Симеон Дянков: Рецесия в България няма да има

Държавата няма да вдига данъците през следващата година, а някои от доходите ще бъдат увеличени. Това каза в сутрешния блок на БНТ финансовият министър Симеон Дянков.

Ще бъде направен и опит да се затруднят ДДС-измамите в някои сектори. Според министър Дянков икономическият растеж може да се забави догодина, но рецесия няма да има.

Симеон Дянков - вицепремиер и министър на финансите: Понеже виждаме, че германската, френската и италианската икономика се забавят, холандците за моя изненада обявиха рязко забавяне, шведите обявиха рязко забавяне, а това са големите ни пазари, а ако наистина трето и четвърто тримесечие в Западна Европа е по-слабо, отколкото те са очаквали, а всички дават тази прогноза, България няма как да не е също ощетена и може би от първото тримесечие на следващата година има известно забавяне и при нас ръстът няма да е, както ние се надявахме, около 5 процента, а ще бъде може би 3-4 процента, така че и при нас ще се получи забавяне. Точно затова казвам, че решаването на големия гръцки проблем всъщност е положително за цяла Европа, но рецесия в България няма да има.

Следва пълният текст на интервюто:

Водещ Андрей Захариев: При мен в студиото вече е г-н Симеон Дянков, финансовият министър на Република България. Здравейте, г-н министър.

Симеон Дянков: Добро утро.

Водещ: Сега ще кажа за цялата публика, че преди малко в краткия ни предварителен разговор в приемната вие казахте, че във Вроцлав, където бяхте за неформалната среща на Съвета на ЕС, е било доста по-горещо от очакваното за сезона.

С. Дянков: Точно така беше. Първата среща на финансовите министри след лятото. Това лято беше доста трудно за Европа. Започнаха проблеми не само в Гърция, Португалия и Ирландия, които знаехме от преди лявото, а вече големи икономики Испания, Италия, Франция, Белгия почувстваха, така, доста големи удари върху реномето си и върху финансовите си пазари през лятото. И следователно първата среща се очакваше да бъде доста тежка, но 3 групи теми излязоха, които... може би за първи път си говорим открито от две години и нещо. Първата тема беше, че на Гърция не й отпуснаха еврозоната, членките на еврозоната не й отпуснаха очаквания транш. Трябваше в средата на септември те да...

Водещ: Да.

С. Дянков: ...получат още 8 милиарда евро. Главно Германия, Австрия, Финландия казаха "не са си изпълнили условията, няма да го получат". И сега, след около 10 дни ще отиде нова група експерти от Европейската комисия да провери как вървят нещата. Но вече има реален шанс Гърция да не си получи парите, защото изостават от условията.

Водещ: Как намирате вие лично това решение?

С. Дянков: Мисля, че...

Водещ: Вие говорихте, че трябва твърдо да се постъпи в края на краищата.

С. Дянков: Трябва твърдо да се постъпи и в общата група, не на еврозоната, а всички 27 министри, шведската делегация и самият аз отстоявахме това решение. Бяхме сред страните, заедно с Германия и Австрия, които отстоявахме това решение. Трябва твърдо да се действа, за да разберат всички държави, които са харчили повече, отколкото са можели във времето, че сега е времето за финансова дисциплина. Не само е хубава за тях, а е хубаво и за целия ЕС. Но Гърция... след десетина дни пак ще се срещаме, се реши на следващо заседание в Люксембург на 3 и 4 октомври, пак да се отвори този въпрос. Дано дотогава да има Гърция някакъв напредък. Втората тема беше най-, за мен поне, интересна и участвах активно в дебатите, а именно... в момента ние си говорим, най-общо казано, по следния начин. Има огромен заем Гърция, но Португалия е същата, Испания е същата, няколко държави, огромна главница. И ние в момента, вече година и половина, за Гърция си говорим как те да могат да си плащат лихвите. А лихвите се увеличават постоянно и главницата се увеличава постоянно. Тя в момента е близо 160 процента от БВП на Гърция. В сравнение - ние сме на 15 процента...

Водещ: Да...

С. Дянков: Това е огромната разлика. И досега някак си политиците в Европа се фокусират за Гърция само върху лихвите как мога да си изплащат месец за месец, а не върху голямата главница. А основната тема е нестабилността на финансовите пазари... е главницата. Защото всички анализатори считат, аз също така считам, че тази главница няма начин да се изплати във времето.

Водещ: Какво може да се направи с нея? Това ли сте имали предвид, когато казвате в едно интервю, дадено съвсем наскоро, че трябва да се мисли за някакво частично преструктуриране на дълга на...

С. Дянков: Това, което се прави и в компании, като имат проблеми, и в миналото, като държави са имали такъв голям дълг - частично преструктуриране, в смисъл банките, които са давали този дълг във времето, защото това не е дълг само на гръцки банки, всъщност гръцките банки са малка част. Това са главно френски банки, някои испански, италиански банки и т.н. Те един вид трябва да кажат "разбираме, че не може Гърция да изплати тази главница и ние ще намалим съответно какво ни се дължи", това се казва частично преструктуриране, за да може главницата да намалее. Иначе, Гърция постоянно ще е в рецесия, както за тази година между другото обявиха -5.5. Е, ако не ти расте икономиката, как ще си изплащаш главницата? Към този вариант за година и половина досега не се говореше, напоследък Швеция, Германия, новата австрийска министърка, самият аз просто настояваме да се говори и за главницата и да се реши големият проблем. Защото, ако не се реши този проблем, и това беше третата тема във Вроцлав, все повече икономики, особено в Западна Европа, тези, които имат все пак някакви също проблеми, финансови или в банките почват да се забавят и внезапно от това, че Европа не може да реши гръцкия проблем, се забавя цялата западноевропейска икономика. Една след друга западноевропейските държави - Италия, Испания, Холандия, Швеция, Франция, всичките обявиха в същия ден, използваха деня да кажат, че очакват трето и четвърто тримесечие да са с много по-лоши резултати, отколкото очакваха.

Водещ: Преди малко казахте "за пръв път от две години и половина насам си казахме открито нещата". Защо изобщо трябваше да се крият. Обяснете за незапознатата публика, всъщност за какви интереси става дума там и защо трябва чак след две години и половина да си кажем открито нещата и защо в крайна сметка, както казват някои специалисти икономисти, предизвестеният банкрут на Гърция се отлага.

С. Дянков: По чисто политически причини. От една страна, разбира се, това не е една държава, макар че сме един съюз, 27 различни финансови министри, 27 различни мнения почваме от началото, та трябва известно време повече, ако примерно решението се взима в Китай, в Бразилия или в Съединените щати. Това и аз го очаквах. Но не очаквах, че две години и нещо ще си говорим по тема и ще заобикаляме основната тема, която е Гърция, а вероятно и някои други държави, но Гърция в момента не могат да си изплатят главницата. Според мен това се забави по, така да се каже, политическа конюнктура. Както между другото и в Съединените щати. Съединените щати имат огромен дефицит - около 10 процента, не вземат някакви основни мерки. Защо? Защото след точно година има президентски избори.

Водещ: Всъщност сега се печатат пари в Америка.

С. Дянков: Да, в момента те печатат доста долари, могат да го правят обаче. Гърция не може да печати евро. Но те бавят. Защо - защото искат тази тема в Съединените щати да се реши след президентските избори. Донякъде същото е и в Европа. Някак си се изчаква за едни или за други избори. Защото тук не е засегната само Европа. Примерно френските банки са много засегнати, защото те са главните кредитори.

Водещ: Тъкмо щях да ви попитам това.

С. Дянков: И следователно това е политически проблем не само в Гърция, а те се борят героично сегашното гръцко правителство, просто няма как според мен да решат такъв голям проблем. Това е проблем обаче и на френските банки и следователно и френското правителство. И там един вид се изчаква, изчаква, изчаква, дано някакво друго решение да дойде или то да се отмести след техните избори и следващата година. Това е поне моето мнение, а то няма как да се отмести. Такъв голям проблем трябва да го решиш веднага и от това ще спечели и гръцкият народ, защото ще станат по-конкурентоспособни. От това ще спечели и цяла Европа.

Водещ: Да, конюнктурните решения, както казахте, свързани с предизборни ситуации...

С. Дянков: Но, извинете... за пръв път обаче във Вроцлав на този неформален Екофин, може би понеже беше неформален, може би понеже след лятото се видя вече, че анализаторите...

Водещ: Няма накъде.

С. Дянков: ...и пазарите няма накъде, австрийската ми колежка, германецът, министър Шойбле, новата финландска министърка бяха много настойчиви и с право ние искаме решения. Като стане в 27-те и шведският ми колега и самият аз взехме доста активно отношение по този въпрос.

Водещ: Една друга идея, която беше в обращение в последно време, дали беше засегната по време на неформалната среща - евентуално излизане като възможна мярка временно от еврозоната на проблемна страна.

С. Дянков: Не, тази тема не беше засегната, тя е табу, засега поне според мен трябва да се върви в крачка. Първата крачка, която беше направена във Вроцлав, и ние пак се срещаме, казвам, след 10 дни, е, това да се признае, че голямата тема, която засега въобще не беше решавана е голямата главница на Гърция. Вече решихме, че това е наистина темата. Там се включиха между другото и шефът на Европейската централна банка, и комисарят по евроразвитието Оли Ран, с който имахме доста, така, интересен дебат по темата какъв икономически модел дава успешно развитие на Гърция по този начин и отговорът е никакъв. Няма такъв икономически модел.

Водещ: За да имаме време да засегнем вътрешните български въпроси, ще ви помоля накратко само да кажете от цялата тази вълна, която за съжаление се получи в резултат на проблемите в Гърция, засегната ли е в момента, България застрашена ли е сериозно?

С. Дянков: Сериозно не, но понеже виждаме, че германската, френската и италианската икономика се забавят, холандците за моя изненада обявиха рязко забавяне, шведите обявиха рязко забавяне, а това са големите ни пазари, а ако наистина трето и четвърто тримесечие в Западна Европа е по-слабо, отколкото те са очаквали, а всички дават тази прогноза, България няма как да не е също ощетена и може би от първото тримесечие на следващата година има известно забавяне и при нас ръстът няма да е, както ние се надявахме, около 5 процента, а ще бъде може би 3-4 процента, така че и при нас ще се получи забавяне. Точно затова казвам, че решаването на големия гръцки проблем всъщност е положително за цяла Европа, но рецесия в България няма да има нито тази, нито следващата, нито по-следващата...

Водещ: Рецесия в България няма да има нито тази, нито следващата година?

С. Дянков: Не, просто ще се забави ръстът.

Водещ: Добре. Бюджет 2012, преди малко вие бяхте в приемната и чухте, че тук с господата Данаилов и Калфин на три пъти или четири пъти споменахме името ви. Г-н Калфин дори каза, че... Е, те там са подписали за 4 години да има замразяване на доходите, а сега се говори празни приказки, че ще се вдигнат 2012. Ще има ли увеличение на доходите заради нашата финансова стабилност, както обявихте преди време като прогноза за 2012 г.?

С. Дянков: Да, ще има такава възможност, както между другото от 1 септември явно вдигнахме доходите и в пенсии...

Водещ: Да, това е така.

С. Дянков: ...и в минимална работна заплата, така че няма как това, което Калфин казва, да е актуално. За следващата година също ще има такава възможност, но тя ще се обсъжда в рамките на бюджета. Всъщност макар че ние сме доста подготвени във финансовото министерство с изключение на бюджета на Министерството на културата, Стефан Данаилов спомена там, което знаем, че наистина ще има доста значителен скок, някъде от рода на 15 процента повече пари ще влязат в културата, защото Вежди Рашидов ги заслужава. Казал е, че ще строи три музея. Днес откриваме втория. Там вървят добре нещата. Но с изключение на този бюджет по всичко останало все още говорим и всъщност новините от Вроцлав...

Водещ: Да.

С. Дянков: ...които за съжаление са лоши за европейската икономика, ни дават още повече тласък. Агенция по агенция, министерство по министерство, бюджет по бюджет да виждаме къде все още има неефективност и да съкращаваме, за да можем на други места да дадем повече.

Водещ: Ще дръпнете ли наистина средства от... примерно, от вътрешното министерство? В последното си интервю за вестник "Капитал" казвате... малко загадъчно звучи изразът, но всъщност е прекалено ясно от вече изживели времето си сякаш, не ви цитирам съвсем точно, сектори или не толкова важни по-скоро, с важност, която не е толкова актуална, ще изтеглим към други, както споменахте?

С. Дянков: От сектор "Сигурност" като цяло, което включва МВР, ДАНС, различни разузнавания, държавния резерв също до някаква степен, ще се дръпнат средства, за да влязат в социалните сектори. Защо? Защото тази теза, която и вие споменахте, докато по време на студената война сектор "Сигурност" беше донякъде определящ за добро или за зло, вече сигурността на една държава зависи от финансовата й дисциплина. Вижте какво става около нас? Зависи от социалните й постижения в образование, в здраве и следователно като говорим за сигурност, вече трябва да мислим главно за тези сектори.

Водещ: Да, вие ни върнахте във времето на студената война, но аз ще ви върна в много по-ново време и ще ви кажа, че имаше немалко средства за подслушване в България и обществото малко понастръхна. Така е, нали?

С. Дянков: Включително и аз, и точно затова казвам, че сигурността на една страна се определя не от това колко оръжие има и колко хора подслушват, а се определя от това колко хора имат добра работа, колко хора могат да се... да получат добро образование и да са здрави. И тази идея трябва да стане основоположна идея на сигурността в България.

Водещ: Все пак да ви попитам. Вие казахте категорично "имаме възможност за вдигане на доходите през 2012 г.", но Менда Стоянова, председателката на бюджетната комисия, беше доста по-скептична и отбрано умерена. Говорихте ли с нея? Разговаряхте ли по това?

С. Дянков: Разговаряли сме, разбира се. Правим някои промени в данъчното законодателство. Държим всички данъци такива, каквито са. Няма да има никакво повишаване на данъците, но да улесним, по-скоро да направим по-трудни ДДС измамите в няколко сектора. Говорихме с нея и по доходите. Разбира се, трябва да видим какви са сметките и аз не случайно чаках след Вроцлав, в средата на октомври също излиза и годишната прогноза, официалната, и наша, и на "Евростат" за следващата година, и след това ще видим какви са сметките. А аз смятам, че не от началото на годината, но някъде по време на годината ще има възможност за увеличаване на някои доходи, не на всички пенсии, а на социално най-слабите.

Водещ: Преди да ви попитам и за някои неща, свързани с персоналния състав на подчинените на вас агенции, като Националната агенция за приходите например, искам да ви попитам и да кажете тук, пред зрителите, нещо повече за тази идея да се вдигне прагът за задължителното регистриране по ДДС два пъти, ако не и три пъти. Да кажете наистина в крайна сметка, защото се чуха противоречиви мнения, това ще помогне ли на по-малките фирми, ще бъде ли, от друга страна, някакъв механизъм за ограничаване злоупотребите с ДДС? Просто да го чуят от вашите уста зрителите.

С. Дянков: Първо, макар ме това го обсъждахме и миналата година, заради това, че бяхме все още в кризата, решихме да не го правим. Сега има много по-добри анализи, много повече финансова стабилност и следователно това определено ще стане. Така че вече не си говорим дали евентуално ще се вдига прагът или не, говорим си с колко да се вдигне прагът. Определено това ще бъде наше предложение - или два пъти, от 50 хиляди на 100 хиляди, или до 150 хиляди лева. Защо? Точно поради двете причини, които вие казахте. Тоя праг между другото не е вдигнат вече 9 години, така че за тия 9 години доста повече фирми удрят този праг, дори и малки фирми, и за тях е сравнително трудно да водят още допълнително счетоводство. Но главната тема е да спрем ДДС измамите главно през ДДС вериги. Защото често виждаме много малки фирми, които се създават примерно вчера, участват в някаква ДДС верига, примерно в зърнопроизводството, и следващия ден изчезват, а пък те могат да участват в това заради ДДС, защото на тях им се набира някакво ДДС.

Водещ: Във всички сектори на икономиката искате да стане, така ли?

С. Дянков: Във всички сектори. Това няма да е само за един или два сектора, за някои сектори трябва да направим нотификация към Европейската комисия, но, предполагам, или наведнъж всички сектори ще направим, или голяма част от секторите веднага и другите след няколко месеца, но това е...

Водещ: И предполагам, че ще кажете, че тази мярка ще върви ръка за ръка и с другата, обратно начисляване на ДДС.

С. Дянков: Точно така. По тоя начин се спират ДДС измамите, които са в няколко сектора, но според мен е добра политика за всички.

Водещ: Ще се справи ли според вас НАП до края на годината, за да навакса?

С. Дянков: Ще навакса. Това, което те, в смисъл от данъци, все още, така да се каже, не са си изпълнили плана. Последните 2 месеца вървят близо 50 милиона на месец повече, отколкото трябва да направят, и ще наваксат. Това обаче, което се събра като недостиг, така да се каже, в социалната система в НОИ, което може би ще бъде около 250 - 300 милиона лева, едва ли НАП ще може да навакса. За радост обаче митниците вървят доста по-напред, така че един вид НОИ ще се покрива от приходите в митниците.

Водещ: Пак похвалихте митниците.

С. Дянков: Просто си вършат добре работата.

Водещ: Добре. Красимир Стефанов трябва ли да бъде спокоен за поста си сега?

С. Дянков: Сега точно днес - да, до края на годината ще видим резултатите. Аз наистина вярвам в това хората да показват ден след ден резултати.

Водещ: Добре И накрая ще ви попитам, преди да включим в разговора и министър Вежди Рашидов, който вече е тук, здравейте, г-н министър, и радвам...

Вежди Рашидов: Добро утро.

Водещ: ...ще направим разговор между двама ви, защото пресечната точка е откриването на музея на социалистическото изкуство днес. Г-н министър, накрая доволен ли сте, че и това ваше кадруване, както казват, Бисер Петков, мина?

С. Дянков: Той е голям професионалист, много добър човек, приет не само от ГЕРБ, а и от няколко други партии. Да, радвам се, че той е новият шеф на НОИ. Смятам, че това ще въведе една модернизация в тая система, която й липсва, не само от гледна точка на събиране на доходи, а и от гледна точка на услуги за гражданите - нещо, което там не е ставало десетилетия.

Водещ: Благодаря ви, г-н министър.