Стефан Константинов, министър на здравеопазването: Лекари, пациенти, грешките в системата

Министър Константинов призна за многото нерешени проблеми в областта на здравеопазването, но същевременно заяви, че няма да се откаже да се бори и на всеки отказ за отпускане на средства ще настоява за точен отговор.

Промените в здравната система са не само необходими, но и искани от огромното мнозинство от гражданите. Според министъра закостенялостта на системата за здравни услуги у нас е основната пречка. Д-р Константинов е убеден, че ще успее.

Физикът от Швейцария проф. Рюн Ааслид, проф.Курт Нидеркорн-невролог от Австрия, проф. Екатерина Титянова и проф. Григор Горчев за медицината между кварталната поликлиника и високотехнологичната апаратура - тази, която спасява човешки живот - репортаж на Поли Златарева.

Пълен текст на разговора

Водещ Бойко Василев:
Д-р Стефан Константинов, министър на здравеопазването, добър вечер.
Стефан Константинов:
Добър вечер.
Водещ:
Не е толкова зле положението. Останали са лекари в България, нали, като гледаме, и учени големи при това?
Ст. Константинов:
Никак не е зле и аз много се радвам, че показахте проф.
Горчев в Плевен и робота "Да Винчи", защото това е една от малките ми гордости в работата. За първи път тази година той се финансира от държавния бюджет. Седемстотин хиляди лева са заделени точно за това лечение и това, преведено в човешки животи, значи поне 100 живота спасени с тази техника, която е уникална за Балканите.
Водещ:
Добре, обаче лекари срещу пациенти, лекарски грешки или пък несправедливо оклеветяване. Цялото лято мина така, г-н министър. Защо?
Ст. Константинов:
Абсолютно непродуктивна история. Вижте, двете крайности са следните. Нормално пациент, болен човек, търсещ помощ, и отива и почва да го изнудват - неприемливо. Но го има и другото нещо, което малко се премълчаваше. Пияният, неосигуреният, който нахълтва в спешното отделение и започва да налита на бой на лекаря. Малко някои от тези неща се преекспонираха в медиите и това донякъде нажежи обстановката. Радвам се, че напоследък вече утихват нещата, защото, когато имаме проблеми, ние трябва да ги решаваме. Тази седмица например имаше изнесен случай лекарска грешка. На мен ми докладваха, дето дойдоха там в министерството и казаха "ето поредния случай на лекарска грешка". Какво се е случило? И се цитира случай, в който дете пострадало, а се оказва, че лекарят вече е осъден на 4 месеца. Информация отпреди година и половина или две, но явно някой беше видял хляб в този случай нещастен да се раздуха. Затова казвам, че това е абсолютно непродуктивно. Доверието между пациента и лекаря е абсолютно условие за успех в медицината. Няма ли доверие, лекарят може да е много добър, няма да помогне на пациента.
Водещ:
Много интересно защо... все пак има ли някакви дълбоки причини да се стигне до този сблъсък? Защото лекарски грешки има, всеки греши, но всеки от нас знае поне по един добър, много добър лекар, който му е помогнал в труден момент. Дали причината не е в това, че много хора напускат вече, лекари и медицински сестри, България?
Ст. Константинов:
Не, мисля, че не може в това да се търси причина, защото движение от Източна Европа на Запад във всички области има, включително и медицината, но България от всички източноевропейски страни е най-малко засегната.
Водещ:
Така ли?
Ст. Константинов:
Даже, ако погледнем, да, ако погледнем официалните
статистики, аз направих справка с регистъра на лекарите от Българския лекарски съюз, оказва се, че там са регистрирани 35 хиляди и 81 души лекари. Това, тези числа, това число е исторически рекорд за последните 30 години, никога не сме имали толкова лекари. В интерес на истината обаче практикуващите са по-малко, те са около 27 хиляди и това ни нарежда на едно горе-долу средно европейско равнище, дори малко над... Така че не е бройката тази, която прави добрата медицина.
Водещ:
Или може би бройката може да се окаже проблем, защото...
Ст. Константинов:
Добрият лекар е този, който изслушва пациента, говори с него, обяснява му и го лекува добре. Дали ще имаме 30 хиляди лекари или 60 хиляди лекари, мисля, че това не е нещото, което ще ни даде качествено здравеопазване.
Водещ:
Добре, кое е това нещо? Вие докъде я докарахте с реформата?
Ст. Константинов:
Това, което се прави, ето, говореше се за комерсиализма, за ненужните хоспитализации, за ненужните интервенции, които понякога могат да увредят здравето, вместо всъщност да помогнат. Т.нар. омразни прогнозни бюджети на болниците всъщност имаха и една малка положителна роля. Те намалиха хоспитализациите за пръв път от 10 години. От 10 години насам всяка година все повече и повече хора минават през болниците, а при това държавата ни намалява по брой население. Защо? Защото просто беше обвързано заплащането на медицинския персонал с това колко пациенти са минали. Все едно на пожарникарите да им обвържеш заплатата...
Водещ:
С колко пожари.
Ст. Константинов:
...с колко пожара са изгасили през нощта. Ясно е какво ще може да очакваме да се случи. Естествено, имайки бюджетите вече, ние, ако трябва да се запитваме, как обаче те се изчисляват и да поощряваме най-добрите от болниците и най-добре работещите. Точно това е да сменим клиничните пътеки с диагностично свързани групи. По това нещо се работи. Имахме една реформа по децентрализация - децентрализация на лекарствата. Смея да кажа, че тя беше успешна. Имаше трусове, имаше причинени неудобства на пациентите, аз дори ми се извиних и пак мога да го направя, но истината е, че ако погледнем в крайна сметка числата, предварителните изчисления показват, че всъщност ще бъдат закупени със същите пари повече лекарства. Тоест това, което всичките ни обясняваха - как сега ще се повишат цените, какви неща ще се случат, като цяло, гледайки числата, не се оказва вярно. И следващото нещо, което искам да кажа и което работим също, са някои промени в обучението, въвеждането на парамедици, в електронното здравеопазване. Ето това са неща от реформата.
Водещ:
Това ли са резките... това ли е цезаровото сечение, което един човек реформатор прави? Това ли са резките, категоричните, бързите промени, които всички чакат?
Ст. Константинов:
Не, това не са резките движения и нещата, които много от хората чакат, мисля, че не си дават реално сметка. Ако попитате обществото, то ще се раздели доста бързо по някои от важните теми, а за да има здравеопазването успех, трябва да има консенсус. Ние, разбира се, можем да въведем, чисто теоретично да си представим, че ще сложим на всеки индивидуална здравна сметка и моментално да изключим 2 милиона души, които са бедни, от сегашните грижи. Ние можем да направим много резки неща, от които една част от обществото ще е доволно и една голяма част от обществото не. Не е целта това на здравеопазването. Така трябва да направим системата, че хората да не страдат, и тя непрекъснато да се подобрява. И от миналата година, поне в това отношение, аз смея да твърдя, че здравеопазването ни се е подобрило. Следващата година съм сигурен, че ще бъде по-добро от тази.
Водещ:
Парите за здравеопазване повече ли ще бъдат в новия бюджет?
Ст. Константинов:
Парите за здравеопазване със сигурност няма да бъдат
по-малко, надявам се да са повече. Аз на това ще настоявам. Но в крайна сметка за мен ще е много по-важно, ако направим още по-големи и решителни крачки в реформиране на сектора. Просто в момента виждате... аз тук в един момент, като бях в студиото малко се чувствах не на мястото си. Извинявам се, че говоря така, но ми се струваше малко, така, дебатът ниска топка, нали, дребнав - кой как се е нарекъл, защо не го регистрирали. На фона на нещата, които трябва да се случат в здравеопазването, това наистина ми изглеждаше...
Водещ:
Г-н Константинов, не се притеснявайте, здравеопазването ще влезе в предизборния дебат, дори и да не му е там мястото.
Ст. Константинов:
Аз искам...
Водещ:
Още отсега почва да се говори, че... се говори за намалелите болници, по-малка помощ, за това, че хората са изключени от системата. Не се притеснявайте и затова ще се говори доста.
Ст. Константинов:
Повярвайте, въобще не се притеснявам и не искам да вляза в предизборния дебат. Аз искам да влезе в следизборните дебати в Народното събрание и да излезе под формата на закона.
Водещ:
Там обаче подкрепят ли ви, включително групата на ГЕРБ, включително другите ви колеги в правителството?
Ст. Константинов:
Подкрепя ме премиерът. Смея да мисля, че ме подкрепя
финансовият министър. Вероятно с колегите от здравната комисия не съм успял да обясня добре някои от идеите си...
Водещ:
Да, защото те изразиха съмнение, казаха, че реформата
боксува, мисля. Или някакъв друг глагол употребиха?
Ст. Константинов:
Много глаголи са употребявани, но мисля, че в момента
вероятно те са силно политически ангажирани с изборите. Така че Министерството на здравеопазването работи в този момент и със сигурност непосредствено след тях ще бъдат предложени някои закони, които са изключително важни - законът за лечебните заведения, където трябва да регламентираме дневните стационари, да регламентираме високоспециализираните дейности, здравната карта. Неща, които да поставят на принципно нова основа и конкуренцията, и регулацията в здравеопазването. Законът за здравното осигуряване, с новия начин на финансиране на болниците - изключително важен, законът за здравето, където да регламентираме дори и правата на пациентите и всичките тези неща. И да не забравяме нещо, което е много важно за здравето на хората - пушенето, това, което сме обещали, от 1 юни следващата година да не се пуши на закрити обществени места.
Водещ:
Да, няма да ви ръкопляскат тук, няма да има консенсус.
Ст. Константинов:
Напротив, ще ми ръкопляскат 60 процента от хората в България подкрепят това. Ако някой политик се похвали с подобен рейтинг... а това се подкрепя от 60 процента от хората. Така че тук ще има рядко съчетание на одобрен и от обществото и наистина полезен политически ход.
Водещ:
Ако трябва с едно изречение да опишете най-важната битка, ключовата битка, която ви предстои в реформата?
Ст. Константинов:
Не мога да опиша с една, може би закостенялостта на
системата, това, че всеки иска нещо да се реформира, но неговото дворче да остане непокътнато.
Водещ:
Нямате ли усещане, че не тръгва колата, не тръгва колата някак?
Ст. Константинов:
Може би предавката е много ниска на колата, бих казал, и гумите са износени и бавно... буксува някъде, влиза в кал и т.н. Но това не значи, че ние трябва да изключим мотора и да се хванем за главата и да бягаме от колата.
Водещ:
Ако ви дадат бензин след изборите?
Ст. Константинов:
Аз с цялата си работа се стремя да покажа точно, че това е правилният път. Този, който не даде бензин обаче, ще трябва този път и да обясни защо не го дава. Така че не мисля да остана просто ей така и да кажа "ами не ми дадоха бензин, благодаря". Аз "ще кажа, искам бензин, защото трябва това, това и това". И който не го даде, ще трябва да каже "ами ние не го дадохме, защото имахме някаква причина". Работите, които искам да се направят в здравеопазването, са много логични, няма да предизвикат никакви негативни настроения. Голяма част от тях са очаквани от хората. Кое не е очаквано от лекари или от пациенти - да лъжем непрекъснато, че лекуваме в болница, че правим една манипулация, която може да се направи за един ден. Ние трябва да държим болния за три дена и след това да му дадем болничен за 15 още и да губим веднъж от липсата му на работа и след това от отсъствието му. Това лекарите ли ще застанат срещу тази идея? Да, някои може би ще застане, когато кажа, че медицинските изделия не трябва да се купуват по квартири и апартаменти, а трябва да минават през касата на болницата. Може да го кажат няколко човека, но целият народ ще ме подкрепи. Така че това е моята позиция и затова съм убеден, че ще успея.
Водещ:
Убеден сте?
Ст. Константинов:
Абсолютно.
Водещ:
Министърът на здравеопазването д-р Константинов. Благодаря ви, включително и за категоричността.