визия, както сега се казва, за бъдещето на България?

Ив. Калфин:
Много ще се радвам. Това ще е добре за България и за
българските избиратели. Мисля, че точно това е необходимо - да се виждат публични дебати, задълбочени, между опонентите. Колкото повече, толкова по-добре. Ще се радвам, ако г-н Плевнелиев излезе с някаква визия, която не очакваме от ГЕРБ, нещо, което не сме видели за последните две години и тепърва ще бъде показано. С голям интерес ще го чакам. Аз мисля, че
действително това, което има нужда, е не да се натякват качества от детството, любими учителки и т.н., не това е президентът на България. Президентът на България е човекът, който може не само да даде визията, но да работи с политическата структура, с гражданското общество, така че да се постигне тази визия. В момента България няма посока. Кажете ми една национална цел, която е известна на българите.

Водещ:
Влизането в Шенген.

Ив. Калфин:
Това не е национална цел, съжалявам, а и няма как да се
случи. Вчера излезе информация, че ние ще започнем да си заграждаме границата с Турция в края на юни 2015 година. За какъв Шенген говорим? Правителството е далеко от готовност по Шенген.

Водещ:
Е, Жан-Клод Юнкер, така, като че ли похвали правителството доста.

Ив. Калфин:
Жан-Клод Юнкер похвали правителството... ако беше довършил изречението си, щеше да каже, че се чуди как това се е случило. Нали не мислите, че г-н Дянков е по-забележителен финансов министър от колегите си във Франция или Германия? Просто...

Водещ:
Не съм експерт в тази област, не смея да се произнасям.

Ив. Калфин:
Не, не, просто в България действително е сбъркан икономическият модел. Ние нямаме цели, нямаме стимули, нямаме политики в икономиката, нямаме стимулиране на малки, средни предприятия, на земеделско производство и т.н. Ние имаме завъртане на кранчето - няма пари. Това е политиката в България. В нито една европейска държава не се води подобна политика, неслучайно, не защото не могат или не са дорасли до висините на г-н Дянков, просто това не се прави. Това съсипва структури в държавата. В България обедняването е страхотно, бедните започват да са действително вече на жизнения минимум. Малкият и средният бизнес замира, здравното обслужване, болници фалират масово и здравното обслужване, хората се откъсват от него. Това е цената на поздравлението на г-н Юнкер. В нито една друга европейска държава политиците не биха си позволили такова нещо.

Водещ:
Аз много бих искал след малко да ви попитам за вашата
концепция за здравеопазването в частност. Предполагам, че ще говорите с удоволствие за това, но преди това... стана, така ми се стори от вашето изказване и вчера, че вие много, много не хващате вяра на официалните социологически проучвания, които излизат. Разчитате на вътрешни, но все пак няма как да не ви кажа - според едно експресно проучване последно Меглена Кунева ви води, и то с около 3 процента, въпреки че вие казахте - бил съм я два пъти на избори, не се притеснявам.

Ив. Калфин:
Това е така и ако погледнете резултатите на различните
социологически изследвания, те са страшно различни. И това не е случайно. Не бих искал да говоря за почтеността на голяма част от социологическите агенции, но те по различен начин задават въпросите си. Какво значи проучване само в София, което се слага, и в големите градове, над главата на вестника отгоре? Ами, аз ще посоча няколко големи общини, в които, така, бих направил проучване за себе си, което, ако обещаят медиите да го сложат над главата на вестника, ще съм им много благодарен. Експресно телефонно проучване между 500 души, не, това е по интернет експресно проучване между 500 души. Разбирате, че това не е представително, в момента подобен вид проучвания се ползват не за изследване, а за формиране на общественото мнение. Мисля, че няма да бъдат успешни. Тази безсмислена социологическа война, която виждаме преди всички избори, никога не е довела до победител.

Водещ:
Да, само че тя май е неизбежна, имам чувството.

Ив. Калфин:
Ами, не е неизбежна. Очевидно, че социологически... някои социологически агенции са решили, че това е начинът, по който да забогатеят, както и доста медии.

Водещ:
Безспорно, всички го признават, за тези 22 години ли станаха, на преход в България едно от най-болните места е нашето здравеопазване. Кажете сериозно какви са вижданията ви в тази област.

Ив. Калфин:
Това, което е задължително, е държавата да осигури еднаква степен на здравеопазване на всички свои граждани. Няма как да накажете български гражданин, защото живее в община Кула примерно или в град Съединение и да няма достъп до болница. 120 са общинските болници, те фалират масово, защото от миналата година им беше въведена друга схема на финансиране и бюджетът им беше драстично намален. Те фалираха миналата година, фалират тази година, има, доколкото разбирам, още 20-ина болници, които
се задържат, но по този начин на финансиране съдбата им е ясна и на тях. Резултатът не е инвестиции в нещо друго, в центрове за лечение, в достъп до здравеопазване, по-добри центрове за бърза помощ, а резултатът е просто отказ от здравеопазване. Ще ви кажа - в цяла Северозападна България, във Видин има държавната болница, която от началото на годината, даже и държавната, закри две отделения - инфекциозното и урологичното. Е, ако някой се разболее от цялата тази област примерно от бъбреци или се появи инфекция, какво ще се случи?

Водещ:
Къде трябва да отиде - във Враца, в Монтана?

Ив. Калфин:
А хората... да, ако има пари ще отиде. А хората от цели
региони, в които няма специалисти и няма лечение по дадени специалности? Просто в момента е драматично състоянието със здравеопазването. Българските граждани масово нямат достъп до здравеопазване. Между другото това също е регионална политика. Регионалната политика не е една магистрала или две магистрали, а е развитие на регионите и създаване на нормални условия на живот. Българската държава трябва да гарантира минимални стандарти, независимо къде живее българският гражданин - на село, в малка община, в голяма община - той трябва да има достъп до лекар, достъп до болница. Как ще се направи реформата е работа на политиците. Трима министри се сменят в Министерството на здравеопазването. Онзи ден слушам министъра, че най-големият му проблем бил дали здравната карта електронната да бъде една и съща с личната карта, или да бъде отделна. Да му имам проблема. Проблемът е, че милиони български граждани не могат да видят лекар и не могат да се лекуват.

Водещ:
Защо намирате нашата външна политика в последните две години за толкова безлична и смятате, че ние почти сме се изгубили от международната карта? Мисля че, по памет цитирам, но съм много близко до израза, употребен от вас.

Ив. Калфин:
Абсолютно вярно го цитирате. Ами, защото вие сещате ли се за българска външнополитическа инициатива, с която да сме забелязани? Сещате ли се за българска външнополитическа инициатива, която да е станала европейска инициатива? Аз ще ви кажа - 2007 година България участва в лансирането на идеята за Дунавска стратегия. Наша беше разработката за "Черноморска
синергия" и "Източно партньорство", наша беше политиката и ние я реализирахме за характера на сътрудничество на Балканите. И това станаха европейски политики. Днес ние нямаме нищо. Днес ние нямаме работеща външна политика, нямаме национални цели. Имаме посолства, които са на практика обезглавени и обезсмислени. Имаме посланици, които се движат напред-назад, имаме тотален хаос в концепцията къде ни води българската външна политика.

Водещ:
Не се ли ориентираме добре около Либия сега и ситуацията там?

Ив. Калфин:
Аз не виждам с кое се ориентираме добре. Премиерът се появи на контактната група за Либия в Париж и аз очаквах да постави действително българския интерес. Какъв е българският интерес в Либия? Българският интерес е първо да се изчисти тази натрапвана в либийското общество представа, че българските медици са виновни за децата, за заразените деца, и точно това трябва да поиска България на първо място - извинение. Лидерът, г-н Джалил, на опозицията в момента на бунтовническите сили беше съдията във Върховния съд, който произнесе последните смъртни присъди.
Той знае, че няма доказателства за тях. Той трябва да излезе и да каже - ние под натиск от режима на Кадафи обвинихме българските медици. Това трябва да е целта на българите и след това ние вече да потърсим нормализиране на отношенията с Либия. Вместо това ние казваме дайте си ни концесиите, дайте ни един дълг, който аз съм готов да се обзаложа с всеки, че е чист популизъм. Просто няма нито един правен аргумент премиерът и няма как да убеди когото и да било за това. Ние се занимаваме с политика за вътрешно ползване, не с външна политика, която е реална.

Водещ:
Вие, предполагам, чухте и интервюто на Душана Здравкова за "Денят започва" или поне знаете каква е идеята...

Ив. Калфин:
Чух, да.

Водещ:
...за мораториум върху политическите партии. Опасно ли е това? Демагогия чиста проба ли е?

Ив. Калфин:
Изключително голяма. Тя се свързва с това колко са лоши
партиите, колко са лоши политиците, дайте да закриваме партиите, да ги заменим с нещо друго, с експерти, да ги закрием въобще и т.н. Няма демократична държава, в която това да се случва. Ако българският народ, което просто не вярвам, реши да тръгне в друга посока, в посока на тоталитаризъм, загърбване на демократичните, основните демократични принципи, то той ще направи точно това. Но в съвременна Европа това няма как да се случи. Още повече аз не мога да разбера как уж компетентни юристи, защото имаме и един от конкурентите ми за този пост, казват първата работа на президента ще е да издаде указ, за да разпусне партиите или да закрие парламента и т.н. Така, бегъл поглед през конституцията показва, че това не е възможно. И тези хора, които си позволяват да употребяват президентската кампания за подобни внушения, просто не само тежко лъжат хората, а се отнасят несериозно към цялото българско общество. Президентът не може да закрива партии, президентът не може да разпуска парламента, президентът не може да сменя конституцията.
Политическите партии, дали ги харесваме, или не ги харесваме, трябва да ги поправяме, ако не ги харесваме, но те са част от демокрацията, от структурата на едно демократично общество.

Водещ:
Мисля, че така можем да завършим, г-н Калфин. Благодаря ви.

Ив. Калфин:
Благодаря и аз.

Водещ:
Г-н Ивайло Калфин, кандидат на БСП за президент на
републиката.